Години наред Съединените щати и някои други държави блокираха фонда, защото се притесняваха, че могат да бъдат подведени под отговорност за емисиите парникови газове, причинители на изменението на климата. Споразумението от Египет елиминира тази опасност. Европейският съюз подкрепи създаването на фонда за компенсации, но настоя, че всяка помощ трябва да бъде фокусирана върху най-уязвимите държави и че помощта може да включва различни форми, освен директни плащания.
Пред фонда все още стоят някои нерешени въпроси. Така например Съединените щати и Европейският съюз настояват Китай да се включи в новия компенсаторен климатичен фонд, вместо да се надява на средства от него. Макар Китай да е втората икономика в света, ООН все още смята страната за развиваща се, а това означава потенциален реципиент на фонда, въпреки че Китай е най-големият източник на парникови газове в света. Пекин, разбира се, яростно се съпротивлява на идеята да бъде изключен от групата на развиващите се страни.
Темата коментира проф. Моджиб Латиф от университета в Кил.
"С една дума - застой. Не мръднахме ни на йота. По време на конференцията бяха публикувани последните данни за изхвърлените тази година в атмосферата емисии въглероден диоксид. Годината още не е свършила, а вече може да се каже, че вредните емисии са се увеличили. Вървим в грешната посока и за никакво опазване на климата не може и дума да става."
Още преди години сме си поставили целта да ограничим глобалното затопляне до градус и половина. По време на конференцията в Шарм ел Шейх се чуха обаче коментари, че тази цел е непостижима. Крачка назад ли направи конференцията?
"Тази цел беше формулирана през 2015 година в Париж. А отправната точка за ограничаването на глобалното затопляне до градус и половина е 1990 година, т.е. така наречената прединдустриална епоха. Честно казано, още тогава бях скептично настроен, защото Парижкото споразумение не е нищо друго освен изразено добро намерение.
От тогава, от 2015 година, с малки изключения - всъщност само през 2020 година заради пандемията - вредните емисии се увеличават. А с тях се покачват и температурите. Така че парижката цел за удържане на глобалното затопляне до градус и половина със сигурност няма да бъде спазена.
Дори покачване на температурата само с 2 градуса вече изглежда непостижимо - в момента вървим към затопляне с два градуса и половина."
Звучите много критично. Критиката Ви само към отминалата световна климатична среща в Египет ли е насочена?
"Всички форуми на ООН се стремят към единодушни решения. Когато на масата за преговори седят представителите на 190 държави, възможният компромис е минимален. Затова смятам, че този формат на климатичните конференции не е подходящ.
Ако искаме да постигнем някакъв напредък, трябва онези държави, които са убедени в това, да се обединят в нещо като "коалиция на желаещите". Желаещите няма нужда да бъдат убеждавани, че опазването на климата и околната среда са жизненоважни за нашето бъдеще. Те знаят, че трябват инвестиции във възобновяеми енергийни източници. И трябва да могат да направят следващата крачка."
Принципът "коалиция на желаещите" се налага в много отношения. Кои трябва да са тези държави, които да служат за добър пример?
"Със сигурност страните от ЕС. Те вече са пример - парниковите газове в Евросъюза чувствително намаляват. А това означава, че политиката за опазване на климата е възможна. Но за разлика от ЕС, парниковите газове в останалата част от света се увеличават. Надявам се, че и след две години в Съединените щати на власт ще остане президент демократ, който не отрича климатичните промени. Ако Северна Америка - САЩ и Канада, последва примера на Европа, това ще е значителен напредък в световен мащаб. Ако този трансатлантически съюз прерасне от военен и икономически и в климатичен съюз, ще послужи за пример на останалите световни замърсители."
Имате предвид Китай?
"Да, без Китай не може да има напредък. Но засега Китай няма желание да промени политиката си и да намали вредните емисии, както стана ясно и в Шарм ел Шейх. Китай не се отказва от въгледобива. Затова в един следващ етап "коалицията на желаещите", които са в икономически съюз, трябва да помисли върху въвеждането на наказателни мита върху стоките, произведени в Китай от индустрии, които замърсяват околната среда. Тази мярка би защитила нашата индустрия да не се поддаде на изкушението да изнесе производството си в страна с по-ниска цена на труда, но замърсяваща околната среда."
Казвате, Китай не се отказва от въгледобива. Но заради енергийната криза Германия например, която по принцип реши да закрие мините, сега е принудена да ревизира това решение. Европа панически внася природен газ без оглед на източника. Вярвате ли, че това са временни решения?
"За съжаление, досега индустриално развитите държави не успяха да бъдат пример за подражание на развиващите се страни. Бумът в индустриалното развитие доведе до увеличеното отделяне на въглероден диоксид, а това означава, че именно развитите държави са отговорни за сегашното състояние на нещата.
Ако Германия наистина изпълни целите, които сама си е задала, това ще подейства като стимул и за останалите. Да, напълно разбираемо е, че в момента се намираме в извънредна ситуация и сме принудени да осигурим достатъчно енергия като възобновим работата на ядрени и въглищни централи. Но това трябва да си остане временно решение. Не бива да изпускаме крайната цел от очи."
Тъй като заговорихте за развиващите се страни, за пробив на световната среща за климата в Шарм ел Шейх се смята съгласието за създаване на фонд, който да помогне на най-бедните и уязвими страни да се справят с щетите от климатичните промени. Климатичните конференции подходящото място ли са за договарянето на финансови въпроси от такова значение?
"Точно това имах предвид, когато казах, че трябва да се промени форматът на световните срещи за климата. Въпросът за парите напълно засенчи разговора за климата и конференцията се превърна в икономически форум. Затова смятам, че в египетския курорт не беше постигнат напредък по основната тема - климатичната криза.
Страните от Г-20, които произвеждат около 80 процента от вредните емисии в световен мащаб, трябва да обмислят създаването на друг формат срещи, ако искаме ефективно да противодействаме на глобалното затопляне.
Световните климатични конференции насочват общественото внимание към темата. Но след 27 такива срещи вече си мисля, че този формат е изчерпан. Трябва да търсим друг път."
В Кипър по европейски проект ще бъдат засадени 18 000 дървета, образуващи 30-километров жив плет, за борба с климатичните промени и риска от превръщането на земеделски райони в пустиня. С две големи акции днес се открива новият залесителен сезон на острова, който продължава до края на януари. Около 7000 устойчиви на суша дървета и храсти ще бъдат..
Ново финансово споразумение за подпомагане на най-уязвимите държави беше постигнато на 29-ата климатична конференция на ООН в Баку, предадоха световните агенции. Целта е то да помогне на най-засегнатите правителства да се справят с последствията от глобалното затопляне, но сумата, която те ще получават всяка година, вече беше разкритикувана като..
Младежи от няколко училища в Смолянско създават благотворителни и еко каузи по проект "Активни младежи в Родопите" по Програма "Еразъм+". Той е насочен към възможностите за младежко участие в разработване на политики за подрастващите от общините Смолян, Девин и Рудозем. Проектът предвижда семинари за обучение на младежи във всяка от трите..
Лондон е сред първите градове, които се индустриализират. За 100 години британската столица се превръща в един от най-големите градове в света. Интензивната индустриализация в комбинация с увеличаващия се брой на домакинствата, които се отопляват с изгаряне на дървесина, довеждат до силно замърсяване на атмосферния въздух. През 1952 г., заради..
" Много са поводите за притеснение , когато човек погледне към това как се управляват отпадъците в България. Сякаш има паралелна реалност ". Това каза пред БНР Евгения Ташева от екип "Нулеви отпадъци" в Екологичното сдружение "За Земята", която представи изводите от доклад, разкриващ слабостите и нуждата от реформа на управлението на битовите..
Най-мащабният филмов фестивал за екстремни спортове, планини и приключения в България предлага на публиката неповторим формат с усещане за истинска фестивална атмосфера в подножието на любимата ни Пирин планина – 5 дни, 75 филмови премиери от 39 държави, 16 презентации, срещи и дискусии с най-големите легенди със световни имена от света на планинарската..
29-ата световна конференция за климатичните промени започва днес в азербайджанската столица Баку. На форума се очакват около 100 световни лидери, а ключова тема ще бъдат финансите, свързани с климатичните промени и последствия. Около 50 хиляди правителствени представители, инвеститори и активисти ще се съберат на събитието, което вече е..
Тежки обвинение към посланика на България в Украйна - Николай Ненчев, е отправила бившата вече служителка в мисията - преводачката Олга Хвостенко. В..
Кълнях се, че ние ще сме различни от другите партии, а се оказа, че на някои нива - вземане на решения, нарочване на тези, които не са съгласни - не е..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър..