Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Парижката цел за удържане на глобалното затопляне до градус и половина със сигурност няма да бъде спазена"

Проф. Моджиб Латиф: Вървим в грешната посока. За никакво опазване на климата и дума не може да става!

Форматът на климатичните конференции е изчерпан и не дава резултат, смята той

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Представителите на близо 200 държави приключиха двуседмичните преговори в рамките на световната климатична среща в египетския курорт Шарм ел Шейх. Още преди началото очакванията към климатичната конференция бяха значително попарени от драматичните последици на войната в Украйна върху енергийния пазар. Но в края на конференцията все пак пристигна и една добра новина: създава се компенсационен фонд за климатичните щети в развиващите се страни. Това беше един от най-спорните въпроси в преговорите на ООН в продължение на десетилетия, когато развиващите се страни настояваха загубите им да бъдат покрити от богатите индустриализирани икономики, тъй като техният въглероден отпечатък в историята е много по-висок.

Години наред Съединените щати и някои други държави блокираха фонда, защото се притесняваха, че могат да бъдат подведени под отговорност за емисиите парникови газове, причинители на изменението на климата. Споразумението от Египет елиминира тази опасност. Европейският съюз подкрепи създаването на фонда за компенсации, но настоя, че всяка помощ трябва да бъде фокусирана върху най-уязвимите държави и че помощта може да включва различни форми, освен директни плащания.

Пред фонда все още стоят някои нерешени въпроси. Така например Съединените щати и Европейският съюз настояват Китай да се включи в новия компенсаторен климатичен фонд, вместо да се надява на средства от него. Макар Китай да е втората икономика в света, ООН все още смята страната за развиваща се, а това означава потенциален реципиент на фонда, въпреки че Китай е най-големият източник на парникови газове в света. Пекин, разбира се, яростно се съпротивлява на идеята да бъде изключен от групата на развиващите се страни.

Темата коментира проф. Моджиб Латиф от университета в Кил.

"С една дума - застой. Не мръднахме ни на йота. По време на конференцията бяха публикувани последните данни за изхвърлените тази година в атмосферата емисии въглероден диоксид. Годината още не е свършила, а вече може да се каже, че вредните емисии са се увеличили. Вървим в грешната посока и за никакво опазване на климата не може и дума да става."

Още преди години сме си поставили целта да ограничим глобалното затопляне до градус и половина. По време на конференцията в Шарм ел Шейх се чуха обаче коментари, че тази цел е непостижима. Крачка назад ли направи конференцията?

"Тази цел беше формулирана през 2015 година в Париж. А отправната точка за ограничаването на глобалното затопляне до градус и половина е 1990 година, т.е. така наречената прединдустриална епоха. Честно казано, още тогава бях скептично настроен, защото Парижкото споразумение не е нищо друго освен изразено добро намерение.

От тогава, от 2015 година, с малки изключения - всъщност само през 2020 година заради пандемията - вредните емисии се увеличават. А с тях се покачват и температурите. Така че парижката цел за удържане на глобалното затопляне до градус и половина със сигурност няма да бъде спазена.

Дори покачване на температурата само с 2 градуса вече изглежда непостижимо - в момента вървим към затопляне с два градуса и половина."

Звучите много критично. Критиката Ви само към отминалата световна климатична среща в Египет ли е насочена?

"Всички форуми на ООН се стремят към единодушни решения. Когато на масата за преговори седят представителите на 190 държави, възможният компромис е минимален. Затова смятам, че този формат на климатичните конференции не е подходящ.

Ако искаме да постигнем някакъв напредък, трябва онези държави, които са убедени в това, да се обединят в нещо като "коалиция на желаещите". Желаещите няма нужда да бъдат убеждавани, че опазването на климата и околната среда са жизненоважни за нашето бъдеще. Те знаят, че трябват инвестиции във възобновяеми енергийни източници. И трябва да могат да направят следващата крачка."

Принципът "коалиция на желаещите" се налага в много отношения. Кои трябва да са тези държави, които да служат за добър пример?

"Със сигурност страните от ЕС. Те вече са пример - парниковите газове в Евросъюза чувствително намаляват. А това означава, че политиката за опазване на климата е възможна. Но за разлика от ЕС, парниковите газове в останалата част от света се увеличават. Надявам се, че и след две години в Съединените щати на власт ще остане президент демократ, който не отрича климатичните промени. Ако Северна Америка - САЩ и Канада, последва примера на Европа, това ще е значителен напредък в световен мащаб. Ако този трансатлантически съюз прерасне от военен и икономически и в климатичен съюз, ще послужи за пример на останалите световни замърсители."

Имате предвид Китай?

"Да, без Китай не може да има напредък. Но засега Китай няма желание да промени политиката си и да намали вредните емисии, както стана ясно и в Шарм ел Шейх. Китай не се отказва от въгледобива. Затова в един следващ етап "коалицията на желаещите", които са в икономически съюз, трябва да помисли върху въвеждането на наказателни мита върху стоките, произведени в Китай от индустрии, които замърсяват околната среда. Тази мярка би защитила нашата индустрия да не се поддаде на изкушението да изнесе производството си в страна с по-ниска цена на труда, но замърсяваща околната среда."

Германски екоактивисти на протест срещу ядрените мощности  Снимка: ЕПА/БГНЕС

Казвате, Китай не се отказва от въгледобива. Но заради енергийната криза Германия например, която по принцип реши да закрие мините, сега е принудена да ревизира това решение. Европа панически внася природен газ без оглед на източника. Вярвате ли, че това са временни решения?

"За съжаление, досега индустриално развитите държави не успяха да бъдат пример за подражание на развиващите се страни. Бумът в индустриалното развитие доведе до увеличеното отделяне на въглероден диоксид, а това означава, че именно развитите държави са отговорни за сегашното състояние на нещата.

Ако Германия наистина изпълни целите, които сама си е задала, това ще подейства като стимул и за останалите. Да, напълно разбираемо е, че в момента се намираме в извънредна ситуация и сме принудени да осигурим достатъчно енергия като възобновим работата на ядрени и въглищни централи. Но това трябва да си остане временно решение. Не бива да изпускаме крайната цел от очи."

Тъй като заговорихте за развиващите се страни, за пробив на световната среща за климата в Шарм ел Шейх се смята съгласието за създаване на фонд, който да помогне на най-бедните и уязвими страни да се справят с щетите от климатичните промени. Климатичните конференции подходящото място ли са за договарянето на финансови въпроси от такова значение?

"Точно това имах предвид, когато казах, че трябва да се промени форматът на световните срещи за климата. Въпросът за парите напълно засенчи разговора за климата и конференцията се превърна в икономически форум. Затова смятам, че в египетския курорт не беше постигнат напредък по основната тема - климатичната криза.

Страните от Г-20, които произвеждат около 80 процента от вредните емисии в световен мащаб, трябва да обмислят създаването на друг формат срещи, ако искаме ефективно да противодействаме на глобалното затопляне.

Световните климатични конференции насочват общественото внимание към темата. Но след 27 такива срещи вече си мисля, че този формат е изчерпан. Трябва да търсим друг път."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ейдън Шарън, директор на

Ейдън Шарън за "Деня на Земята": Да се намали с 60% производството на пластмаса до 2040 г.

"Планета срещу пластмаса" е темата на "Деня на Земята", който отбелязваме днес. Организацията, която координира дейностите по случай празника на планетата, настоява за прекратяване на използването на пластмаса в името на човешкото здраве и планетата. Според нея може да бъде постигнато намаляване с 60 процента на производството на всички видове..

публикувано на 22.04.24 в 11:37
Марина Великова

Марина Великова показва "Ледовете на Антарктика" на Моста на влюбените

Изложбата "Ледовете на Антарктика" на Марина Великова ще бъде открита на 22 април, в Деня на Земята, на Моста на влюбените до НДК в София. Марина Великова е музикант и музикален редактор в БНР и наскоро посети Антарктида, за да осъществи проекта си "Звуците на Антарктика", който ще завърши в края на тази година. Предстои да представи и свои..

публикувано на 19.04.24 в 09:54

Кипър: Обсъждат използване на ИИ за почистване на морските води

Използването на изкуствен интелект за откриване и почистване на замърсявания в морето е сред иновативните технологии, които ще бъдат представени на провеждащия се днес форум „Синият Лимасол“. Най-големият крайбрежен град на Кипър, търговски и корабен център в Източното Средиземноморие, е включен в мисията на ЕС за постигане на климатична..

публикувано на 15.04.24 в 08:33

Екологични организации определиха законопроект за лобистки и излизат на протести

Започваме протести и няма да спрем, докато въпросният законопроект не бъде спрян. Това каза пред БНР адвокат Димитър Палов, председател на гражданско сдружение "Ти решаваш" , което в неделя, 14 април, ще бъде част от протестите на екоорганизации срещу промени в Закона за насърчаване на инвестициите, с които се слага край на възможностите..

публикувано на 12.04.24 в 15:14

България ще въвежда депозитната система за пластмасови бутилки. Какво предстои?

До 2029 г. на територията на ЕС следва да бъдат изградени депозитни системи за връщане на празни пластмасови бутилки.  В 17-те европейски страни, които вече имат подобна система, се регистрира висока събираемост. Пред страната ни са три задачи - анализ къде какво количество отпадък се генерира, промяна в законодателството и инвестиции в..

публикувано на 04.04.24 в 12:15

Може ли да се постави фотоволтаичен покрив на Екомузея с аквариум в Русе?

Фотоволтаичните системи са едно от решенията, с които можем да компенсираме вредата на човешката дейност върху природата. Все повече обществени сгради се захранват с възобновяеми енергийни източници и това е модел, който показва ползата от тази технология. Дали в Екозумея с аквариум в Русе има възможност за такава система и как може да се случи..

публикувано на 17.03.24 в 08:25

Столичната община приема проекти за интегрирано градско развитие до 9 май

Столична община приема проектни идеи по Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие“ на ПРР 2021-2027 Столичната община в качеството си на териториален орган по подбор на проектни идеи по Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие“ на ПРР 2021-2027, кани всички заинтересовани страни за подаване на проектни идеи по Приоритет 1 на ПРР за изпълнение..

публикувано на 14.03.24 в 13:05