Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Петър Стоянович: Преди век българинът не се е чудил част ли сме от Европа

Петър Стоянович
Снимка: Ани Петрова

"Аз съм убеден демитологизатор. Историята е набор от факти и едно разумно и нормално осмисляне на тези факти, тя не може да е пожелателна".

Това каза пред БНР историкът проф. Петър Стоянович от Института по история на БАН, автор на монографията "Фердинандеум", която представи в предаването "Неделя 150". 

"Покрай това, че имаме голям провал в края на Първата световна война на три последователни опита българското историческо землище да се обедини и народът да заживее заедно, ние сме зачеркнали всичко и всички, начело с главния жертвен агнец. И досега всички политици от тази епоха - от края на 80-те години до 1918 г. - се споменават с добро, да не говорим за военните, тям няма нито един провален, всички се четат на тези зари-проверки, даже хора, които са се показали некадърни. Нацията има нужда, като е наясно, че възхвалява някого без основание, винаги трябва да има един грешник, когото да заплюе", обясни той. 

Историкът сподели, че не превръща монографията "Фердинандеум" в библия, но е безспорно, че Фердинанд е човекът, който е основата на това България да се превърне от едно постазиатско пространство в европейска държава.

"Сега, в последните 30-ина години, изведнъж изнамерихме Европа и НАТО и се втурнахме да станем част от тях, слава богу! ЕС и НАТО са последната котва, която ни държи в някаква цивилизованост все още. Забравяме обаче, че 1 век по-рано България е имплементирала европейското законодателство, започнала е да изгражда, да играе в театрите, да прави първите филми, да създава армия и т.н. по абсолютно европейски модел. При това го е направила за 25 години и успешно. Докато в момента на улицата всеки втори се пита за какво ни е тая Европа, ние части ли сме от нея? И до днес нашего брата казва, че отива в Европа и след това се връща. Къде се връщаш ти? Ти не се връщаш в Европа! Ние ежедневно поставяме под въпрос това и прекрачваме някаква граница", коментира историкът.

По думите му европеизацията, каквато я познаваме и тогава, и сега - не е повсеместна, няма как да обеме целия народ:

"Цялата класа водачи на народа в края на 19 век, независимо накъде гледа - наляво или надясно, е насочена към европеизацията и модернизацията. Никога не се чуди в Ориента ли да ходи, или в Новочеркаск. Тя знае накъде отива - тя иска Лондон, Париж, Берлин и т.н.".

Проф. Стоянович изтъкна разликата в качеството на законотворците тогава и сега:

"Като погледнете днешните - всеки петък се сменя по нещо в някой от основните закони - ви става ясно за каква европеизация говорим. Модернизация истинска - от хора, които са осмислили Европа, а не само да могат да пътуват, като имат едно тескере".    

Интервюто на Диана Янкулова с проф. Петър Стоянович в предаването "Неделя 150" можете да чуете от звуковия файл.

По публикацията работи: Наталия Кръстева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Пламен Пеев

Животът като кратка история, надраскана на салфетката на ежедневието

Поетичната книга на Пламен Пеев "Кратки истории" ще бъде представена на 14 април от 18.00 ч. в Гьоте институт. В стихосбирката са включени творби от 40-годишен период. "Една книга за разстоянията в живота ми, приближаването да някои истини в живота, изричането им на глас. Разказването на истории е част от нашето ежедневие. Когато имаме..

публикувано на 09.04.25 в 12:08
 Шенел Сюлейманова

Шенел Сюлейманова за живота си в Белгия и сърцето в България

В "Родина зад граница" ви срещаме с една млада българка от Северна България - Шенел Сюлейманова , която е влюбена в биологията и преди 12 години тръгва от малкия крайдунавски град Никопол към Брюксел, с амбицията да продължи образованието си в Медицински университет в Белгия и да стане фармацевт. Пътят към реализиране на мечтата е дълъг и труден,..

публикувано на 08.04.25 в 12:10
Кристина Константинова

Кристина Константинова - едно сърце, отдадено на книгите!

Как тупти едно сърце, отдадено на книгите и техния свят? - Отговорът следва в рубриката "Горещи сърца".  Гостуваме в първата у нас кафе - книжарница с благотворителна кауза, която се намира във Враца. Там ни посреща Кристина Константинова. Тя е на 39 години и чете от петгодишна.  Във Враца отвори първата по рода си у нас кафе-книжарница..

публикувано на 08.04.25 в 11:49
Национална библиотека

Кирилицата - преграда срещу културната асимилация

На 6 април 885 г. във Велехрад приключва жизненият път на Свети Методий . Методий заедно с брат си Свети Константин-Кирил създават глаголицата и правят най-важните преводи на християнските богословски книги.  В навечерието на успението на Свети Методий в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" бяха открити две изложби, посветени на..

публикувано на 06.04.25 в 11:47
Едно от изображенията в изложбата на Guerrilla Girls в София

Знам, чух, видях. Изкуството на непослушанието

"Изкуството да си непослушна" e изкуство на жената боец, но и изкуство на акцията, провокацията, критиката, пърформанса, лекцията и научното проучване. Със смях и разум – така от 40 години жените в американския артистичен колектив Guerrilla Girls отстояват мястото на жените в съвременното изкуство. Емблематично..

публикувано на 05.04.25 в 18:09

Поп(не)културните измерения на българската политика

Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..

публикувано на 02.04.25 в 16:56
проф. Величко Минеков

Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков

Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори.  Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че  емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..

публикувано на 01.04.25 в 07:10