20 журналисти и фоторепортери от национални и регионални български медии решаваха казуси, на практика оцеляваха в кризисни ситуации и придобиха умения как да си свършат репортерската работа в условията на военни конфликти в сътрудничество с военнослужещи, но и да останат живи.
Обучителният курс на Националния военен университет „Васил Левски“ за журналисти е провокиран от войната в Украйна, посочи началникът на университета бригаден генерал Иван Маламов:
„И си казах, че е хубаво да ви покажем нашата гледна точка, на военнослужещите, които са несъмнено част от един такъв въоръжен конфликт и ние искаме да ви покажем как през нашите очи да можете да се справяте в кризисна ситуация, един различен подход към това как да си вършите работата“.
Дванадесет журналисти са загинали в Украйна от началото на войната, други десет репортери са били ранени по време на сражения, съобщи украинският генерален прокурор Ирина Венедиктова във Фейсбук страницата си в средата на април.
При отразяване на военни конфликти е необходимо репортерите да имат базови умения, коментира подполковник Стефан Маринов, началник на Центъра за професионално и продължаващо обучение в Националния военен университет:
„Журналистите изпадат в изключително трудни ситуации по време на отразяване на събития в зона на кризи и конфликти и като че ли е необходима специализирана подготовка за това как да предпазят себе си, какви средства за индивидуална защита трябва да имат, да използват и какво трябва да бъде тяхното поведение“.
След теоретична подготовка по международно хуманитарно право, гражданско-военно сътрудничество, кризисни ситуации, последваха обученията на полигоните във военния университет с военнослужещи, участвали в задгранични военни мисии, които споделиха опита си как да оцелеем като си добием вода, да я пречистим, да си запалим огън, да си направим укритие, да се маскираме.
Излишният героизъм на репортерите по време на война е животозастрашаващ, предупреди старшина Николай Илиев от Професионалния сержантски колеж, водещ едно от практичните занятия:
„Ако бъдете пратени на мисия или да изпълнявате някаква задача, към вас ще има прикрепени военнослужещи и в идеята си да хукнете и да уловите най-горещата новина, рискувате същите тези двама войници да хукнат след вас и да ги изложите на обстрел. И да направите една велика глупост. Тук трябва да проявявате здрав разум и, разбира се, търпение“.
Здравият разум и търпението се оказаха най-повратната точка при симулацията, в която репортерите станаха военнопленници. Журналистическият хъс и задаването на провокативни въпроси, които са част от работата ни в цивилния живот, в условията на плен са несъвместими.
„Самото усещане за поставяне на белезници, стоенето с белезници е много психологическо и много влияе, когато на човек са му вързани ръцете. На мен като ми ги вържат, аз не мога да говоря. Какво трябва да ви бъде поведението по време на разпит – не трябва да демонстрирате сила и да се съпротивлявате. Щом ви задържат, значи не искат да ви убият. Не провокирайте и не предизвиквайте агресията през цялото време на вашето задържане. Говорете спокойно, тихо, така че да ви чуват. Никакви емоции, емоциите са забранени в такива ситуации. Не търсете отговор на някакви въпроси, които ви тормозят, по скоро събирайте информация за вас и се концентрирайте да бъдете отпуснати“,
Такива бяха напътствията на главен инструктор старшина Йонко Христов от Професионалния сержантски колеж, участник в няколко военни мисии зад граница.
Последваха белезниците, качулката върху главата, мъжете в клетка, жените влачени към мястото за разпит. Мирисът на бензин, стържещият звук на моторната резачка, недостигът на въздух, учестеният пулс.
Личните предпазни средства за част от задължителната екипировка при работа в кризисни ситуации и зони на военни конфликти. И докато репортерите около и над 50-годишна възраст знаят от училище какво е противогаз, как да го поставят и ползват, то за младите колеги това средство за индивидуална защита при химическа атака се оказа непознато. А защо е важно, обяснява подполковник Николай Пъдарев от военния университет:
„От ядрени, химически и биологични опасности и като едно от защитните индивидуални средства, които всеки военнослужещ и всеки, който отива в критична ситуация, е добре да разполага с него, ако се наложи, да го използва. При махането му има опасност да загинете“.
Защитната каска и тактическите очила, заедно с бронежилетката допълват екипировката при работа в зони на конфликт, продължават с обучението ни офицерите от военния университет:
„Следващите няколко минути ще ви запозная с импровизираните взривни устройства, какво представляват, начин за устройването им и действия при съмнение за импровизирано взривно устройство“.
„При разрив се вдига висока температура, при което се разтопява пясъкът и се получава дори шлака, която хвърчи във въздуха, и ако нямате такива предпазни средства, можете да бъдете сериозно наранени. Всичкото оборудване, което ви го дадем днеска, ще участвате с него в занятието, моля ви, недейте да го смъквате по никакъв повод“.
„Вие сте на учебно място за мисии, цели и задачи на конвоите. Ще разгледаме различни тактически действия от страна на военнослужещите и изисквания, които ние спазваме, когато изпълняваме такива операции. Това, което е хубаво да запомните, е не как да стреляте, а как да направите така, че да не се стига до там“.
Трябваше да минем през това, защото предстоеше репортерите да придружат военен конвой, който доставя хуманитарна помощ до пострадало население, а по пътя конвоят е подложен на засада, обстрел, химическа и ракетна атака.
„Взводът ще раздават хуманитарната помощ на местното население. Вие ще отразявате това как става, как ще го отразявате – това вие си знаете, аз не знам. Вие си вършите вашата работа, ние си вършим нашата работа. Тук идва следващият инцидент – ракетна атака и затова трябва по най-бързия начин да се изнесем. Каквото сме събрали, събрали. Всички качваме се по машините и започва маршът обратно - от село Болдак, отново по същия маршрут до база „Финикс“.
И конвоят потегли – два военни зила, в единия военни и журналисти, в другия – хуманитарната помощ, два джипа със смесен състав и две МТ-ЛБ.
За журналистическа работа имаше не повече от три минути, защото последва нова атака, при която имаше ранени журналисти и помежду си трябваше да си окажем първа медицинска помощ.
Задачата беше по-различна и за курсантите, които охраняваха конвоя, коментира старшина Васил Ангелов, курсант пети курс в специализация „Мотопехотни и танкови войски“:
„Когато имаме конвой с цивилни лица, те не са толкова добре запознати със ситуациите, в които могат да изпаднат и не могат да реагират толкова адекватно, както могат военнослужещите. Според мен журналистите не допускаха грешки, поради това, че имаха инструктори с тях и те им казваха какви трябва да са точните действия в този момент. Няма да имаме проблем за съвместната си работа“.
От какво се нуждаят още журналистите, за да си вършат по-добре работата в кризисни ситуации – старшина Йонко Христов:
„Тренировки, тренировки, тренировки. Курсът трябва да е по-удължен, за да може да ви покажем целия спектър от знания и умения, които ние имаме и това да се приобщи и към вашата дейност. Познавайки нашата работа, ще можете да отразявате обективно. Не си пречихме, много дисциплинирани бяхте, супер“.
Първият курс по военно обучение за репортери за действия при кризи и конфликти ще бъде мултиплициран и предложен на университетите, обучаващи журналисти, посочи началникът на Националния военен университет бригаден генерал Иван Маламов. Той е категоричен, че военнослужещи и журналисти могат да работят заедно при кризисни ситуации:
„Всеки търси истината, обективната истина и когато е в симбиоза военнослужещи и журналисти, може би, е по-добре за тези, които искат да разберат истината. Затова смятам, че работата заедно е много по-добре, отколкото да се приемат като натрапници или досадници. Не, напротив. Всички трябва да работим заедно“.
По темата работиха Ася Пенчева, Стоян Радев и Здравка Маслянкова
Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..
В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..
В силистренско село Попина за трета поредна година кипна аромат и веселие – празникът на рибената чорба събра жители и гости от близо и далеч. На самия бряг на Дунава майстори приготвяха прочутата чорба, подправена не само с тайните на добруджанската кухня, но и с много настроение и народна музика. Фестивалът не е само за вкусната рибена..
Прeз сeдмицатa сe състоя прeдставянeто нa идeйния проeкт зa обновяване нa парк ,,Акадeмик”. Слeд мeсeци работа, срeщи с институции и доброволчeски акции, Инициативният комитeт за спасяване на парка показa своятa визия зa модeрно, зeлeно и достъпно пространство зa спорт, отдих и културни събития. Каузатa e подкрeпeнa от над 4000 подписa срeщу..
Станка Колева от Дружество "България", основано от българите, които живеят в Гърция, вече от 9 години живее в южната ни съседка. "Всъщност заминах не е точната дума, защото няколко лета преди да се установя тук, трайно идвахме на почивка лятото в Гърция като по близка дестинация до София, но окончателно се преместих през 2017 година. Бях с..
Две години след трансплантация на черен дроб български атлет успя да завоюва четвъртото място в дисциплината бягане на 200 метра на Световните игри за трансплантирани, които се проведоха миналата седмица в Германия. Подготвил се самостоятелно, Сергей Белалов влезе и сред най-добрите осем на дългата дистанция от 5 километра. Мъжът е на 51..
Христо Цветков е от онези млади хора, които избират да учат извън България. След като завършва във Франция, се прибира, намира работа у нас и остава да живее в родината си. Интересът му към родното преминава отвъд границите на страната ни, откъдето идват и двата му рода - Северна Гърция. Предците на Христо Цветков и по майчина и по бащина линия..
Пеевски прозира навсякъде. Приемането на стратегията на Новото начало във Варна би било перла в короната на Пеевски. Това каза в интервю за БНР..
Три пазарджишки села се обединяват против инвестиционното намерение за изграждането на нова кариера за добив на пясък и чакъл в района...
Случаят със заглушения GPS сигнал на самолета на Урсула фон дер Лайен не трябва да се преекспонира и да се твърди, че нещо е застрашило живота или е..