Колелото се върти и за обитателите на най-известната улица на 8-милиардното ни земно кълбо. Те уж са само на 53, но все така на възраст за детската градина. Въпреки това често са много по-мъдри от политиците и в родината си, и в нашата родина, а вероятно и в много други страни.
Знаете повече или по-малко от историята: “Улица Сезам” е една от най-старите телевизионни програми в света. Прави дебюта си на 10 ноември 1969 г. по националната американска обществена телевизия PBS. От 2016 г. до 2020 г. е по НВО, а от две години насам по НВО Мах, като епизодите все още се излъчват и по обществената телевизия, но с девет месеца закъснение. Програмата се гледа в стотици държави, а международните ѝ версии са десетки. В България също гледахме “Улица Сезам”, от края на 80-те години на миналия век до 2006 г. по Канал 1. Откриващата песен изпълняваше група “Мечо Пух”:
Защото именно те, мъпетите, са сърцето на продукцията! Обичани от малки и големи, създадени от майстора на сценичните и екранни изкуства Джим Хенсън, мъпетите от “Улица Сезам” учат и се забавляват с децата и възрастните, че и със звездите, които гостуват в епизодите, като този със специалното участие на Рей Чарлз:
Най-проучваното и обсъждано детско телевизионно шоу се разработва по специален начин – с идеята децата да учат от телевизора, а пристрастяващият му ефект да има полезно въздействие. То събира на едно място хората на знанието с хората на забавлението.
Основният принцип е: ако можеш да задържиш вниманието на детето, значи можеш и да го образоваш. Всичко е подложено на проучване и промяна, ако резултатите не са добри. Така се изменят сценариите, играта и снимките. Научен подход се прилага от край до край. Продуцентите си сътрудничат с експерти, особено през първите сезони.
Един от големите изводи на проучванията е, че децата гледат с по-голям интерес други деца, в сравнение с възрастните и куклите. Затова в предаването участват деца, но не актьори. Спонтанните им реакции и грешки са част от крайния резултат. Заради тях се пренаписват цели епизоди, а възрастните се учат да реагират гъвкаво на промените, дошли от децата изневиделица.
В по-нови времена 11 септември и пораженията след урагана Катрина също стават част от съдържанието на шоуто.
Но темите не са единственото, което еволюира. В крак с времето са и мъпетите.
А дали сред мъпетите не е имало гей двойка открай време? Това е един от най-често задаваните към програмата въпроси.
Според сценариста Марк Солцман, присъединил се към екипа през 1984 г., рождената година на Елмо, отговорът е: “Да!”. Става дума за други двама любимци – Бърт и Ърни.
Иначе темата за семейството е близка на шоуто с историите на много от мъпетите. През 2019 г. “Улица Сезам” отдаде почит на приемната грижа като въведе осиновената Карли:
Сегментът Coming Together, под шапката на който са много от социалните послания на шоуто, отведе Елмо на обиколка в бежански лагери през 2019 г. Епизодите се разпространяват безплатно, а съдържанието отново е консултирано с експерти, за да се намери удачна форма, под която трудните дори за възрастните теми да бъдат повдигнати и пред децата.
За вдъхновение служат и децата рохинги. На рохингите от Мианмар често се налага принудително да живеят в други държави, най-голямата емигрантска група е в Бангладеш. Според ООН рохингите са едно от най-преследваните малцинства в света. В своята собствена държава Мианмар нямат право на гражданство, нито на държавно образование или работа в сферата на услугите. Биват подлагани на произволни арести и принудителен труд. Периодично са жертви на военни репресии. Последното им гонение към Бангладеш на практика е етническа чистка.
Естествено, пандемията не подмина “Улица Сезам”, където се опитаха да помогнат на децата да разберат защо и как Covid-19 променя света. Даваха им например информация как да си мият ръцете правилно и как да носят маска:
Критиците на всички тези образователни усилия твърдят, че шоуто представлява “политкоректно подмазване”, прокарва либерални леви идеи, а децата не са способни да разберат съдържанието му на възрастта, на която го гледат. Немалко от тези критики са с политически подтекст. Основните са от консервативните среди.
За част от републиканците сюжет като ваксинацията на кукли е проправителствена пропаганда. Те не одобряват и избора на Бисквитеното чудовище да се храни по-здравословно, да не говорим за отношението им към ХИВ-позитивния мъпет Ками от шоуто в Република Южна Африка.
Миналата година републиканският сенатор от Тексас Тед Круз разкритикува Голямото пиле, че се е ваксинирало. Президентът Джо Байдън от демократите го похвали. А самото Голямо пиле каза, че крилото малко го наболява, но се чувства добре:
Политиката съвсем не е чужда на “Улица Сезам”. Първо, защото през по-голямата част от екранния си живот тя получава и държавни пари, за да съществува. И второ, защото политици и техни близки гостуват с охота на предаването. Особено първите дами.
В този епизод Голямото пиле се учи да гласува. Особено актуален урок в последно време, при това не само в САЩ:
Дава клетва да изяде бисквитката, цялата бисквитка и нищо друго освен бисквитката. Прекръства се и пита къде е тя… Журналистът, който отразява Cookiegate, отговаря, че няма бисквитки, но пък има някои въпроси към чудовището, което провокира присъдата към медиите:
“Това им е проблемът на медиите днес. Те имат само въпроси, въпроси, въпроси. Никога нямат бисквитки”, казва разочарованото Бисквитено чудовище, но и това може съвсем буквално да преглътне, защото се е подготвило и си носи собствени бисквитки.
Другото, което става ясно по време на интервюто разпит, е, че Чудовището не е взело бисквитките, а просто ги е изяло. После изяжда и микрофона.
През 2009-а, когато шоуто става на 40 години, в екипа си позволяват да пародират Fox News. Сърдиткото Оскар, който живее в кофа за боклук, играе гневен водещ на новини от Pox News. На английски pox означава “шарка”. “Ето това са наистина боклукчави новини”, коментира друг сред мъпетите.
От екипа на “Улица Сезам” обаче искат рекламата да бъде свалена, защото са непартийни, не подкрепят кандидати и принципно не участват в политически кампании.
Въпреки че не демонстрира пряка политическа обвързаност, шоуто се възприема като политическо, доколкото засяга чувствителни обществени теми и се стреми да наложи мултикултурен модел не просто в телевизора, а в действителността.
След критики през 70-те години на миналия век например в екипа са назначени повече жени и повече представители на малцинствата. Така мултикултурализмът заживява на “Улица Сезам” не само на екран, което очевидно е дразнело и продължава да дразни част от американските политици.
През ноември миналата година Мат Шлап, председател на Американския консервативен съюз и сподвижник на Доналд Тръмп, се възпротиви на въвеждането на малката Джи-Янг, американски мъпет от корейски произход. Попита дали в PBS са луди и отново заплаши, че държавната субсидия за шоуто трябва да бъде спряна. Въпросът с бюджетните пари на предаването, което има и частни дотации, както и приходи от мърчъндайз, книги, филми, играчки и лицензи от чуждестранните копродукции, винаги е излизал на преден план сред критиците на програмата.
Десет години по-рано, през 2011-а, републикански висш държавник спира 192 млн. долара финансиране за Ивицата Газа, от тях два и половина милиона са предвидени за палестинска версия на “Улица Сезам”.
По-рядко подобен отпор се среща в миналото, тогава шоуто е възприемано най-вече положително заради сериозния образователен ефект, който има, и преобръщането на клишето за телевизията като безсмислен опиум за народа, че даже за децата на същия този народ. Все пак историята помни май 1970 г., когато в Мисисипи гласуват да не излъчват предаването. Причината – децата в поредицата били твърде интегрирани и равнопоставени, нещо, за което щатът не бил готов. 22 дни по-късно решението се сменя.
Кой за какво е или е бил готов стана актуален въпрос и през изминалите седмици, когато се появи книгата “Мъпетите в Москва: Неочакваната луда истинска история за снимането на “Улица Сезам” в Русия”. Нейн автор е Наташа Ланс Рогоф. Тя е част от екипа, създал руската версия на предаването. “Улица Сезам” на руски се излъчва от 1996 г. до 2010 г.
“Мъпетите щяха да са най-добрите посланици, които да донесат идеалистични ценности в посткомунистическа Русия. Знаете ли, възможността да работя със стотици художници, майстори на кукли, музиканти, писатели... Това беше вълнуващо време. Мислех, че "Улица Сезам" наистина може да помогне що се отнася до моделирането на различни ценности и умения, които децата да развият в ново, отворено общество."
"Когато говорим за общество като руското, излизащо от 70-годишен комунистически период със съвсем различна идеология и икономическа система, би било наивно да очакваме, че можем просто да прехвърлим американското шоу с американските ценности. Те имат история, различна от нашата. Като говорим за ценности, ето ви един пример: когато говорехме какво искаме децата да научат от предаването, вдигнах ръка и казах: "А защо да не напишем сценарий, в който децата имат уличен щанд за лимонада? Ще се научат да броят и да работят в екип." Мислех, че идеята е напълно невинна, а беше посрещната с ужас. Учителите в екипа възкликнаха, че би било срамно да показваме как деца продават на улицата. А това е така, защото по времето на комунизма хората, продавали незаконно различни неща на улицата за своя изгода, са били считани за престъпници, за мафия."
Имало ли е подобни случки в другите държави, в които “Улица Сезам” се снима? Със сигурност.
Дали шоуто е имало конкуренция? В много отношения то се счита за уникално в световен мащаб, макар че в 90-арските дни, в които растяхме и гледахме “Улица Сезам” на български, каките и батковците ни правеха и гледаха други кукли, за да се научат и те да живеят в новите посткомунистически условия.
Защото политическите кукловоди често намират лесен начин да се намесят в живота на истинските кукли…
Цялата история на “Улица Сезам” чуйте в звуковия файл!
Снимки: https://newyorker.com/, https://wallpapers.com/, https://variety.com/, https://wikipedia.org/, https://dir.bg/, https://www.pbs.org/, https://www.amazon.com/
Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..
Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори. Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..
В Горна Оряховица е петото международно летище в България . За разлика от София, Пловдив, Варна и Бургас, където са останалите, в Горна Оряховица вече трето десетилетие няма търговски полети на гражданската авиация . Летището е отдадено на концесия през 2016 година на дружество, в което държавата има 5%, а останалите са на компания,..
Българската фолклорна формация „Гергьовден“ - Барселона участва в петото издание на събитието „Хоро да е, в Лондон да е". Концертът събра танцьори от Великобритания, България, Италия, Германия и Испания. Две седмици след концерта в Лондон, българските танцьори от Барселона все още са развълнувани от събитието. Венцислав Ангелов..
48-мо основно училище "Йосиф Ковачев" се намира в центъра на София. Будните и любознателни деца, които се обучават в него, са провокирани от отдадени на професията учители, които дават път и на развитието на талантите им. Децата пишат стихове, разкази, пиеси. Три класа се събраха в кабинета по музика, за да участват в предаването "Рано..
Този текст доказва още веднъж задълбочените научни изследвания на Раковски . Той е и дипломат, и изследовател, не само революционер. Този ръкопис той го печата заедно с "Горски пътник" (1856 г.), но не излиза. Това каза пред БНР съставителят на книгата "Георги Раковски. Новооткрит ръкопис от 1856 г." , изследовател и антиквар Александър..
През март се навършиха 150 години от кончината на възрожденеца и просветителя отец Матей Преображенски - Миткалото . Съратник на Левски, основател на училища и читалища , енциклопедист, полиглот, създател на перпетуум-мобиле, лечител. Освен в Търновския край, откъдето е родом, Миткалото е имал активна дейност и в Павликенския край ...
Това е един своеобразен данък, който хегемонът налага на света. Така п роф. Иво Христов, социолог и преподавател в Пловдивския университет, коментира..
"Играем на руска рулетка! Голям е трафикът. Движението е страшно! Не се спазват пътни знаци". Това обясни пред БНР Нели Дакова, кмет на село Телиш,..
"Престъпници и нехайници. Няма да се измъкнат! Тези хора трябва да си понесат отговорността!" Искаше да помага и да твори добро. Тя беше ангел!..