Доц. Петър Филков: В академичните среди реформа тип революция не става

"Никой не е против реформи. 30 години непрекъснато слушам как правим реформи. Реформа се прави, когато нещо изначално е сбъркано, само реформи правим, някак си се изтърка тази дума. Все реформи, а някаква еволюция не се вижда."

"Никой не може да каже, че нещата са "цветя и рози" във висшето образование. Очевидно реформа е необходима, но не по този начин направена", подчерта доц. Филков във връзка с проекта за методика за атестиране на академичния състав, който предизвика много критики.

• Николай Денков: Важно е да има работещи системи за контрол на качеството на университетите

"Аргументите не са един и два, но това, което най-силно ядоса мои колеги, голяма част от тях, е фактът, че това предложение беше спуснато отгоре.  Спуснато директно като проект за постановление на Министерския съвет. Има и други негативни за нас последствия, но това беше основното", посочи Петър Филков.

"Сухи, кабинетни учени в практическа област като строителството не е особено подходящо според нашите разбирания", изтъкна доц. Филков, визирайки силно практическата част на работата им.

• Николай Денков: Системите за контрол във висшето образование в момента не работят особено добре

"Априори се приема, че щом си преподавател, задължително трябва да растеш в науката. Хората могат да имат свои собствени приоритети. Съвсем естествено те се насочват към практическата страна на своята професия", коментира деканът в предаването "Хоризонт до обед.

Според него зачитането на практическата работа трябва да е задължително.

"Ако си станал главен асистент, едва ли не за десет години трябва да станеш доцент. Може човекът пък да не иска. Или пък, когато е доцент, може да пожелае да остане доцент винаги."

В параграф 17 от преходните и заключителни разпоредби в закона се предвиди държавата да отпусне на университетите допълнителните 20 милиона при условие, че променят вътрешните си правилници за атестиране, съобразно критерии, които тя ще определи с акт на МС, по предложение на просветното ведомство.

Понастоящем правилата за атестиране са определени в чл.57 от Закона за висшето образование и дават пълна автономност на университетите сами да определят показателите и критериите за атестация, като се съобразяват със заложен в закона минимум.

Така създалата се законодателна колизия блокира парите за заплати и предизвика недоволството на академичната общност, която определи като крайно неприемливо държавата да налага нова методика за атестация с правителствен акт. Последва реакция и от главния прокурор, който атакува пред Конституционния съд намесата на правителството в оценката на университетските преподаватели.

Законодателна инициатива на "Има такъв народ" атакува спорния параграф 17, като на практика ревизираше разпоредбата в закона за държавния бюджет. Законопроектът обаче забуксува още на първо четене и стана жертва на процедурни игри с кворума. Останала сама с опозицията, партията на Слави Трифонов беше атакувана от коалиционните си партньори, че в противоречие на Конституцията внася промени в Закона за държавния бюджет.

Настоя се да се изчака проектът на МС за актуализацията на бюджета, където се очаква да се реши казусът с тези пари. И управляващи, и опозиция обаче бяха единни в мненията си за необходимостта от увеличение на заплатите на университетските преподаватели във висшите учебни заведения и това да е за сметка на качеството.

Законодателният дебат, прераснал в спор за качеството на висшето ни образование, открои редица затлачени с времето проблеми - унизителното заплащане на академичния труд, но и нереформирана с години система на висшето образование. В крайна сметка липсата на кворум в пленарната зала, изкуствено предизвикан от ПП, БСП и ДБ, които отказаха да се регистрират в електронната система, осуети гласуването на промените на ИТН. Първият опит парите за университетите да бъдат усвоени, се провали, но уверенията са, че с актуализацията на бюджета "грешката" ще бъде поправена.