Без никакво съмнение инфлацията, цените, цялото пренареждане ще определя много неща, посочи социологът в интервю за БНР.
"В България има исторически наложила се тенденция непрекъснато да се плашим. Цените бяха плашило дори когато не бяха особено високи."
Относно геополитическата ориентация на страната ни в контекста на предстоящите избори Абрашева отбеляза, че според нея "вдигането на тази тема е опасно и сериозно."
"Демонстрацията в Прага е част от нещо по-голямо, което в някои европейски страни тръгна - има ли начин обществото да се солидаризира и да се опита да пести. Тази тема тук при нас изобщо отсъства. (…) В рамките на по-голямата Европа, която е уязвима, има и остават теми, които ние или поне нашите политици в рамките на тази предизборна кампания не споделят", изтъкна Марчела Абрашева.
"Октомври 2022-ра не е ноември 2021-ва. Отвъд червените линии, отвъд цялата тази психология на личните отношения, с която непрекъснато се занимаваме, въпросът стои така – дали старите политически елити и новите политически елити са научили своите уроци от последната година. А то е, че каквото е да е съотношението на силите, постарому не може да се продължава. Както и някой, който има много добри вероятно намерения и иска изцяло по своя воля по нов начин да преподреди всичко за 6 месеца - също не е възможна стратегия. Все още се усеща в изявите на всички тази идея – ако сме с 2% повече или с 5 депутата повече, ние ще можем да наложим изцяло нашия модел."
Според културния антрополог проф. Ивайло Дичев началото на предизборната кампания е отчетливо.
"Кампанията започва доста яростно. Тон за това дава служебното правителство, което се включи в тази кампания с нечуваната атака срещу предишната коалиция. Всички се чудим какво точно иска президентът Радев – дали си прави свой проект, ляво-националистически, дали някакви руски интереси обслужва, дали си отмъщава лично."
От друга страна според него имаме сериозни политически дилеми – например много ли пари дадохме за социални разходи, ще закъсаме ли след 3 години или обратно – да се стегнем, да пазим финансовата стабилност.
"Зад темата за газа и Русия се крие нещо съвсем друго – протестните партии, протестният блок, който е доста голям в България, виждат в Русия обратното на това, което сме ние в момента. Партии има, които направо призовават да излезем от Европейския съюз", смята проф. Дичев.
"Янев се преживява като Орбан. Той казва – ще реформираме Европейския съюз, ще се противопоставим и т.н. Тоест, още една дилема – дали да чупим, да се противим, да седим в ъгъла, или обратно – да се интегрираме в големия, богат западен свят и заедно с тях да решаваме проблемите. Много важни и сериозни теми, които се прикриват зад танците на Кирил Петков…"
"Европейското единство за голямо съжаление не е много сигурно. Вътре има най-малкото една страна – Унгария, която не е много ясно на коя страна е. Но Европа е малко постмодерен конструкт, без център, политически. Никой не може да ни наложи на нас или на унгарците някакви неща. Европа е прекрасно място, културно място, но да не разчитаме тя да има някаква политическа воля, за да направи някакви неща. По-скоро атлантическото семейство е движещо", подчерта културният антрополог в предаването "Неделя 150".
"Цялата работа в момента при нас като общество е да разберем, че трябва да направим крачка отвъд – запазвайки идеологическите си пристрастия, да позволим на тези партии да взаимодействат."
Влизаме в момент, в който да се замислим "управляема ли е България", обобщи културният антрополог.
Цялото интервю с Марчела Абрашева и проф. Ивайло Дичев слушайте в звуковия файл.
Снимки: Савина Спасова
Едно от първите имена, за които се сещаме, когато стане дума за доброволчетво е това на Лазар Радков. Документалният филм "Великани" разказва историята му, както тази на други доброволци от цяла България, които се опитват да изградят активно гражданско общество. "Спасителни клубове за бъдеще" има вече в 8 града – близо 200 души...
В кв. "Люлин" не забелязвам някакво грандиозно увеличение на количеството на разделно събран отпадък. Кофите се използват може би с 10% повече, отколкото са се използвали преди това . Това заяви пред БНР Георги Славчев, член на Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация. За кв. "Красно село" той отбеляза, че доброволците, които..
Бизнес, образование и държава работят заедно, за да се изпълняват политиките по програма "Цифрово десетилетие". Това отчете Елин Шиво. Тя работи в Европейската комисия - в Генералната дирекция за комуникационни мрежи. Отговаря за Белгия и България за политиките по програма "Цифрово десетилетие". Преди дни Елин Шиво бе в България. У нас тя се срещна с..
Все по-големи и по-сложни стават кампаниите за дезинформация в Европа, като целта им е да подкопаят доверието на хората в институциите, както и да променят цялата им представа за реалността. Това установява доклад на отдела за проверка на факти към радиомрежата за новини от Европейския съюз "Евранет плюс". Експерти и институции са ясни в..
"ГЕРБ и Пеевски водят целенасочени действия за отстраняване на кметовете на София и Варна. Тези две дестинации са им ключово важни за следващите избори и за финансовите схеми." Това заяви пред БНР Татяна Дончева, бивш заместник-председател на парламента, дългогодишен депутат, лидер на "Движение 21" и адвокат. "В случая във Варна целят..
Доналд Тръмп трябва да укроти малко положението вътре в САЩ, защото в страната не е съвсем спокойно . Това заяви пред БНР журналистът Симеон Гаспаров - кореспондент в Чикаго на БНТ. Тръмп много чакаше нобеловата награда за мир , подчерта той и добави: "Медиите, подкрепящи Тръмп, казаха, че все пак вратата остава отворена за догодина"...
"Призрачната флотилия", с която Русия превозва петрол към страните, които все още купуват от нея, е многофункционално оръжие в хибридната ѝ война с Европа. Стотици стари и съмнително годни танкери пълнят военния бюджет на Кремъл и участват в различни видове саботажи – от прекъсване на подводни кабели в Балтийско море до изстрелване на дронове в..
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" спира за планов годишен ремонт . Блокът има проблем с един от парогенераторите. Предвиждат се мерки да се установи какъв..
Има притеснение не само сред българските земеделци, но и сред европейските във връзка с общата селскостопанска политика. Това заяви пред БНР..