Години наред Съединените щати и някои други държави блокираха фонда, защото се притесняваха, че могат да бъдат подведени под отговорност за емисиите парникови газове, причинители на изменението на климата. Споразумението от Египет елиминира тази опасност. Европейският съюз подкрепи създаването на фонда за компенсации, но настоя, че всяка помощ трябва да бъде фокусирана върху най-уязвимите държави и че помощта може да включва различни форми, освен директни плащания.
Пред фонда все още стоят някои нерешени въпроси. Така например Съединените щати и Европейският съюз настояват Китай да се включи в новия компенсаторен климатичен фонд, вместо да се надява на средства от него. Макар Китай да е втората икономика в света, ООН все още смята страната за развиваща се, а това означава потенциален реципиент на фонда, въпреки че Китай е най-големият източник на парникови газове в света. Пекин, разбира се, яростно се съпротивлява на идеята да бъде изключен от групата на развиващите се страни.
Темата коментира проф. Моджиб Латиф от университета в Кил.
"С една дума - застой. Не мръднахме ни на йота. По време на конференцията бяха публикувани последните данни за изхвърлените тази година в атмосферата емисии въглероден диоксид. Годината още не е свършила, а вече може да се каже, че вредните емисии са се увеличили. Вървим в грешната посока и за никакво опазване на климата не може и дума да става."
Още преди години сме си поставили целта да ограничим глобалното затопляне до градус и половина. По време на конференцията в Шарм ел Шейх се чуха обаче коментари, че тази цел е непостижима. Крачка назад ли направи конференцията?
"Тази цел беше формулирана през 2015 година в Париж. А отправната точка за ограничаването на глобалното затопляне до градус и половина е 1990 година, т.е. така наречената прединдустриална епоха. Честно казано, още тогава бях скептично настроен, защото Парижкото споразумение не е нищо друго освен изразено добро намерение.
От тогава, от 2015 година, с малки изключения - всъщност само през 2020 година заради пандемията - вредните емисии се увеличават. А с тях се покачват и температурите. Така че парижката цел за удържане на глобалното затопляне до градус и половина със сигурност няма да бъде спазена.
Дори покачване на температурата само с 2 градуса вече изглежда непостижимо - в момента вървим към затопляне с два градуса и половина."
Звучите много критично. Критиката Ви само към отминалата световна климатична среща в Египет ли е насочена?
"Всички форуми на ООН се стремят към единодушни решения. Когато на масата за преговори седят представителите на 190 държави, възможният компромис е минимален. Затова смятам, че този формат на климатичните конференции не е подходящ.
Ако искаме да постигнем някакъв напредък, трябва онези държави, които са убедени в това, да се обединят в нещо като "коалиция на желаещите". Желаещите няма нужда да бъдат убеждавани, че опазването на климата и околната среда са жизненоважни за нашето бъдеще. Те знаят, че трябват инвестиции във възобновяеми енергийни източници. И трябва да могат да направят следващата крачка."
Принципът "коалиция на желаещите" се налага в много отношения. Кои трябва да са тези държави, които да служат за добър пример?
"Със сигурност страните от ЕС. Те вече са пример - парниковите газове в Евросъюза чувствително намаляват. А това означава, че политиката за опазване на климата е възможна. Но за разлика от ЕС, парниковите газове в останалата част от света се увеличават. Надявам се, че и след две години в Съединените щати на власт ще остане президент демократ, който не отрича климатичните промени. Ако Северна Америка - САЩ и Канада, последва примера на Европа, това ще е значителен напредък в световен мащаб. Ако този трансатлантически съюз прерасне от военен и икономически и в климатичен съюз, ще послужи за пример на останалите световни замърсители."
Имате предвид Китай?
"Да, без Китай не може да има напредък. Но засега Китай няма желание да промени политиката си и да намали вредните емисии, както стана ясно и в Шарм ел Шейх. Китай не се отказва от въгледобива. Затова в един следващ етап "коалицията на желаещите", които са в икономически съюз, трябва да помисли върху въвеждането на наказателни мита върху стоките, произведени в Китай от индустрии, които замърсяват околната среда. Тази мярка би защитила нашата индустрия да не се поддаде на изкушението да изнесе производството си в страна с по-ниска цена на труда, но замърсяваща околната среда."
Казвате, Китай не се отказва от въгледобива. Но заради енергийната криза Германия например, която по принцип реши да закрие мините, сега е принудена да ревизира това решение. Европа панически внася природен газ без оглед на източника. Вярвате ли, че това са временни решения?
"За съжаление, досега индустриално развитите държави не успяха да бъдат пример за подражание на развиващите се страни. Бумът в индустриалното развитие доведе до увеличеното отделяне на въглероден диоксид, а това означава, че именно развитите държави са отговорни за сегашното състояние на нещата.
Ако Германия наистина изпълни целите, които сама си е задала, това ще подейства като стимул и за останалите. Да, напълно разбираемо е, че в момента се намираме в извънредна ситуация и сме принудени да осигурим достатъчно енергия като възобновим работата на ядрени и въглищни централи. Но това трябва да си остане временно решение. Не бива да изпускаме крайната цел от очи."
Тъй като заговорихте за развиващите се страни, за пробив на световната среща за климата в Шарм ел Шейх се смята съгласието за създаване на фонд, който да помогне на най-бедните и уязвими страни да се справят с щетите от климатичните промени. Климатичните конференции подходящото място ли са за договарянето на финансови въпроси от такова значение?
"Точно това имах предвид, когато казах, че трябва да се промени форматът на световните срещи за климата. Въпросът за парите напълно засенчи разговора за климата и конференцията се превърна в икономически форум. Затова смятам, че в египетския курорт не беше постигнат напредък по основната тема - климатичната криза.
Страните от Г-20, които произвеждат около 80 процента от вредните емисии в световен мащаб, трябва да обмислят създаването на друг формат срещи, ако искаме ефективно да противодействаме на глобалното затопляне.
Световните климатични конференции насочват общественото внимание към темата. Но след 27 такива срещи вече си мисля, че този формат е изчерпан. Трябва да търсим друг път."
С екоакция на границата между България и Румъния доброволци от 5 европейски държави настояха за забрана на нови сондажи за нефт и газ по дъното на Черно море. Участниците в инициативата на плажа в румънското село Вама Веке разпънаха огромен надуваем спасителен пояс и изписаха на плажа "SOS за Черно море" ("SOS for the Black Sea"). В икономическата..
Гостът в "Нощен Хоризонт" е лекар и писател. Дори и опитен планинар, който познава голяма част от красивите места в планините ни. Това е Тео Буковски, който познаваме и от книги като "А изпълзяват нощем" и "Часът на кошмара 4.50: Измерения на страха". "Гордея се с това, че когато с нашата група ходим в планината, ние посещаваме по-малко известни..
Световното първенство по събиране на отпадъци се проведе в столичния парк „Дамян Дамянов“ на 30-ти август. Голямата награда за победителите е петдневен престой в Япония, където предстои да премерят сили заедно с останалите участници от други страни. Именно в Япония през 2008г. възниква този нов спорт, „SpoGomi”, комбинация от първите срички на..
Ландшафтният дизайн е симбиоза между ландшафтната архитектура, социалните потребности, геоложката структура, климатичните условия и нуждите на растителните видове, а целта е постигане на един естетически и екологичен резултат. Когато става дума за красива градина, старият континент със сигурност държи първенството по изящни примери на добре..
Една от бележитите личности за луковитския край е поетът, общественик и учител Сергей Румянцев. Сегашното луковитско село Румянцево, където той е роден носи неговото име. В селото има и къща музей на поета и паметник, а за живота му разказва Милен Иванов от сдружение "Румянцево". Още по темите слушайте в звуковите файлове.
Повече от 150 вида птици обитават поречието на Янтра, която извива своите красиви меандри през Велико Търново. Можете да видите някои от тях, да си починете, да съберете тен, да се позабавлявате или просто да поседнете за малко на шарена сянка край ромола на реката в старопрестолния ни град. Тези възможности дават неговите два плажа – малки,..
В летните горещини друго предпочитано място в Балкана за прохлада са троянските курорти Шипково и Чифлик предлагат и много басейни с минерална вода и плажове. А гостите на Шипково освен за отмора и забавления могат да се възползват и от лечебните свойства на водата. Още по темата в репортажите на Велина Махлебашиева и Пламен Христов за..
Съединението и Независимостта са две от най-важните исторически събития след освобождението на България. През 1908 година България е била все още..
Мисля, че е важно нацията и една държава да знае приблизително, не само къде отива, а защо отива там. Защото, не на документи, ние се придвижваме..