Едно от спорните предложения е решенията в блока да не се вземат вече единодушно, а с мнозинство от гласовете на най-малко 15 от 27-те страни членки, чието общо население е най-малко 65 процента от това на Европейския съюз. Така би отпаднала възможността за едностранно вето или за взаимопомощ тип "унгарско-полската" с бламиране на решения в полза на едната или на другата засегната държава. Мнението на Клод-Франс Арно - специален съветник по европейските въпроси на председателя на Френския институт по международни отношения, бивш главен изпълнителен директор на Европейска агенция по отбрана и бивш посланик на Франция в Белгия:
"Има различни виждания относно промяната на договорите на Европейския съюз. Те трябва да бъдат обсъдени и именно този процес въплътява демокрацията в рамките на блока и ролята на Европейския съвет. Но да не забравяме обема от възможности, които предлагат настоящите договори. Ние имаме насоки какво можем да правим. В договорите липсва яснота или има ограничения например в областите здравеопазване и Космос. Не е невъзможно обаче да се върви напред в тези сфери с политическа воля в рамките на заложеното в Договорите в настоящия им вид."
Готови ли са европейските страни за реформи?
"Не всички страни членки са равностойно готови за реформи. Някои от лидерите подкрепят идеята за промени в договорите на Европейския съюз, за каквито се обяви френският президент Еманюел Макрон. Това обаче не съвпада с вижданията на други страни членки. Ще има дебат по този въпрос на ниво Европейски съвет през юни."По въпроса за разширяването на блока:
"Мисля, че трябва да бъдем честни, особено за Украйна, върху чието население в момента падат бомби. Разширяването отнема време, много време. И това, което президентът Макрон каза, се знае от всички и е факт от десетилетия. Освен време е нужна и висока степен на сближаване, особено в сферите на управлението, демокрацията, върховенството на закона и борбата с корупцията."
А д-р Фунда Текин – директор на Берлинския институт за европейска политика, отбелязва:
В Деня на Европа френският президент предложи създаването на Европейска политическа общност, която да включва както страните членки, така и страни, които още не са се присъединили към съюза или са го напуснали, но споделят европейските ценности. Идеята му обобщава Клод-Франс Арно:
"Да съществува общност, която споделя европейските интереси за солидарност, свободно придвижване - особено за младите хора - в енергийната сфера и за сигурността - незабавно! В този смисъл се мисли конкретно за страните на изток от съюза и на Западните Балкани. За тези страни десетилетия са твърде дълго време. Трябва обаче да се подчертае, че това е изцяло в съответствие и е съвместимо с преговорния процес и съгласуваността след неговото приключване."
Д-р Фунда Текин обаче подчертава:
"Предложението на Макрон е изградено върху стари идеи и концепции за поетапно разширяване на Евросъюза. Така че това не е нещо ново. То е свързано с идеята за Европа на концентричните кръгове, която предвижда всички демократични европейски държави, които поддържат основните ценности на блока, да бъдат част от организация, която да позволи сътрудничество в различни сфери, като сигурност, енергетика, транспорт, инвестиции, инфраструктура, и която да включва свободно придвижване на хора. Съществуват обаче опасения, че страните, стремящи се към членство, ще „заседнат“ във външния кръг и това ще започне да се възприема като членство „втора ръка“. Точно това е причината предишни подобни инициативи да не доведат до нищо конкретно."
Дългогодишният френски дипломат Клод-Франс Арно вижда влиянието на войната в Украйна върху Европейския съюз основно като тласък за самостоятелност в различни направления:
"Войната в Украйна промени Европейския съюз, както го промени и КОВИД. Вероятно дори повече. В известен смисъл в същата посока, но по много различен начин. И двата проблема засягат стратегическата автономност - да не сме зависими както в здравеопазването, така и в енергийната сфера. Това важи и за много други неща - като например суровините и технологиите. Войната в Украйна предизвика размисли и за отбраната - в пълна хармония с НАТО и с трансатлантическата военна връзка."
Допитвания в редица европейски страни показват, че сред обществеността растат притесненията войната в Украйна да премине границите на съюза. Мирът в блока е факт, но не е гарантиран, смята Клод-Франс Арно:
"Няма съмнение, че има мир в Европейския съюз. Страните основателки сме облагодетелствани в това отношение вече повече от 70 години. След разпускането на Варшавския договор през 1991 година мирът беше осигурен и за страните, които станаха нови еврочленки. Не е имало конфликт за територии, оспорване на границите или проблеми с малцинства в границите на Съюза. Единството не идва по естествен път, на различни географски места сме и имаме различно минало и различни икономически интереси. Но то е подкрепяно и насърчавано, което е част от естеството на Европейския съюз и неговото функциониране. Виждаме единството в отговора на войната в Украйна. То се изразява в подкрепата за украинските бежанци, оръжейните доставки. Разбира се, че има и трудности, особено в енергийния сектор, но това също може да се развие в положителна посока - като израз на солидарност, независимост и диверсификация на енергийните доставки. А това от своя страна може да доведе до ситуация в която намираме все повече допирни точки."
А директорът на Берлинския институт за европейска политика д-р Фунда Текин заключва:
"Европейският съюз не бива да забравя за другите играчи на световната сцена като Китай и трябва да използва настоящата криза, за да засили трансатлантическите връзки. Накратко - живеем в повратен момент за Европа и трябва да действаме съобразно това."
Стотици населени места са на воден режим. Потърпевши са около 200 хил. души към момента. В някои села имат вода по 2-3 часа на 5 дни. Най-тежка е ситуацията в областите Плевен и Ловеч. Подобно е положението и в Шумен. Притеснения има и в областите Сливен и Ямбол, където засега режим на водата има само в някои села. Изпълнителният директор на..
И осмият опит за избор на председател на 51-вото НС се провали. Нито един от двамата, достигнали до балотаж кандидати, не събра необходимата им подкрепа. Номинираната от "БСП - Обединена левица" Наталия Киселова събра 87 гласа "за", 60 бяха "против", а 90 се въздържаха. Тя беше подкрепена само от депутати от ГЕРБ-СДС и от левицата...
Стачка на шофьорите на автобуси в цяла Испания затрудни пътуването в редица градове. Протестиращите настояват за ранно пенсиониране и по-добри условия на труд. Водачите на автобуси да могат да се пенсионират на 60 години, вместо на 66. Това е основното искане на синдикатите в сектора. Освен това те настояват за повече проверки от страна..
Възстановено е движението на влаковете през Централна гара – Пловдив. Това стана възможно, след като късно снощи успешно завърши тестването на контактната мрежа, съобщи за Радио Пловдив инж. Николай Иванов, ръководител на проекта на НКЖИ от страна на фирмата изпълнител. „Дейностите, които бяха свързани с преминаването под Бетонния мост, са..
Транспортният министър Красимира Стоянова ще се срещне със синдикатите в началото на следващата седмица, за да обсъдят новата процедура за избор на железопътен превозвач за пътнически превози. Преди дни синдикалните организации поискаха спешна среща с ресорния министър заради удължаването на срока на договора с една година между Държавата и..
Балотажът за избор на председател на 51-вото НС беше отложен с още половин час - до 13:30 ч. До него достигнаха доц. Наталия Киселова от "БСП – Обединена левица", която получи 87 гласа подкрепа – от собствената си група и от 68 депутати от ГЕРБ-СДС, и номинираният от ИТН доц. Силви Кирилов с 65 гласа "за" – от групата си, АПС, МЕЧ и 17..
В Националния военно-исторически музей ще спасяват Коледа и дядо Коледа. Спасителите ще са деца на различна възраст, които ще се впуснат в приключенската игра "Мисия разузнавач – Спаси Коледа", разказа в интервю пред БНР Славея Сурчева от Националния военно-исторически музей (НВИМ). "Създадохме игра за децата и семействата и тя ще се..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България"...