"Младите поколения не се интересуват от тази тема, не задават активно въпроси. Дебатът все още не се е състоял по сполучлив начин в България, затова и няма интерес – както публичен, така и в академичните и професионалните среди, на специалистите в областта на психичното здраве."
Това каза пред БНР гл. ас. д-р Светлозар Василев от Департамент "Здравеопазване и социална работа" в НБУ, чиято лекция е озаглавена “Травмата от комунистическите репресии и предаването ѝ в поколенията”.
Василев посочи, че данни за това се събират от различни източници – личен опит на участници и на техни роднини в комунистическите репресии, както и от научни изследвания. Едно такова изследване е проведено сред пострадали от комунистическите лагери и обхваща близо 600 души около 30 години след пребиваването им там.
"Огромен процент от тях имат доста сериозни психични разстройства. Процентът на пострадали измежду репресираните е особено голям. Това, което обаче е особено интересно е, че нито едно от тези изследвани лица не мисли за своите здравословни и психични проблеми като за резултат от това, което му се е случило. Когато изследователите предлагат на тези хора да се възползват от психотерапевтична и медицинска помощ, никой не се съгласява на това. Животът в условия на подобен вид кумулативна травма и след това в посттоталитаризма, в който живеем, където много неща са се променили, не компенсира нарушеното доверие в тези най-пострадали хора."
Подобен вид непреработени травми остават като тема табу най-вече в несъзнаваното на пострадалите и децата, поради неизбежната идентификация с родителите, се идентифицират и с този травматичен опит, а също и със забраната или нежеланието да се говори за него, подчерта Светлозар Василев в предаването "Преди всички".
"Много хора са пречупени, много хора са убити, много хора са депортирани, на много хора семействата са малтретирани в продължение на десетилетия. Да, има и такива, които са живели добре в този режим и продължават да казват, че той не е толкова лош. Тази носталгия по комунизма е нещо много вредно", коментира преподавателят в НБУ.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Мъгла
