Аспарух Лешников - царят на горното Фа

публикувано на 28.06.22 в 03:00

Снимка: Петър Папакочев

Аспарух Лешников - царят на горното Фа

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Аспарух Лешников – Ари (1897-1978) е най-успелия българин на световната музикална сцена. По-старите поколения помнят Ари като певец на стари шлагери, някои са чували, че е бил известен в Германия през 30-те години на миналия век като първи тенор на изключително популярната тогава група „Комедиан Хармонистс”, но малцина знаят, че групата по онова време e прочута колкото „Бийтълс” през 60-те и е канена на турнета по цял свят, а тенорът Аспарух Лешников е наричан “Царят на горното Фа"

Лешников загатва за музикалността си в ранна детска възраст в църковния хор на родния си град, както и в училищния хор в Стара Загора. Въпреки това той няма намерение да посвети живота на таланта си, а се стреми да изгради военна кариера. През 1916 г., едва 10-годишен, Аспарух постъпва във Военното училище в София. Там се запознава с друг забележителен творец – Христо Смирненски. От тяхното познанство се ражда песента “Горчиво кафе” по стихове на поета. Именно докато учи за царски офицер, бъдещата звезда има щастието неговата природна дарба да бъде открита от маестро Георги Атанасов. Маестрото, впечатлен от необикновения талант на младежа, се опитва да го насочи към музиката на всяка цена. Оттук нататък пътят към световната сцена е отворен.

Лешников постъпва в класа на вокалния педагог проф. Иван Вульпе, а през 1922 г. заминава за Германия и се записва в Берлинската консерватория. В германската столица работи като сервитьор, за да се издържа. Това продължава до 1927 г., когато българинът става солист на хора “Charell-Revue chorus”.

Началото на голямата слава, макар и никой да не е подозирал за това тогава, идва на 18 декември същата година. На тази дата Хари Фромерман предава на берлински вестник обява, чрез която търси музиканти. От явилите се близо 100 кандидата обаче единствено басът Роберт Биберти е одобрен. Именно той е човекът, който кани Лешников в секстета няколко дни по-късно.

През лятото на 1928 г. певците организират прослушване в “Берлинската скала”. То обаче преминава катастрофално. Следващото прослушване се увенчава с успех – новоизгряващата група бива забелязана от Ерик Чаръл – един от водещите берлински агенти в местния шоубизнес. Именно той дава и името на групата – “Комедиан хармонистс”. Така на 28 септември секстетът излиза за първи път заедно на сцена. Мястото е “Гросес шаушпиелхаус”, собственост на агента. Само три седмици по-късно “хармонистите” взимат участие и като част от програмата на Берлинско кабаре. Приходите се покачват бързо и скоро всеки реномиран организатор на концерти и представления в германската столица се стреми да ангажира групата. Не закъсняват и гастролите из цялата страна. За да задоволят ентусиазма на почитателите си и за да затвърдят успеха си, “Веселите хармонисти” предприемат самостоятелно турне с първа стъпка Лайпциг. 45 години след премиерата на 26.01.1930 г. Ари казва следното: “Това викане, това лудеене на публиката – аз стоях с отворена уста. Не можех да говоря, само сълзи. Плачех от радост.” През тази година изнасят първия си концерт зад граница – в Амстердам, и биват заснети за първи път във филм. В най- силните години на състава всеки един от членовете му печели между 40 000 и 60 000 марки – суми, които за времето си са съизмерини с възнагражденията на днешните футболни звезди.

След започването на Втората световна война Лешников се завръща в България. В родината си хасковлията няма звездния живот от преди войната. Както в Германия, така и у нас властта пречи на неговото творчество. В този случай комунистите са подозрителни към Лешников заради довоенния му период в страната на Гьоте. Абсурдна ситуация, в която той е неудобен за всяка страна, без да има никаква лична вина за това отношение. Все пак през 1951 г. оперният певец Георги Белчев се опитва да създаде подобен на “Комедиан Хармонистс” квинтет. Разбира се, с участието на Ари. Налаганият от политическия режим музикален вкус за жалост не оставя шанс на подобен състав да просъществува и този проект остава неуспешен.

Повече за живота на големия музикант Аспарух Лешников - Ари и за онова, което се случва с него след Втората световна война може да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!