Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Марчела Абрашева: "Октомври 2022-ра не е ноември 2021-ва. Дано старите и новите политически елити са си научили урока

Вот 2022: Управляема държава ли е България?

Проф. Ивайло Дичев: Има много важни и сериозни теми, които се прикриват зад танците на Кирил Петков

Снимка: Ани Петрова

Поради множеството турбуленции процентът на хората, които в последния момент решават за кого да гласуват, расте, затова и кампанията има значение, смята социологът Марчела Абрашева. По думите ѝ заради това, че все още има много хора, които не са се определили, по-точни ще бъдат проучванията, които ще се направят с напредването на предизборната кампания.

Без никакво съмнение инфлацията, цените, цялото пренареждане ще определя много неща, посочи социологът в интервю за БНР.

"В България има исторически наложила се тенденция непрекъснато да се плашим. Цените бяха плашило дори когато не бяха особено високи."

Марчела Абрашева

Относно геополитическата ориентация на страната ни в контекста на предстоящите избори Абрашева отбеляза, че според нея "вдигането на тази тема е опасно и сериозно."

"Демонстрацията в Прага е част от нещо по-голямо, което в някои европейски страни тръгна - има ли начин обществото да се солидаризира и да се опита да пести. Тази тема тук при нас изобщо отсъства. (…) В рамките на по-голямата Европа, която е уязвима, има и остават теми, които ние или поне нашите политици в рамките на тази предизборна кампания не споделят", изтъкна Марчела Абрашева.

"Октомври 2022-ра не е ноември 2021-ва. Отвъд червените линии, отвъд цялата тази психология на личните отношения, с която непрекъснато се занимаваме, въпросът стои така – дали старите политически елити и новите политически елити са научили своите уроци от последната година. А то е, че каквото е да е съотношението на силите, постарому не може да се продължава. Както и някой, който има много добри вероятно намерения и иска изцяло по своя воля по нов начин да преподреди всичко за 6 месеца - също не е възможна стратегия. Все още се усеща в изявите на всички тази идея – ако сме с 2% повече или с 5 депутата повече, ние ще можем да наложим изцяло нашия модел."

Ивайло Дичев

Според културния антрополог проф. Ивайло Дичев началото на предизборната кампания е отчетливо.

"Кампанията започва доста яростно. Тон за това дава служебното правителство, което се включи в тази кампания с нечуваната атака срещу предишната коалиция. Всички се чудим какво точно иска президентът Радев – дали си прави свой проект, ляво-националистически, дали някакви руски интереси обслужва, дали си отмъщава лично."

От друга страна според него имаме сериозни политически дилеми – например много ли пари дадохме за социални разходи, ще закъсаме ли след 3 години или обратно – да се стегнем, да пазим финансовата стабилност.

"Зад темата за газа и Русия се крие нещо съвсем друго – протестните партии, протестният блок, който е доста голям в България, виждат в Русия обратното на това, което сме ние в момента. Партии има, които направо призовават да излезем от Европейския съюз", смята проф. Дичев.

"Янев се преживява като Орбан. Той казва – ще реформираме Европейския съюз, ще се противопоставим и т.н. Тоест, още една дилема – дали да чупим, да се противим, да седим в ъгъла, или обратно – да се интегрираме в големия, богат западен свят и заедно с тях да решаваме проблемите. Много важни и сериозни теми, които се прикриват зад танците на Кирил Петков…"

"Европейското единство за голямо съжаление не е много сигурно. Вътре има най-малкото една страна – Унгария, която не е много ясно на коя страна е. Но Европа е малко постмодерен конструкт, без център, политически. Никой не може да ни наложи на нас или на унгарците някакви неща. Европа е прекрасно място, културно място, но да не разчитаме тя да има някаква политическа воля, за да направи някакви неща. По-скоро атлантическото семейство е движещо", подчерта културният антрополог в предаването "Неделя 150".

Марчела Абрашева и Ивайло Дичев

"Цялата работа в момента при нас като общество е да разберем, че трябва да направим крачка отвъд – запазвайки идеологическите си пристрастия, да позволим на тези партии да взаимодействат."

Влизаме в момент, в който да се замислим "управляема ли е България", обобщи културният антрополог.

Цялото интервю с Марчела Абрашева и проф. Ивайло Дичев слушайте в звуковия файл. 

Снимки: Савина Спасова

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Диана Гласнова от Хърватия: Най-голяма полза от еврото имат големите фирми, хората търсят промоциите

Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа.  Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..

публикувано на 21.05.25 в 14:14

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04