Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

България трябва да извърви дълъг път за позициониране в европейската космическа индустрия

Фирмите ни не са добре подготвени, липсва инвестиционен интерес

Снимка: Pixabay

Страната ни има желанието да стане част от космическата индустрия, но  Европейската космическа агенция отчита, че има още много какво да се направи – както по отношение на писането на проекти, така и на обучението на бъдещите учени.

В Европейската космическа агенция Стефан Айри той отговаря за отдела, който се занимава с търсенето на бизнеси и подпомага държави като България да виждат грешките си при работа в съвместни проекти. На пореден семинар в София Айри обяснява, че след края на първия програмен период по специалната програма за асоциирани членки на ЕКА резултатите не са добри. Най-високата летва при готовност на проектите, за да бъдат интересни за ЕКА, е 70 процента. Средната оценка на българските проекти е под 60. Това е разлика от 10-12 пункта, които се случват по различни причини.

Българските фирми нямат яснота каква им е конкуренцията в интересните за ЕКА ниши за сътрудничество. Не се търсят потенциални клиенти извън България. Не внимават и в условията за писането на проектите. Предложенията се дублират, нивото на пазарна готовност на продуктите не се достига. Затова Стефан Айри съветва във втория период България да подобри тези показатели.  

"За втория период е нужно фокусирате върху възможността повече бизнеси да имат повече от един договор с Европейската космическа агенция. Споменахме международното сътрудничество, в което е заложено 20% от него да е за международни компании. Има и съответните механизми в програмата, по която може дори да ви се заплаща пазарното проучване. Трябва да сте уверени, че за всяко от написаните предложения ще получите оценка 60 и нагоре. Имаме инструменти, за да ви помогнем в това.  

Ще се фокусираме и върху развитието на образователни курсове в университетите. За да са готови и студентите да работят в космическата индустрия на България веднага след завършване. Затова бихме искали да видим и повече стажантски програми. Ние няма как да правим вместо вас тези стъпки. Само предоставяме рамка и възможно повече подкрепа. Но ние тотално разчитаме на вас и вашите идеи. Търсим доста активно и компании, които имат странични интереси, но които могат да бъдат и полезни за програмите на Европейската космическа агенция. Наемаме и бизнес координатор. Той ще е българин, равно отдалечен и от правителството, и от Агенцията, и от бизнесите. Той ще бъде обучен, за да ви помага при изготвянето на предложенията, как да ги оформяте, преди да ги предадете. Ще ви помага с търсенето на международни партньори, при проучванията на пазара. Но ще ни помага и на нас - да откриваме потенциални бизнеси за сътрудничество."

Стефан Айри

„Бюджетът за проучванията не може да е един и същ за идните години“, подчертава Стефан Айри. По думите му, колкото повече финансиране има, толкова повече интерес ще има и от страна на фирмите

"Ще се увеличат, ако има проекти", връща топката служебният зам.-министър на иновациите и растежа Стефан Савов. Бюджетът за следващия период е вече определен, казва Савов, но не смята, че има връзка между малкия брой одобрени фирми от първия период и малкото финансиране за следващия. Стефан Савов цитира статистиката – досега от първия период е имало 127 предложения за сътрудничество с ЕКА, но само 40 са били одобрениСредната стойност на финансираните проекти била 143 хил. евро. Общият бюджет до 21-ва година е бил 7 милиона евро.

Само милион и 400 хил. евро е годишният ангажимент за новия програмен период. Което до 2027-ма пак е около 7 милиона евро. Проблемът е основно в качеството на проектите, отчитат от Министерството на иновациите и растежа, което в момента ще оценява подадените 11 проектни предложения, уточнява Стефан Савов. Според него нашите фирми, които кандидатстват за тези европейски програми, все още не са достатъчно добре подготвени.

„Министерството трябва да организира програми като тази“, съгласен е  Симеон Иванов. Той има стартъп, който прави сензори за радиация и околна среда. Според него успешното представяне в проектите зависи от фирмите и вниманието им към правилата.  

"Фирмите трябва сами да се интересуват. Инвеститорите трябва сами да търсят тези фирми."

Симеон Иванов (л) и Светослав Иванов от Физическия факултет на Софийския университет  Снимка: Добромир Видев

Симеон Иванов вярва, че като физик е намерил подходящата ниша, която за развива. А като част от стартъпа, с колегите си - че може да го изведе на нивото на големите фирми.  

Със сигурност Иванов очаква повече трудности в следващите етапи на проекта си. Неговият проект е прескочил първия етап – подготвителния. И се готви за втория етап – изследователска дейност с разработен продукт. Но не е готов за комерсиална фаза. По думите му най-високият етап е, когато фирмата има готов продукт, клиенти и мисия, в която да участва.  

"Четвъртият етап е всъщност и с най-големия бюджет. Предизвикателството – ние сме много малък екип и нямаме много ресурс. Все още не сме търсили външно финансиране. Държавната финансова помощ е стойността на търга от Космическата агенция. Други помощи не сме имали. Кандидатстваме, ще видим какво ще стане."

Но проблемът в България според Симеон Иванов е друг. Слабият интерес към участие на фирми в проекти на ЕКА не е дори заради наличието или липсата на идеи, а заради инвестиционния климат. В него не всяка компания би заделила ресурс за нещо с късна възвращаемост и бавна реализация.

"Инвестиционният климат в България е такъв, че човек много трудно може да намери инвестиция за такъв тип технология. Интересът към този сектор е минимален. Интерес има към инвестиции в имоти, ниви и такива неща, а за високи технологии… Българските инвеститори трябва да прогледнат и да видят потенциал в това." 

За Стефан Лалковски, учредител на Клон „Космос“ към Съюза на физиците в България, е нормално все още страната ни да изпитва трудности при кандидатстването по проекти на ЕКА.  

"Проблемът е, че сме все още прохождаща страна."

Лалковски допълва, че за изпълнението на друга от препоръките на ЕКА – за повече учени, вече има проект за създаването на 9 финансирани и одобрени от ЕКА университетски курса. Той отчита увеличаване на броя на студентите във Физическия факултет

Сега съотношението на научни проекти към бизнес проекти за сътрудничество с ЕКА е 80:20. Министерството на иновациите ще се опита във втория финансов период - до 2027 г., да обърне тази тенденция.

От всички членки на ЕС само 4 държави не са членове на ЕКА. Това са България, Кипър, Малта, Хърватия, припомня Стефан Айри от Агенцията. Той признава, че причината за честите му посещения са опитите да разшири конкурентоспособността на индустриалната основа, която е важен фактор за членството на България в ЕКА. Страната има тези способности и компетенции, но няма достатъчно от тях, които да участват в космическата индустрия, е изводът на Айри. Затова посланието му към компаниите е да имат желанието да развиват основни компетенции, свързани с космическата индустрия в Европа

"Фокусирайки се върху бъдещето трябва да имате предвид, че крайната цел винаги е да сте успешни като членове на програмите на Европейската космическа агенция. И членството ви има стойност, единствено когато е сигурно, че то ще носи солидни ползи на България и когато сте сигурни, че ще получите възвращаемост на инвестициите и ще ви позволи да се разраствате. Нужно е да сте част от вериги на доставки, да имате продукти и услуги, които са продаваеми. За разлика от сегашната програма, по която вие предоставяте идеите в рамките на програмите на Космическата агенция, за които ви караме да се съревновавате, след това става въпрос за отворено състезание само с един печеливш. Затова е нужно да има изключително качествено предлагане не само, за да печелите търговете, но и за това да сте наясно кой ви конкурент и колко е силен. И затова е нужно да стигнем до момента, в който участието в тази допълнителна програма ще доведе до тази инвестиция от страна и на правителството, която със сигурност може да бъде върната в българската индустрия." 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Манов

Стефан Манов: Президент с име Льо Пен във Франция не може да има

"Този ден на социален протест във Франция от доста време повишава коментарите и очакванията". Това заяви пред БНР Стефан Манов : "В днешния ден министърът на вътрешните работи мобилизира 80 000 полицейски служители и Жандармерия, за което някои коментатори казват, че е дори повече отколкото по време на Олимпийските игри, но факт е, че към..

публикувано на 10.09.25 в 10:17
Корицата на книгата Българите между две катастрофи (1396 – 1944 г.)

Историкът Александър Стоянов представя книгата "Българите между две катастрофи (1396 – 1944 г.)"

Историкът д-р Александър Стоянов представя книгата "Българите между две катастрофи (1396 – 1944 г.)".  "Избрах конкретно тези две дати, защото за мен ефектът, който те постигат върху българското население и на българите като народ в дългосрочен план е приблизително един и същ, за съжаление, тоест ефектът дълготрайно е свързан с унищожаване на..

публикувано на 09.09.25 в 16:29
Адв. Лора Георгиева

Защо АКФ подаде сигнал до Европрокуратурата за разширяването на хранилището в Чирен?

" Още откакто стана ясно, че Европейската прокуратура проверява разширяването на газовото хранилище в Чирен, е ясно, че е допуснато нарушение дотолкова, доколкото "Булгартрансгаз" е одобрил едно изменение във вида на сондажите ". Това коментира пред БНР Лора Георгиева от АКФ: "Става въпрос първо за сондажната част на разширението , тоест з а..

публикувано на 09.09.25 в 15:35

Как върви подготовката на служителите в "Български пощи“ за приемането на еврото?

" По принцип служителите ни не са много, но са добре обучени и пощенската мрежа е достатъчно развита, че да обхваща всички населени места в страната". Това каза пред БНР Пламен Мичев , ръководител на Областна пощенска станция в Благоевград: " Не мисля, че ще има проблем с обслужването на гражданите във връзка с обмяната на левове в евро , тъй като..

публикувано на 09.09.25 в 15:04
Проф. Бойко Рангелов и Никола Николов

Проф. Бойко Рангелов: Нямаме никакъв шанс за оцеляване, ако не успеем да се адаптираме към промените

Сътворението на живота , на планета ни, на Слънчевата ни система, на нашата галактика и цялата Вселена все още остава загадка за нас. Същото е и с възникването на нашия доминантен вид, който е еволюирал и израснал сред видове, далеч по-силни и адаптивни от него.  В последните години, в науката започнаха да се пропукват установените схващания и..

публикувано на 09.09.25 в 14:01
Хасан Адемов

Хасан Адемов: Няма да се пристъпва към увеличение на възрастта за пенсиониране

" Пътната карта за усъвършенстване на пенсионната система в България беше приета в средата на месец май тази година , когато Народното събрание задължи няколко министерства, в това число Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Комисията за финансов надзор, Националния осигурителен институт, в шестмесечен срок да..

публикувано на 09.09.25 в 13:32

Българо-холандският художник Валентин Бакърджиев с изложба “Тесеракт – небесна геометрия“

Българо-холандският художник Валентин Бакърджиев представя изложба “Тесеракт – небесна геометрия“ .    Пред БНР Валентин Бакърджиев обясни  какво е тесеракт : "Квадратът е две деменции, кубът е третата деменция, а де факто тесерактът е изследване на четвъртото пространство и в митологията тесерактът е много интересен обект, както и филмите..

публикувано на 09.09.25 в 12:22