“Към колониална демокрация“ - заблуди и прозрения от 30-годишния преход

„Да живееш в интересни времена“ е известно китайско проклятие, така актуално по нашите географски ширини. Единствената ни утеха е, че интересните времена провокират интересни размисли. Такива ще откриете в настоящата книга – Magnum opus на един доктор по квантова химия, ексдепутат от VII ВНС и екскандидат за вицепрезидент на първите преки президентски избори (1992) – Румен Воденичаров.

Книгата "Към колониална демокрация" съдържа статии, интервюта, и, по думите на автора - някои "заблуди и прозрения" от последните 30 години.

Терминът "колониална демокрация" е на покойния философ Александър Зиновиев, уточни Румен Воденичаров в интервю за БНР.

"Той казва: "Ние направихме колониална демокрация или демократичен тоталитаризъм – изберете си едното от двете."

"Преходът ни е погрешен и той се дължи на това, че неолибералната идеология пристигна в Европа и зае водещи позиции", посочи Воденичаров в предаването "12+3". Според него неолибералната доктрина е довела до редица погрешни решения, едно от които са "т.нар. зелени сделки". 

"Либералната демокрация, когато се прави с външно управление, води до нещо, което губи суверенитет икономически, губи държавен суверенитет и се превръща в нещо като колония."

"Ако българският бъдещ политически елит трябва да направи нещо, то трябва да направи усилия за възстановяване поне на част от суверенитета. Ние в момента не можем да вземаме самостоятелни решения и това се вижда по най-различни въпроси, като тръгнем от Македония и стигнем до войната в Украйна и следващите конфликти, които също са неизбежни", коментира Румен Воденичаров. 

Воденичаров е на мнение, че българската демокрация е била опорочена от избора на пропорционалната избирателна система, което той е определял като "заговор на двете големи политически сили - СДС и БСП, срещу демокрацията".

"След 30 години вече стигаме до една задънена улица. Вече е късно за мажоритарна система, тъй като има много богаташи, които биха си купили местата, но тогава не беше така. Смесената система беше прилична за българските условия."

Румен Воденичаров разви хипотезата, че ако Велко Вълканов (чийто вицепрезидент щеше да бъде самият Воденичаров – бел. ред.) беше успял да стане президент, "България щеше да опита да има друг път на развитие, но щяхме да бъдем ликвидирани, съвсем сигурно".

"Такива неудобни личности на границата между исляма и християнството, между Изтока и Запада във военно отношение изобщо не са възможни."

Отношенията ни с Русия трябва да бъдат поставени на друга, равноправна и дружеска основа, изтъкна още Воденичаров.

По думите му Русия дотолкова се е отчаяла от братския български народ, че дори да се състоят, при нови преговори с "Газпром" "може би ще бъдем наказани, за да се потвърди фразата, че империите забавят, но не забравят".

Той е оптимист, че в лицето на "Възраждане" може да се възроди идеята за единен национален фронт, в който да влизат всички по-малки партии с патриотична и славянска насоченост.