На сергиите на политиците - обещания. На пазарните сергии в Силистренско - немотия

Обещанията на политическата сергия за него не струват нищо, показва радиоразходка в един пазарен ден. 

В сряда продавачите бяха в Дулово, в събота в Тутракан, а утре, когато резултатите от вота ще са ясни, ще са в силистренското село Професор Иширково. И така, докато седмицата се завърти отново.

Дойде ли предизборна кампания, започва и алъш-веришът - обещава се от всичко и по много. Заплати, пенсии, борба с корупция и инфлация.

От всичко и по много има и на пазара. Якета и балтони, опънати на близката ограда, купчини обувки на разпродажба за по 2 лева чифта. Има и нови, разбира се - който разбира, тука се спира. Железария, велосипеди, лъскави дънки, шарени чорапи, на всеки ъгъл скара и примамливи аромати, преплетени с прах за пране и парфюми. Бижутерия и кинкалерия.

И хората са там всяка седмица - идват малки и големи от близките села. Да се видят, да се поздравят и шопинг между другото. За търговците обаче - нещата не са толкова цветни.

"Няма да гласувам за никой, защото не ми дават кебапчета и кюфтета", споделя мъж на битпазара.

"За какво да гласувам? 35 лева детски добавки вземаме. Памперс, мляко. Как да го храня туй дете с 35 лева? Всичките са мошеници. От единия вземаш кокала, даваш на другия. Обещават, обещават и нищо. Маслото го правим като хартия в хляба, за да отиде в училище детето, да е грамотен", казва продавач, който е убеден, че работи повече от политиците.

"Той нищо не прави. Аз изкарвам днеска 30 лева и не ми стигат за нищо. Те се взимат по 1000 лева на ден и пак се оплакват."

"Обещанията не са като изпълнението. Толкова години, за да сме на това дередже, явно се примиряваме."

"За мен нищо не струват – само обещават и това е. Обещания – бол! След това забравят за какво са влезли в парламента. Наистина сме свикнали вече с техните обещания."

"Само обещават, а като дойдат на власт – всичко е замряло. Хората колко са бедни!"

"Всичко обещават, а накрая няма. Всеки дърпа юргана към себе си."

И слушайки речите по партийните събрания, и хората на улицата, виждаш два свята - политическата сергия с обещания, без гаранции - и онази, другата - на действителността, в която парите не стигат за нищо. И дори траханата със сирене за някои ще е деликатес.

Изборите идват и си отиват, до следващия път. Политиците и те. Битието на нямащите остава същото.