Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Коментар на Петър Волгин: Кой се страхува от референдуми?

Снимка: Ани Петрова

В едно демократично общество няма нищо по-нормално от провеждането на референдуми. Нашите управляващи, без значение в коя част на идеологическия спектър се намират, винаги твърдят, че най-важното за тях е да изпълняват желанията на избирателите. А няма по-естествен начин, извън изборите, хората да кажат какво искат от провеждането на референдуми. И тук се получава една парадоксална ситуация. Властовите елити, които били силно заинтересовани от мнението на хората, изведнъж стават доста скептични, когато стане дума за допитвания до същите тези избиратели. Веднага започват едни усуквания и шикалкавения. Ама съответният въпрос бил много сложен. Ама той изисквал експертност. Ама какво разбирали хората от него. Ама нали затова ходим на избори, да делегираме права на политическите си избраници, пък после те щели да решават вместо нас за всичко.

Подобни аргументи са си типично шмекеруване, което показва тоталното нежелание на властовите елити да се съобразяват с нашите искания. Когато зададеш един най-нормален въпрос като този защо нямаше референдуми, на които да кажем дали искаме да сме членове на НАТО и ЕС, елитите отговарят – ама вие сте гласували за партиите в Народното събрание, които са взели решенията за тези присъединявания, така че няма защо сега специално да ви питаме. Само че подобно съждение е, най-малкото, манипулативно, а политически некоректно казано, си е направо лъжливо. Ето защо. Когато хората са гласували за партии като НДСВ, помните ли, че и такова нещо имаше, което дори избори печелеше, или БСП, което отдавна не е печелило избори, със сигурност основният им аргумент не е бил, че дават гласа си за подобни формации, за да бъдат вкарани в НАТО, да речем. Така че, ако наистина искате да получите отговор на въпроса искат ли българите държавата им да членува някъде, просто задайте този въпрос. А не ни заливайте с алабализми.

Абсолютно същото важи за толкова тържествено обявяваното предстоящо членство на България в Еврозоната. Ако искате да разберете дали искаме еврото да бъде въведено на 1 януари 2024 г., просто ни попитайте. И спрете с нефелната аргументация, че понеже сме гласували за еди коя-си партия, пък тя била за бързото въвеждане на еврото, и ние сме били за същото. Може пък и да сме на различно мнение по този въпрос от партията, за която сме гласували, нали?

Още един любим аргумент имат противниците на референдумите и много обичат да го дават по темата за еврото. Че какво разбира средностатистическият българин от сложни финансови материи, че да го питаме, тръби целокупният умнокрасивитет. Въпроси като този с влизането в Еврозоната е сложен и затова ще го решаваме ние, защото сме умните. И красивите, разбира се. А вие, тъпите и грозните, ще изпълнявате нашите решения. Вярно, никой не се изразява точно с думите, които използвам сега, но ако махнете лицемерните уфлянквания, ще видите, че точно това имат предвид онези, които се смятат за "солта на земята".

Само че нормалните хора, дори и без да имат няколко доктората по финансови въпроси, могат да си дадат сметка за някакви важни неща. Например това, че ако най-бедната държава в ЕС влезе в клуба на богатите, за повечето хора това ще донесе минуси, а не плюсове. Да, разни хора ще спечелят. Тези, които се занимават с финансови спекулации, например. И никак не е случайно, че именно подобни лица ежедневно ни говорят по телевизорите колко добре ще се чувстваме, ако по-бързо станем част от Еврозоната. И забравят да споменат дребния, но много съществен факт – по-добре ще се чувстват те, а не всички ние.

А най-сигурният начин да стане ясно каква част от българското общество иска да сменим лева с евро на 1 януари 2024 г. е да бъде организиран референдум по темата. И аз наистина не разбирам, защото най-големите фенове на еврото са и най-големите противници на тази съвсем нормална практика. Нали са убедени в правотата си, нали са на "правилната страна на историята"? Значи не би трябвало да имат никакви проблеми с това да ни убедят какви реки от мед и масло ще потекат след въпросната дата, ако се откажем от лева. След като знаят толкова много, моментално ще убедят българите в правотата си и огромното мнозинство от нас ще гласува за моменталното въвеждане на еврото в България. А може би все пак елитите подозират, че нито са толкова умни, нито са толкова убедителни и именно затова толкова не харесват референдумите.


По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Националното изложение на художествените занаяти и приложните изкуства в троянското село Орешак

Празниците на народните обичаи в Орешак започват на Цветница

И тази година екипът на Националното изложение на художествените занаяти и приложните изкуства в троянското село Орешак е подготвило за посетителите си поредица от събития, които са посветени на традиционните български занаяти, на утвърдените майстори, на празниците и народните обичаи. Ще бъдат показани и постоянните изложби на предмети, които се..

публикувано на 29.01.23 в 08:35
Кирил Костадинов, директор на БНР Бургас

Кирил Костадинов: Всички в БНР - Бургас работят с изключителна мотивация и удоволствие

"Не очаквах наградата, буквално в последния момент ми казаха да седна на първия ред и вълнението ми беше огромно, когато разбрах, че сме отличени , това вероятно ми и пролича!", каза за "Нощен Хоризонт" Кирил Костадинов, директор на обществената медия в Бургас , веднага след получаване на наградата. Екипът на БНР-Бургас беше отличен на..

публикувано на 28.01.23 в 14:39
доц. Александър Сивилов

"След края на историята" с Александър Сивилов: Забравеният Сталинград

Преди 80 години, на 2 февруари 1943 г., завършва Сталинградската битка. Това е едно от най-кръвопролитните сражения в историята на човечеството. В същото време то обръща хода на войната и довежда до победата на СССР и Западните съюзници в нея. Въпреки че за сблъсъка е писано и говорено много, повечето хора не знаят, че то е планирано от..

публикувано на 28.01.23 в 13:53
Калина Андролова

"По ръба" с Калина Андролова: Натиск за инструмента „Кьовеши“ в България

Спомняте ли си една резолюция на ЕП, която наши евродепутати щедро гласуваха, и която с много ситни букви съдържаше натиск-препоръка да признаем македонско малцинство в България. Ставаше дума, че българската държава нарушава правата на ОМО Илинден-Пирин да осъществява политическа дейност в България. Напътствието беше поставено под чертата, за..

публикувано на 28.01.23 в 13:45

Коментар на Петър Волгин: Нексо-политика и безгръбначие

От няколко дни столичният умнокрасивитет е изпаднал в състояние на трескава възбуда. Причината за това е, че политическите представители на тази социална група – формациите ПП и ДБ – заявиха желание за съвместно явяване на изборите. Ако това намерение бъде осъществено и на практика, едно изключително тежко бреме ще падне от плещите на..

публикувано на 28.01.23 в 12:23
Мариан Карагьозов

Мариян Карагьозов: Турция има нараснало самочувствие за геополитическата си тежест

"Турция вече има нараснало самочувствие, по-различно разбиране за геополитическата си тежест ." Това каза в интервю за БНР журналистът Мариян Карагьозов. Турция: Нито Москва, нито Киев имат надмощие, за да спечелят войната Борбата срещу ислямофобията е една от важните задачи на турската дипломация, част от усилията на Турция да се..

публикувано на 28.01.23 в 11:04

Алекзандър Кларксън: Европа няма стратегия за Русия

Разбирателството между Франция и Германия винаги се е смятало за най-съществено за напредъка на европейската интеграция. Близките им отношения, които се развиват в края на 50-те години, бяха определени като "френско-германския мотор" на Европа. От работата на този "мотор" е зависело оцеляването на Европейската общност и съюз в множество..

публикувано на 28.01.23 в 10:25