Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво мислят в Берлин и Париж за идеите за промяна в Евросъюза

Фотоколаж: Силвия Петрова

В Деня на Европа – 9 май, приключи Конференцията за бъдещето на Европа, която продължи една година, и председателите на Европейския парламент, Комисията и Съвета получиха окончателния доклад с 49 предложения за реформиране на Европейския съюз. Същественият въпрос е как те ще бъдат приложени, обяснява д-р Фунда Текин – директор на Берлинския институт за европейска политика:

"Като първа стъпка Европейският съюз трябва да оцени за кои от предложенията са нужни реформи, а на втори етап да провери дали тези реформи могат да бъдат въведени според съществуващите европейски договори или се изисква промяна в тях. Зад идеята за промени в договорите застават президентът на Франция Еманюел Макрон и председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, а Европейският парламент вече гласува за свикване на конвент за задействане на процедура по промяна в договорите. На национално ниво новото германско правителство се обвърза в коалиционното си споразумение с конвент с цел установяване на Европейска федерална държава. Но трябва да отбележим, че има група от 13 страни членки, които публикуваха неофициален документ, в който ясно се противопоставят на промяна в договорите. България е сред тях."

Едно от спорните предложения е решенията в блока да не се вземат вече единодушно, а с мнозинство от гласовете на най-малко 15 от 27-те страни членки, чието общо население е най-малко 65 процента от това на Европейския съюз. Така би отпаднала възможността за едностранно вето или за взаимопомощ тип "унгарско-полската" с бламиране на решения в полза на едната или на другата засегната държава. Мнението на Клод-Франс Арно - специален съветник по европейските въпроси на председателя на Френския институт по международни отношения, бивш главен изпълнителен директор на Европейска агенция по отбрана и бивш посланик на Франция в Белгия:

"Има различни виждания относно промяната на договорите на Европейския съюз. Те трябва да бъдат обсъдени и именно този процес въплътява демокрацията в рамките на блока и ролята на Европейския съвет. Но да не забравяме обема от възможности, които предлагат настоящите договори. Ние имаме насоки какво можем да правим. В договорите липсва яснота или има ограничения например в областите здравеопазване и Космос. Не е невъзможно обаче да се върви напред в тези сфери с политическа воля в рамките на заложеното в Договорите в настоящия им вид."

Готови ли са европейските страни за реформи?

"Не всички страни членки са равностойно готови за реформи. Някои от лидерите подкрепят идеята за промени в договорите на Европейския съюз, за каквито се обяви френският президент Еманюел Макрон. Това обаче не съвпада с вижданията на други страни членки. Ще има дебат по този въпрос на ниво Европейски съвет през юни."

По въпроса за разширяването на блока:

"Мисля, че трябва да бъдем честни, особено за Украйна, върху чието население в момента падат бомби. Разширяването отнема време, много време. И това, което президентът Макрон каза, се знае от всички и е факт от десетилетия. Освен време е нужна и висока степен на сближаване, особено в сферите на управлението, демокрацията, върховенството на закона и борбата с корупцията."

А д-р Фунда Текин – директор на Берлинския институт за европейска политика, отбелязва:

"Сега е моментът за съживяване и преосмисляне на политиката на Европейския съюз за разширяването. В момента всички процедури по присъединяване - с шестте страни от Западните Балкани и с Турция - са в застой или на практика са спрени, какъвто очевидно е примерът с Турция. Различни са причините за това, но една от тях е вето от страна на отделни еврочленки. България например е наложила вето за започване на преговори със Северна Македония заради двустранен спор. Преди това обаче Франция също спря започването на преговори със Северна Македония и с Албания, защото Макрон настояваше за вътрешни реформи преди ново разширяване."

Снимка: Anthony Beck/pexels.com

В Деня на Европа френският президент предложи създаването на Европейска политическа общност, която да включва както страните членки, така и страни, които още не са се присъединили към съюза или са го напуснали, но споделят европейските ценности. Идеята му обобщава Клод-Франс Арно:

"Да съществува общност, която споделя европейските интереси за солидарност, свободно придвижване - особено за младите хора - в енергийната сфера и за сигурността - незабавно! В този смисъл се мисли конкретно за страните на изток от съюза и на Западните Балкани. За тези страни десетилетия са твърде дълго време. Трябва обаче да се подчертае, че това е изцяло в съответствие и е съвместимо с преговорния процес и съгласуваността след неговото приключване."

Д-р Фунда Текин обаче подчертава:

"Предложението на Макрон е изградено върху стари идеи и концепции за поетапно разширяване на Евросъюза. Така че това не е нещо ново. То е свързано с идеята за Европа на концентричните кръгове, която предвижда всички демократични европейски държави, които поддържат основните ценности на блока, да бъдат част от организация, която да позволи сътрудничество в различни сфери, като сигурност, енергетика, транспорт, инвестиции, инфраструктура, и която да включва свободно придвижване на хора. Съществуват обаче опасения, че страните, стремящи се към членство, ще заседнатвъв външния кръг и това ще започне да се възприема като членство втора ръка. Точно това е причината предишни подобни инициативи да не доведат до нищо конкретно."


Дългогодишният френски дипломат Клод-Франс Арно вижда влиянието на войната в Украйна върху Европейския съюз основно като тласък за самостоятелност в различни направления:

"Войната в Украйна промени Европейския съюз, както го промени и КОВИД. Вероятно дори повече. В известен смисъл в същата посока, но по много различен начин. И двата проблема засягат стратегическата автономност - да не сме зависими както в здравеопазването, така и в енергийната сфера. Това важи и за много други неща - като например суровините и технологиите. Войната в Украйна предизвика размисли и за отбраната - в пълна хармония с НАТО и с трансатлантическата военна връзка."

Допитвания в редица европейски страни показват, че сред обществеността растат притесненията войната в Украйна да премине границите на съюза. Мирът в блока е факт, но не е гарантиран, смята Клод-Франс Арно:

"Няма съмнение, че има мир в Европейския съюз. Страните основателки сме облагодетелствани в това отношение вече повече от 70 години. След разпускането на Варшавския договор през 1991 година мирът беше осигурен и за страните, които станаха нови еврочленки. Не е имало конфликт за територии, оспорване на границите или проблеми с малцинства в границите на Съюза. Единството не идва по естествен път, на различни географски места сме и имаме различно минало и различни икономически интереси. Но то е подкрепяно и насърчавано, което е част от естеството на Европейския съюз и неговото функциониране. Виждаме единството в отговора на войната в Украйна. То се изразява в подкрепата за украинските бежанци, оръжейните доставки. Разбира се, че има и трудности, особено в енергийния сектор, но това също може да се развие в положителна посока - като израз на солидарност, независимост и диверсификация на енергийните доставки. А това от своя страна може да доведе до ситуация в която намираме все повече допирни точки."

А директорът на Берлинския институт за европейска политика д-р Фунда Текин заключва:

"Европейският съюз не бива да забравя за другите играчи на световната сцена като Китай и трябва да използва настоящата криза, за да засили трансатлантическите връзки. Накратко - живеем в повратен момент за Европа и трябва да действаме съобразно това."

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Снежина Динева: 32,4% е запълненият обем на 19-те комплексни и значими язовири

Стотици населени места са на воден режим. Потърпевши са около 200 хил. души към момента. В някои села имат вода по 2-3 часа на 5 дни. Най-тежка е ситуацията в областите Плевен и Ловеч. Подобно е положението и в Шумен. Притеснения има и в областите Сливен и Ямбол, където засега режим на водата има само в някои села.  Изпълнителният директор на..

публикувано на 29.11.24 в 13:53

И осмият опит - без успех: НС още е без председател

И осмият опит за избор на председател на 51-вото НС се провали. Нито един от двамата, достигнали до балотаж кандидати, не събра необходимата им подкрепа.  Номинираната от "БСП - Обединена левица" Наталия Киселова събра 87 гласа "за", 60 бяха "против", а 90 се въздържаха. Тя беше подкрепена само от депутати от ГЕРБ-СДС и от левицата...

публикувано на 29.11.24 в 13:49

Шофьорите на автобуси в Испания на стачка, настояват за ранно пенсиониране

Стачка на шофьорите на автобуси в цяла Испания затрудни пътуването в редица градове. Протестиращите настояват за ранно пенсиониране и по-добри условия на труд. Водачите на автобуси да могат да се пенсионират на 60 години, вместо на 66. Това е основното искане на синдикатите в сектора. Освен това те настояват за повече проверки от страна..

публикувано на 29.11.24 в 13:26

Възстановено е движението на влакове през Централна гара - Пловдив

Възстановено е движението на влаковете през Централна гара – Пловдив. Това стана възможно, след като късно снощи успешно завърши тестването на контактната мрежа, съобщи за Радио Пловдив инж. Николай Иванов, ръководител на проекта на НКЖИ от страна на фирмата изпълнител. „Дейностите, които бяха свързани с преминаването под Бетонния мост, са..

публикувано на 29.11.24 в 13:11
Транспортният министър Красимира Стоянова

Транспортният министър на среща със синдикатите за избора на жп пътнически превозвач

Транспортният министър Красимира Стоянова ще се срещне със синдикатите в началото на следващата седмица, за да обсъдят новата процедура за избор на железопътен превозвач за пътнически превози. Преди дни синдикалните организации поискаха спешна среща с ресорния министър заради удължаването на срока на договора с една година между Държавата и..

публикувано на 29.11.24 в 13:09

Още половин час почивка преди гласуването за председател на НС

Балотажът за избор на председател на 51-вото НС беше отложен с още половин час - до 13:30 ч.  До него достигнаха доц. Наталия Киселова от "БСП – Обединена левица", която получи 87 гласа подкрепа – от собствената си група и от 68 депутати от ГЕРБ-СДС, и номинираният от ИТН доц. Силви Кирилов с 65 гласа "за" – от групата си, АПС, МЕЧ и 17..

публикувано на 29.11.24 в 13:09

Славея Сурчева: Във Военния музей сме създали за децата място с много любов

В Националния военно-исторически музей ще спасяват Коледа и дядо Коледа. Спасителите ще са деца на различна възраст, които ще се впуснат в приключенската игра "Мисия разузнавач – Спаси Коледа", разказа в интервю пред БНР Славея Сурчева от Националния военно-исторически музей (НВИМ). "Създадохме игра за децата и семействата и тя ще се..

публикувано на 29.11.24 в 13:00