Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Почти месец траят есенните празници на евреите

Яфа Меир е решила да превърне дома си в картинна галерия

Снимка: личен архив

Почти месец траят есените празници на евреите. Последната седмица е най-любопитна. Тогава дори милиардерите живеят в колиби, като спомен от бягството от Египет. Майсторство е да се построи Колиба, покрита с палмови листа, така че вечер да се виждат звездите. Надеждата е, че ще завали дъжд ( в Израел още е лято) и капки от него ще паднат в поставената в средата на масата чиния. Земеделците са мечтали за влага за реколтата и се е смятало, че всяка капка е „златна“. Канят се всяка вечер приятели и навсякъде звучи музика и смях. Така изглежда празникът Сукот. Но една от потомките на преселилите се от България евреи – секретарката на дружеството на „българите“ в Израел Яфа Меир е решила да превърне дома си, през седмица на Сукот, когато (ако се спазва традицията) не се живее вкъщи, в картинна галерия.
Картини, направени от копчета посрещат любопитните в дома на Яфа Меир. Скулптурите са от ципове, от изрезки от ленулеум и от материал, с който архитектите правят макетите си. Въпреки доста странните фигури, които творбите пресъздават не липсват откупки. 


"Винаги съм мечтала да творя с ръцете си. Но се наложи сама да огледам сина си и трябваше да имам работа с постоянен доход. Била съм библиотекарка, секретар на дружеството в Яфо на Съюза на архитектите в Израел, сега съм секретар на българското дружество. Родителите ми бяха хора на точните науки. Дори едно каре с българска бродерия, започнато в ученическите години на майка ми, аз го довърших, когато поотраснах, като изучих сама бодовете", каза за БНР Яфа Меир.

Тя заяви, че харесва творби от нетрадиционни материали.

"Първата ми самостоятелна изложба направих на пазара в Яфо. Шукът пишпишим ( на бълхите) постепенно се превръща и в център на изкуствата. И тогава повечето творби бяха от копчета и ципове. Но се оказа, че много хора в Яфо- българската столица на Израел, имат вкус към необичайните материали. Моята изложба ги провокира. Канеха ме в работилниците си. Виждах скулптури от велосипедни вериги, от стари гуми от камиони, картини от всевъзможни субстанции- плат, игли, та дори от части за телефони. Това не бяха творби от доста обичаната в Израел „естетика на грозотата“. По-скоро човек се смайва от удачното и необикновено хрумване - фигура или картина да бъде направена от подобен материал. Повечето от създателите им, като мен, не са се решили да зарежат сигурността в живота си, за да се отдадат само на творчество. Имам око за таланта. Станах куратор на няколко изложби. Най-напред имаше изложба на картини върху палки за пинг-понг. Тя беше в официален салон в Яфо. Останалите бяха на необичайни места. Например подредих картини и скулптори във фоайето на един от небостъргачите на Тел Авив, където живеят много богати хора. Беше по време на пандемията, когато повечето хора започнаха да работят от вкъщи. Липсваше културен живот. За мнозина бе важно да разнообразят интериора на апартаментите си. Голяма част от показаните творби бяха изкупени. Беше сериозна помощ за художниците, защото най-често основния им бизнес, който те смятаха че им носи стабилност, беше затворен".

Домът на Яфа Меир          Снимка: личен архив

В сегашната изложба на Яфа Меир има доста произведения с библейски сюжети. В Израел се смята, че преселниците от България са най-малко религиозната част от населението. 

"Ние сме едни от първите преселници в Бат Ям ( русалка), който е част от Голям Тел Авив. Помня, когато израснаха няколко нови блока, включително и нашия. Бяха на голямо разстояние един от друг, а наоколо им бяха пясъци. Най-близкото училище до дома ни се оказа религиозно, но не от най-строгите. Учех в девически клас. В програмата имахме математика, физика и английски- предметите, за които сега се водят спорове дали да се изучават в религиозните училища. Още тогава си дадох сметка, че Библията е универсалната книга. Няма сюжет в съвременната или класическата литература, който да не е разработен и в тази Книга на книгите. Мисля, че точно в това училище ми дадоха основни знания за професията, която най-дълго упражнявах- библиотекарка. Човек, който добре познава тази универсална книга може да е добър помощник на всички, които търсят интересно и полезно четиво. Но и за да се разберат класическите картини, много често, са необходими добро познаване на основния текст на Библията. Тогава се разбира оригиналността в тълкуването му. Необичайните материали, от които правя творбите си са само формата. А със съдържанието или внушението се опитвам да достигна до зрителите, да ги увлека, да ги направя съмишленици. Набавям си материалите по най-различни начини. Изкупувам на едро стоката на магазини, които правят промоции. Когато работех при архитектите, събирах парчетата останали след конструирането на макети. Използвам ги като основа на мои картини. Те не са пъзели, а носят послания.

Повече  можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Радостина Билярска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Музеят, посветен на 15-и юли, който се намира в Истанбул.

9 години след опита за преврат в Турция енергията против пучистите е транформирана в подкрепа за държавата

С фокус върху паметта, справедливостта и бъдещето Турция отбеляза тази седмица 9 години от неуспешния опит за преврат в страната. Какво е отношението към събитията от 15-и юли 2016 г. близо десетилетие по-късно - можете да чуете в репортажа на специалния пратеник на БНР в Турция Мария Петрова. Това, което можете да чуете в началото на репортажа,..

обновено на 19.07.25 в 12:18
48-ия Международен семинар по българистика на Великотърновския университет

Какво кара чужденци с различни професии и съдби да учат български език?

Какво кара чужденци с различни професии и съдби за учат български език? Как една молдовка сбъдна мечтата на покойните си баща и свекър, които не са успели да целунат българската земя приживе? Защо любимата песен на млад полски славист е “Една българска роза”? Тези лични истории на участници в 48-ия Международен семинар по българистика на..

публикувано на 19.07.25 в 07:25

Вихрен Георгиев: Във фотографията трябва да има уважение между снимащия и снимания

"Когато снимам, не си гледам фотоапарата. Разчитам на това, което съм заснел. То е усещане – още в момента разбираш, че си направил хубав кадър . Има кадри, които си стоят в главата ми, и чакам с нетърпение момента, в който ще отворя компютъра и ще видя какво съм направил." Това разказа пред БНР авторът на проекта "Хората на София" ("People..

публикувано на 18.07.25 в 11:08
Анна Адамова

Подаваш сигнал за пиян шофьор, ставаш мишена на съдия: Историята на Анна Адамова

Подаваш сигнал срещу пиян шофьор и се превръщаш в мишена на съдия – това се случва на Анна Адамова, юрист и доктор по конституционно право. Преди 3 години по подаден от нея сигнал идва дежурен екип от 8-о РУ в София, викат КАТ и вземат книжката на водача поради отказ да даде проба за алкохол. Самият водач и партньорката му тогава..

публикувано на 18.07.25 в 09:30

БНР на 90, "Изотопия" на 6

18 юли 1930 г. В печата за първи път излиза разписание на предаванията, излъчвани по "Родно радио" , пише проф. Веселин Димитров в книгата си "История на радиото в България" . Първата програма е за предстоящата седмица, в която четири пъти са планирани редовни емисии . Ето я и нея, такава, каквато я препредава именитият радиожурналист и..

публикувано на 18.07.25 в 02:09

Защо лагерът "Белене" все още не е мемориал, поддържан от държавата?

В момента има повече енергия за превръщането на лагера "Белене" в мемориал . "Белене" става все по-популярно място в последните години. Над 200 000 са посещенията в дигиталната платформа със свидетелства на оцелели, а когато общественият интерес е по-висок, институциите усещат друг тип обществен натиск . Това коментира пред БНР Луиза..

публикувано на 15.07.25 в 09:46
Радост и Марая Пееви

Цветни гривни за четириноги приятели

В свят, в който добрината понякога се крие зад високите огради на ежедневието, две деветгодишни близначки от Силистра напомнят, че човечността няма възраст. Историята на Радост и Марая Пееви е истински лъч светлина – и пример, че децата умеят не само да мечтаят, но и да действат. В следващия репортаж ще ви срещнем с тяхната малка, но..

публикувано на 13.07.25 в 07:30