"Винаги съм мечтала да творя с ръцете си. Но се наложи сама да огледам сина си и трябваше да имам работа с постоянен доход. Била съм библиотекарка, секретар на дружеството в Яфо на Съюза на архитектите в Израел, сега съм секретар на българското дружество. Родителите ми бяха хора на точните науки. Дори едно каре с българска бродерия, започнато в ученическите години на майка ми, аз го довърших, когато поотраснах, като изучих сама бодовете", каза за БНР Яфа Меир.
Тя заяви, че харесва творби от нетрадиционни материали.
"Първата ми самостоятелна изложба направих на пазара в Яфо. Шукът пишпишим ( на бълхите) постепенно се превръща и в център на изкуствата. И тогава повечето творби бяха от копчета и ципове. Но се оказа, че много хора в Яфо- българската столица на Израел, имат вкус към необичайните материали. Моята изложба ги провокира. Канеха ме в работилниците си. Виждах скулптури от велосипедни вериги, от стари гуми от камиони, картини от всевъзможни субстанции- плат, игли, та дори от части за телефони. Това не бяха творби от доста обичаната в Израел „естетика на грозотата“. По-скоро човек се смайва от удачното и необикновено хрумване - фигура или картина да бъде направена от подобен материал. Повечето от създателите им, като мен, не са се решили да зарежат сигурността в живота си, за да се отдадат само на творчество. Имам око за таланта. Станах куратор на няколко изложби. Най-напред имаше изложба на картини върху палки за пинг-понг. Тя беше в официален салон в Яфо. Останалите бяха на необичайни места. Например подредих картини и скулптори във фоайето на един от небостъргачите на Тел Авив, където живеят много богати хора. Беше по време на пандемията, когато повечето хора започнаха да работят от вкъщи. Липсваше културен живот. За мнозина бе важно да разнообразят интериора на апартаментите си. Голяма част от показаните творби бяха изкупени. Беше сериозна помощ за художниците, защото най-често основния им бизнес, който те смятаха че им носи стабилност, беше затворен".
В сегашната изложба на Яфа Меир има доста произведения с библейски сюжети. В Израел се смята, че преселниците от България са най-малко религиозната част от населението.
"Ние сме едни от първите преселници в Бат Ям ( русалка), който е част от Голям Тел Авив. Помня, когато израснаха няколко нови блока, включително и нашия. Бяха на голямо разстояние един от друг, а наоколо им бяха пясъци. Най-близкото училище до дома ни се оказа религиозно, но не от най-строгите. Учех в девически клас. В програмата имахме математика, физика и английски- предметите, за които сега се водят спорове дали да се изучават в религиозните училища. Още тогава си дадох сметка, че Библията е универсалната книга. Няма сюжет в съвременната или класическата литература, който да не е разработен и в тази Книга на книгите. Мисля, че точно в това училище ми дадоха основни знания за професията, която най-дълго упражнявах- библиотекарка. Човек, който добре познава тази универсална книга може да е добър помощник на всички, които търсят интересно и полезно четиво. Но и за да се разберат класическите картини, много често, са необходими добро познаване на основния текст на Библията. Тогава се разбира оригиналността в тълкуването му. Необичайните материали, от които правя творбите си са само формата. А със съдържанието или внушението се опитвам да достигна до зрителите, да ги увлека, да ги направя съмишленици. Набавям си материалите по най-различни начини. Изкупувам на едро стоката на магазини, които правят промоции. Когато работех при архитектите, събирах парчетата останали след конструирането на макети. Използвам ги като основа на мои картини. Те не са пъзели, а носят послания.Повече можете да чуете в звуковия файл.
"Най-впечатляващо беше в Боливия, на соленото езеро Салар де Уюни, където при дъждовния сезон се образува тънък слой вода и чувството е неописуемо – звездите слизат на земята, буквално. Все едно си в открития космос . Там се виждат неща, които не можем да видим от северното полукълбо, от България, и успях да запаметя с камерата си много красоти...
Тази седмица във фоайето на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе бе представен луксозен като изработка и изключително ценен като съдържание албум. Под заглавието "Русе в миналото. Градът във времето между двете световни войни 1920 - 1940 г." притежателите на фото албума имат редкия шанс да видят част от колекциите на съставителите Йовчо..
През тази седмица Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение. Към 300 пожарникари, спасители и доброволци от 7 държави показаха възможностите си за реакция при природното бедствие. Това бе второто подобно учение с международен характер. Посланикът на Федерална Република Германия посети учението. Монтана бе..
Историята на 46-и пехотен добрички полк разказва изложба, подредена в Регионалния исторически музей в Добрич. Акцентът на експозицията е върху участието на безстрашните над 2 000 войници в заключителните битки преди края на Втората световна война. Изложбата е съвместна с Регионалния клуб „46-и Пехотен Добрички полк“. „Пътят към победата“ е..
В Плевен с тържествен концерт отбелязаха 35 години от създаването на Държавната финансово - стопанска гимназия „Интелект“. На тази годишнина е посветен и филм, създаден от две момичета в 11 клас - възпитанички на училището. За идеята, мотивите и за гимназия „Интелект“, Латинка Светозарова разговаря с Радинела Павлова и Габриела..
За първи път в историята на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, Столична община учреди и връчи специална награда за филм със социална значимост. Отличието бе част от церемонията на Съюза на българските филмови дейци – най-престижното признание за родното кино. Наградата беше присъдена на документалния филм „Училище за надежда“ –..
Репортаж на Латинка Светозарова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
Правителството отпуска 9,5 милиона лева на "Български пощи", за да може дружеството да се подготви технически за въвеждане на еврото във връзка с..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Значителна облачност с дъжд