Не е изключено тя да се пренесе и към банковия сектор, тъй като енергийните компании са големи кредитополучатели, предупреди в интервю за "Събота 150" Пушпин Сингх от Центъра за икономически и бизнес проучвания в Лондон.
Анализаторката от Института за енергийна икономика и финансови анализи Ана Мария Халер-Макаревич допълни, че е възможно енергийните компании да инвестират прекомерно в диверсификация на газовите доставки, с което допълнително биха усложнили ситуацията.
За да се отговори на енергийната криза и да се предотврати пренасянето й в сектори, които към момента търпят само косвени ефекти от нея, трябва да се насочат усилия към баланс на търсенето и предлагането на енергийни ресурси, убедена е Ана Мария Халер-Макаревич. Подпомагането трябва да е многопластово и да бъде обособено в специални правителствени програми, насочени към различните видове потребители на енергоресурси.
"Съгласна съм, че трябва да се подкрепят и компаниите, и самите потребители, защото не искаме да имаме енергийна бедност. Тя обаче се разраства в Европа. Необходима е намеса по отношение и на предлагането, и на търсенето. Има увеличение на инвестициите, или поне желание за инвестиране, в нова газова инфраструктура в Европа, свързана основно с втечнения природен газ. Правителствата са изключително фокусирани върху осигуряването на доставки на природен газ - т.е. да има достатъчно предлагане, но трябва да работят и за намаляване на потреблението на синьо гориво. Необходими са икономически стимули за индустриалните потребители, за да намалят потреблението си в пиковите часове. Същото се отнася и за потреблението на домакинствата. Опасявам се, че ако се работи приоритетно само за увеличаване на доставките, след няколко години ще се сблъскаме с друг проблем - няма да има необходимост от всички тези проекти, които в момента са на масата - просто защото няма да има толкова пазарно търсене."
Според Халер-Макаревич предстоящите проекти трябва добре да бъдат обмислени, защото става дума за скъпи инвестиции, които изискват мостово кредитиране чрез няколко финансови институции и време за изграждането им.
Икономистът Пушпин Сингх добавя още един аргумент - енергийните компании, изправени пред високи цени на ресурсите и необходимостта от нови кредити за изграждане на инфраструктура за диверсифицирани доставки, не са най-добрият възможен партньор за банките. Има ли опасност енергийната криза да удари банковия сектор заради невъзможността да се обслужват вече изтеглени заеми от енергийните компании?
"Това сигурно ще има отражение върху ликвидността на компаниите, въпреки че те по принцип имат доста приходи. Интересно е как ще си набавят заемен капитал. В Обединеното кралство това може да стане чрез международните финансови институции и чрез частни банки. Струва ми се, че въпросът ви се отнася към заемите от частните банки, а отговорът му зависи от състоянието на банковата система в еврозоната. Възможно е Европейската централна банка да бъде подложена на натиск и по този въпрос."
А именно - банковият сектор да се нуждае от определени мерки, свързани с кредити към енергийните компании, макар и това засега да е в сферата единствено на моделирането при утежнен сценарий, коментира Сингх. Възможно ли е да се стигне до фалити на енергийни компании?
"Възможно е. Но мисля, че правителствата са напълно наясно с тази вероятност и са готови да реагират бързо. Видяхме го миналата година в Обединеното кралство, където по-малки компании от енергийния сектор изпитаха сериозни трудности, защото не успяха да се нагодят толкова бързо към новите условия на растящи цени на суровините", каза от своя страна Халер-Макаревич, според която краткосрочните мерки за овладяване на ситуацията включват - подпомагане на бизнеси в различните сектори, които понасят по различен начин тежестта, както и внимателно планиране на поведението на потребителите.
"Мисля, че наблюдаваме процес на промяна на моделите на потребление. Все повече се набляга на енергийната ефективност, особено при отоплението на домовете. Можем да използваме термопомпи. Огромно количество природен газ отива именно за отопление. Струва ми се, че в края на краищата ще видим, че може да съществуваме и без руски газ. Това обаче може би няма да е чак толкова скоро, а в средносрочен план."
С което обаче краткосрочният проблем през зимата не е решен, както и казусът със скъпия долар или по-скоро - изключително ниския курс на еврото, посочи Сингх.
"Със сигурност това удря икономическата активност в перспектива. Също така добавя и към инфлацията, защото когато обменният курс е при слабо евро и силен долар, това оскъпява вноса в Европа, и то точно когато тя търси допълнителни доставки на втечнен природен газ. В краткосрочен план това оскъпява доставките."
Именно това послание чухме от Европейската централна банка, която за втори път през годината увеличи трите си водещи лихвени проценти. След юлското повишение с 50 базисни пункта, в четвъртък ЕЦБ направи още по-решителна стъпка.
"Това беше безпрецедентно повишение на лихвените равнища със 75 базисни пункта, но то идва на фона на бушуваща инфлация в еврозоната, както и на множество фактори по линия на доставките. Говоря за външни фактори, които имат пряко отражение върху еврозоната. В най-общи линии това е войната в Украйна, която е причина за ръст на цените на суровините. Пример за това е природният газ. Също така се появиха проблеми с държавните облигации, с обменния курс на еврото, което се движи в диапазон, близък до паритет с американския долар.
По отношение на следващите стъпки на Европейската централна банка - даден беше ясен сигнал, че ще има повишения през следващите поне 5 заседания на управителния съвет. Нашата прогноза е за нови най-малко 75 базисни пункта кумулативно на две заседания, но всичко зависи от състоянието на икономиката. Може би говорим за срещите през ноември и декември."
Все още е рано да говорим за парично затягане, но не е изключено то също да се появи в инструментариума на Европейската централна банка, коментира още британският експерт, според когото банковата система в еврозоната е много по-добре подготвена за шокови ситуации.
"Опеределено е много по-силна от финансовата криза през 2008 година. Банките са много по-добре подготвени, освен това научиха урока си от предишната криза от гледна точка на това как прогнозират развитието на икономиката, и то по-специално в страните от еврозоната, където държавните облигации поскъпват много бързо. Пример за това е Италия, както и държави, които исторически са страдали от прекомерно задлъжняване и поскъпване на дълговите книжа - такава е например Гърция. В такива държави банките са изложени на по-голям риск заради облигациите, но все пак - те са много по-подготвени от преди."
И двамата експерти са убедени, че преминаването през тежката зима ще постави Европа в много по-добра ситуация не само по отношение на енергийните ресурси, но и по пътя към по-щадяща околната среда индустрия. Не е изключено обаче цената, която ще платим догодина, да е рецесия в Европа.
Снимки: ЕПА/БГНЕС"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..
Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата. Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..
Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците? За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма". Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..
След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие? България,..
Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата) ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..
Битката за дневния ред в България предопределя следващите конфигурации за управление . Това заяви пред БНР Крум Зарков, вече бивш секретар по правните въпроси на президента Румен Радев, както и бивш министър на правосъдието. Секретарят по правните въпроси на президента напуска поста си заради референдума за еврото "Ако основният дневен..
Правителството отпуска 9,5 милиона лева на "Български пощи", за да може дружеството да се подготви технически за въвеждане на еврото във връзка с..
Днес - 21.05, Димитър Воев – една от най-ярките, загадъчни и провокативни фигури на българската алтернативна музикална сцена от края на 80-те и..
Работещите в градския транспорт на София издържаха на голям обществен натиск и постигнаха исканията си . Тази позиция изрази пред БНР Калина..