Минават ли границата климатичните протести?

В египетския курорт Шарм-ел-Шейх близо 30 хиляди правителствени представители, учени и екоактивисти участват в поредната двуседмична климатична конференция на ООН и търсят решения срещу климатичните промени. Очакванията са силно ограничени, а целта глобалното затопляне да се намали с градус и половина от предундустриалната епоха се отдалечава. Дори зелена Европа трудно успява да следва собствените си амбиции, още повече, че заради енергийната криза в следствие на войната в Украйна въглищните централи продължават да работят неизвестно до кога.

Протестите на Frydays for future постихнаха, но пък из Европа шестват крайни екоактивисти, които заливат шедьоври на изобразителното изкуство с какво ли не, или се лепят за асфалт и картини, за да разтърсят всички, че не правим достатъчно срещу задаващата се климатична катастрофа. Великобритания също е засегната от тази нова вълна екопротести. И все по-често се стига до пряк сблъсък с гражданите.

Интервю на Веселин Паунов със Сара Вестергрен

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Темата коментира за БНР д-р Сара Вестергрен от Университета в Кийл, която е преподавател по психология, но със специален интерес към поведението на хората по отношение на проблемите, свързани с климатичните промени.

Великобритания е страна, в която се предполага, че всеки трезво мислещ човек добре осъзнава, че хората трябва да се борят с глобалното затопляне и климатичните промени. Протестите са една от формите постоянно да се напомня на хората, вземащи решения, че трябва да се вземат мерки, и то спешно. Напоследък обаче се наблюдава вълна от сериозни нарушения на обществения ред от страна на протестиращите. Като че ли общественото мнение поохладня към тяхната кауза.

Дали като настройват хората срещу себе си, вместо да ги приобщават, движения като "Just Stop Oil" не пропиляват шанса си да разговарят с политиците?

"Мисля, че медиите често правят грешката да приемат, че голямата цел на тези движения е чрез такива действия да се сдобият с повече последователи. По този начин журналистите някак си се подмазват на политиците. Моето разбиране е, че нe това e случаят с този тип много крайни действия - като например заливането на картини с доматена супа или залепването за магистрала. Да, те настройват срещу себе си други групи хора, част от обществото, но добре си дават сметка за това. То не е тяхната крайна цел.

Във Великобритания например, когато започнаха блокадите на магистрали, те бяха дело на организацията "Да санираме Британия". Мнозина се питаха тогава какво правят точно тези активисти по магистралите. Много хора се ядосваха, защото не виждаха връзката между действията им, заради които не можеха да ползват магистралите, и тяхната кауза. Но статистиката за това колко британци подкрепят санирането на домовете преди и след тези акции, показват, че сега те са доста повече.

Така че с тези действия се увеличава осведомеността за проблема и се засилва дискусията. Нека бъдем откровени - ако това не се беше случило, дори ние с вас днес нямаше да водим този разговор. Това, от което имаме нужда, е да престанем да рамкираме тези действия като опит за увеличаване на членската маса. Ако го определим като нещо, което може да върне обсъждането на проблемите на масата, тогава ще му бъде обърнато подобаващо внимание и ще бъде определено като ефективно и успешно."

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Мнозина разбират целите на протестиращите. Активистите, които се изявяват по медиите, наистина изглеждат искрени в техните убеждения и искания към управляващите, а говорейки конкретно за "Just Stop Oil", става дума да не бъдат издавани нови лицензи за нефт и газ, за фракинг във Великобритания. Но не можем и да пренебрегнем факта, че някои от методите са наистина много крайни, животозастрашаващи...

"Да, наистина са крайни. Напълно съм съгласна. Важно е обаче да отбележим, че това не е нещо ново. Спомнете си за суфражетките, които са се борили за правата на жените. Те дори са взривявали къщи. Подобна тенденция към крайности се наблюдава и в момента. Предполагам защото други видове действия просто не дават резултат. Големите демонстрации не дават резултат, преговорите с политиците - също.

Това, което видяхме след 26-ата конференция за климата и сега - на 27-ата в Египет е, че политиците по целия свят не полагат усилия да се обръща повече внимание на климата. Аз съм шведка по произход и мога да кажа, че политиката и стратегията за климата в Швеция се разпадат. Същото важи за Великобритания. Досегашните стратегии определено не работят. Това според мен е причината някои групи да се чувстват принудени да предприемат тези по-крайни стъпки."

Засегнахме всъщност другия болен въпрос - този с лицемерието на политиците. То е доста очевидно и предполагам това също разочарова хората и ги тласка към по-радикални действия.

"Независимо дали сме природозащитници, членове на радикална или нерадикална групировка, всички ще се съгласим, че лицемерието е много дразнещо. Мисля, че можем да говорим също за липса на стимули сред политиците, на възможности да се обсъждат наболели въпроси. Можем да имаме например "граждански парламент". Политиците могат да се обърнат към множество учени, обществени деятели и фирми, които имат отлични идеи и предлагат решения. Но ние не ги търсим, защото те не са част от политическия дневен ред."

Тук може би е уместно да задам въпроса какви могат да бъдат другите методи, за да бъдат принудени вземащите решения по-съвестно да погледнат на проблемите с климатичните промени.

"Много труден въпрос е това. Аз мога да дам само субективен отговор. Мисля, че един от добрите начини са изборите. Само че и тук имаме проблем - защото политиците често отиват на избори с конкретни обещания, но на практика не можем да ги принудим да ги изпълнят. Проблемът е, че може да има нови избори и някой друг да направи нови празни обещания. Може би се провалихме в нашето разбиране на демокрацията. Но това си е чисто мое мнение и в никакъв случай обобщено научно становище.

Главното е да се фокусираме не само върху политиците, а и върху дневния ред, който следват медиите. Медиите са голяма част от всичко това. Защото акцентират върху определени неща. Защо вместо да се говори само за нещата, които отчуждават хората и ги настройват един срещу друг, не се говори повече за това какво може да ги обедини. Сензационната част на проблема трябва да отстъпи на това какво можем да направим заедно, за да се измъкнем от кашата."

Сара Вестергрен смята, че не се говори достатъчно за много други произтичащи от климата проблеми.

"Не говорим достатъчно за проблемите за глобалната сигурност, които идват с климатичните промени. Не говорим за миграцията - за принудителната миграция на хора. За глада и за бедността. За тези неща трябва да се говори повече. И тогава може би хората дори ще видят нужда от някакви по-радикални действия."