Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Д-р Максимилиян Гюнтер: Имаме идея да създадем флота от малки и микро сателити

Д-р Максимилиян Гюнтер
Снимка: Добромир Видев

Д-р Максимилиян Гюнтер от Европейската космическа агенция е част от проекта на „Хеопс“, която от 2019-та наблюдава звездите и екзопланетите за условия за живот. Преди това Максимилиян е бил научен асистент в Масачузетския технологичен институт (MIT). Завършва докторската си дисертация върху екзопланети в Университета в Кеймбридж. А за нея работи с Нобеловия лауреат проф. Дидие Кело, един от учените, които откриват първата екзопланета през 1995 г.

"Много неща се случват в Европейската космическа агенция. След няколко дни ще имаме една много важна среща, на която ще се определят целите за следващите няколко години. Има и планове за финансирането им. А ние правим доста неща. Като наблюдение на Земята, климата и промените в него, програмата ни за астронавти, за космическа станция в лунна орбита, която ще е като комуникационен център, лаборатория, модул. Но и в космическата астрономия, която е и моята специалност. Имаме много мисии, които предстоят. Тази, за която ще работя, се казва „Хеопс“ - като фараона. Аз съм един от учените по проекта. Това е мисия, която ще изучава екзо планети, които вече познаваме. Знаете, екзопланетите са онзи тип планети, които обикалят около слънцето. И може да са всякакъв размер. Не е задължително да изглеждат като Земята. Някои от тях са огромни газови гиганти", каза за БНР д-р Максимилиян Гюнтер.
Д-р Максимилиян Гюнтер  Снимка: Добромир Видев
А ние трябва да ги изучаваме, след като учени като Дидие Кело ги откриха?  

"Точно така. Дидие Кело беше един от съветниците по тезата ми за докторантурата, която правих в продължение на три години. И за много от нещата си сътруднича все още с него".  

И защо са толкова важни тези изследвания, които ще правите?

"Ще ви опиша една аналогия - представете си, че сте човек, но израствате сам в гора. И в тази гора сте единственият, никога ама никога не сте си представяли как бихте могли да изглеждате след 10, 20, 30 години. Или как нещата са изглеждали в миналото, преди вас. И това е същото като да живееш на Земята. Нямаме представа откъде сме дошли, къде отиваме, как ще изглеждаме. Обаче, ако погледнем към другите планети и техните различни стадии на развитие и различните им години, в които се намират сега - една планета се е формирала току -що, други са умиращи. И по това можем да разберем откъде е дошла Земята, как е била създадена. По другите пък можем да видим какво би могло да се случи и с нашата планета и с нашата слънчева система.

Но, тъй като не можем да отидем там с конвенционалните средства се насочваме към онези, които са ни по-близки. Има една звезда - Проксима Кентавър и около нея обикаля една планета Проксима Кентавър „Б“. Тази планета и тази звезда е най-близката до нас  - на около 4 светлинни години. И имаме идея да създадем флота от малки и микро сателити, които в рамките на нашия живот биха могли да отидат до там. Да ги изпратим, да снимат каквото има да се снима и след това да ни изпратят какво са видели. Аз затова казвам, че в рамките на моя живот най-вероятно ще мога да видя снимки от планета, която е с почти същия размер на Земята".

Това не е проектът, по който работите в Европейската космическа агенция?

"Точно така. Това не е проект на Космическата агенция. Но това е една идея в момента, която се обсъжда в рамките на научната общност. И доколкото знам, желанието за този опит е достатъчно глобален".  

Питам ви, защото по принцип ми е любопитно - в момента сме в една много странна ситуация. Имаме разделение между нациите, защото сме във военна ситуация. Много от проектите на Европейската космическа агенция просто няма да се осъществят заради това че си сътрудничите с Русия. Много е трудно да се прави наука в тази ситуация?

"Наистина много е трудно да се прави наука в такива политически времена като сегашните. Но важното - и това го виждаме с програмите за астронавти например, че науката винаги се налага, когато става въпрос за това да се формира общност от хората, които да работят върху нещо, което е значително по-голямо от нас хората".


Примерно, ако нямате пари какво би се случило с тази програма?

"Финансовият въпрос, който вие споменавате, е една от основните на тази среща, която ще направим след няколко седмици в Европейската космическа агенция. А това, което всеки път казваме на нашите членове, на държавите, които са членки, е, че за всяко евро, което се влага в наука, възвръщаемостта е около евро и половина. Това означава, че с науката ти правиш пари. Създаваш приход, работна сила, която е на пазара с всеки, който участва в подобни проекти. Точно това е много добрата инвестиция в науката. По-добра от тази да си купите къща".  

Но това не е някакъв момент се прави с държавни пари. А какво става с частните инвестиции и начинания, които се появиха наскоро?

"Ние също отчитаме този факт в Европейската космическа агенция, че частните предприемачи също имат изключителна роля. Ролята си те защитиха първоначално в големия пробив на космическия туризъм, комерсиализацията на космическите пътувания. Затова и от Европейската космическа агенция гледаме към подобни сътрудничества. Новите мисии, които ще се случат, ще бъдат подпомогнати и от частни инициативи. Работим и с космическите агенции на други държави, на НАСА. Затова мисля, че предстои някаква наистина сериозна промяна в това как подхождаме към научните изследвания на Космоса. И тази промяна ще се случи в рамките на следващите 10 - 20 години".

А вие лично не сте ли се изкушавали да работите за частна компания?

"Да. Докато бях в университетите, в които учих, съм работил с частни предприемачи. Това обаче, което ме привлече в Европейската космическа агенция, е нейният дневен ред и как този дневен ред оказва влияние на изследванията. Можеш да кажеш,  че наистина работиш международно. Защото в проучванията участват дузина държави. Но дългосрочните планове са онези, които държат интереса в дългосрочен план. Перспективата на мисиите, за които говорим, са за 20-30 години напред. И на практика ще се получи, така че в момента, в който ще се пенсионирам, ще се случват тези мисии, за които аз в момента работя като учен. Този план, който може да си направиш, е наистина уникален,  работейки за европейската космическа агенция".
Д-р Максимилиян Гюнтер  Снимка: Добромир Видев
Да кажем как вашите колеги от България могат да се включа, защото България в момента не е член на европейската космическа агенция?

"Да, има много начини, по които може да си сътрудничат, въпреки че не сте членове. Има много данни от нашите изследвания. И цялата информация, която ще публикуваме, тя ще бъде публична, защото така са пожелали инвеститорите. Това означава, че нашите архиви ще бъдат достъпни за цялото научно общество, в целия свят. НАСА, японската космическа агенция имат подобни програми. И това е единият от начините, по които може да се сътрудници. Другия вариант е да бъдете нещо като частни учени към даден проект".

Ако трябва да обобщим защо трябва хората да се занимават с науката?

"Има няколко варианта на отговор на този въпрос. Единият от тях е заради любопитството, което е вградено в човешката природа. Знаете, в първите години на човешката история са строили кораби, плавали са и са откривали. И аз не говоря само за големите открития, които са направени от западния свят, от европейците. А дори и за хавайците, които са си строили лодки и ходили на другите острови, за да ги разучават. Просто искаме да знаем какво е там отвъд. И вторият важен въпрос, на който искаме да отговорим е какво знаем за себе си. Откъде идваме, накъде се сме се запътили. И третият, разбира се споменах го и него - каква ни е ползата от тези знания. Това, че получаваш за всяко инвестирано евро - евро и половина възвръщаемост на инвестицията е доста основателна причина. Те и трите неща, които ви изброих, са доста примамливи и отговарят на вашия въпрос - защо науката се изплаща в някакъв момент. Това не е просто да стоим в една малка стая, да си отговаряме сами на въпроси. Това е фундаментална наука, любопитство и съответно връща пари".  

А може би и привлича достатъчно хора?.

"Аз затова съм и тук, за да разкажа всъщност по някакъв детски начин за начина, по който може да се стартира животът на екзопланети, които обикалят около други звезди. И този потенциален тласък за създаването на живот може и да са тези слънчеви  лъчи, които на практика са като милиарди, милиарди, милиарди ядрени бомби, които избухват и носят енергията. Този спусък е нещото, което ни е нужно, за да създадем живот. Защото в началото ни е нужно да имаме някакъв хаос, да провокираме образуването на сложните молекули. Но в същото време е нужен този кратък момент на спокойствие, така както и в човешкия живот, за да позволи на тези сложни молекули да формират нашето ДНК. И така, както нашата Земя се намира на това прекрасно перфектно място, на което да се случват тези неща, така може и другите планети да са в тези благоприятни орбити около звездите си. Защото е необходимо и достатъчно дълго време тази атмосфера да бъде благоприятна, за да се появи животът. Към момента това, което правим, е да  използваме за тези изследвания космическите  наблюдения, това, което сме видели с телескопите от Земята. Използваме мисията на НАСА, наречена ТЕС. Тя е за търсенето на хиляди екзопланети около близките ярки звезди. Използваме и телескопите на Земята. Наблюдаваме милионите, милионите звезди, които са в нощното небе за тези взривове на енергия, които се получават. И правим нашите сравнения с онова, което учените тук, на Земята вече са създали. В лабораториите учените също се опитват да симулират условията за създаване на живот, имитирайки космическите условия. И така ние сравняваме данните с от космическите наблюдения и онази първична супа, която са „сготвили“. Търсим дали съвпадат данните. Затова ние разчитаме на така нареченото мултидисциплинарно международно сътрудничество. То е от биолози, химици геолози и всякакви други учени".  

И открихте ли дали тези учени от лабораториите са прави?

"Ние вървим по много, много пътища в нашите изследвания. И ако някой наистина успее да намери перфектния път към откриването на произхода на живота, вероятно и ще получи следващите нобелови награди. Но в момента вървим по един много отъпкан път, за който се знае какви са точните, правилните стъпки с потенциалните възможности да бъдат създавани комплексни молекули. Много хубаво е, че има подобни събития, на които може хората да ходят, защото по този начин могат да събудят и своята любопитност, да използват своя природен, вградения в тях мерак да изследват откъде сме дошли, къде отиваме как можем да бъдем заедно".  

Забравих най-важния въпрос. Сами ли сме?  

"Смятам че не сме. Но аз смятам, че не сме там отвъд има толкова много живот. Само вижте шансовете ни - дори и в рамките на нашата Слънчева система има толкова много звезди, около които се въртят планети. Има толкова много луни на планетите. В ледената кора на Марс може да има някакъв микробен живот, който е възможно да открием в бъдеще. Ледените луни на Юпитер - Енцелад и Европа може би също крият живот в топлите океани, скрити от ледените шапки и стоплени от енергията на планетите. Но ето - имаме и дори и хиляди, милиони екзопланети в нашата галактика, имаме хиляди милиони галактики във Вселената и в всяка една от тези галактики е възможно да има една планета с размерите на Земята. И потенциално намираща се в „зоната на възникване на живот. Не очаквам този живот, който бихме открили, да изглежда като някакви зелени човечета, които се разхождат по повърхността на планетата. И си мисля, че тези живи форми може би ще бъдат в повечето случаи прости живи форми. А  в по-малкото - ще бъдат и напреднали живи форми".

Вие сте много по оптимистично настроен от нобеловият лауреат проф. Дидие Кело. В едно интервю ми каза, че може да имаме вече планета, на която вероятно има живот. Но няма как да я оповестим, защото нямаме солидно доказателство, че има живот.

"Въпросът е бил малко по-различен. Но, да, бих се съгласил с това. Защото всъщност учените, с които си сътрудничим, са от полето на биологията и химията. Те ще трябва да разберат какво се класифицира като жив организъм. Представете си ние сме карбонови. Нашият живот на Земята е базиран на въглерода. Обаче може на друга планета животът да е базиран на нещо различно. А ние може и да нямаме такъв вид химия, която да го засече. И ето - това за интересните въпроси, които решаваме с учените от другите сфери. Но дори и типът живот, подобен на организмите, които оцеляват в екстремна среда и едноклетъчни, които ги има на Земята, съществуват и някъде във Вселената. Потенциално в Слънчевата система. Но съм сигурен, че съществуват и на екзопланетите".


Повече можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Радостина Билярска
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Един тон отпадъци бяха изчистени от минерален извор във врачанско

Близо тон отпадъци бяха събрани от минерален извор между селата Хайредин и Ботево в област Враца. Идеята за почистването е на врачанин, който пътувал в района и се възмутил от боклуците, в които било потънало природното богатство. Инициативата срещнала подкрепата на община Хайредин и на доброволци от околността. Още за почистването и..

публикувано на 29.01.23 в 08:55
Гергана Манчева, Миглена Иванова и Йоан Колев

Екипът на БНР - Радио България за българите по света специални гости в рубриката „Родина зад граница“

През 2023 г. се навършват 140 години от рождението и 80-ет от смъртта на поета, писателя, художника, журналиста, театралния критик, мислителя и общественик Сирак Скитник . Той е първият директор на държавното радио с принос за изграждането му като културна институция от първостепенно значение чрез развитието на програмите, поддържането на..

публикувано на 25.01.23 в 15:04

Мирослав Павлов: В училище се работи с душа!

"Това е кауза!" - каза младият директор на Професионалната гимназия "Васил Левски" в Мездра Мирослав Павлов. Назначен само преди 6 месеца, той вече е успял да направи ремонт на училището и да върне над 20 деца отново в класните стаи. " Това е поредното изпитание на живота пред мен . Този пост съм го отказвал 7 пъти. Може би съдбата беше решила, че..

публикувано на 25.01.23 в 09:47

Почитат паметта на жертвите на бомбардировката във Враца през 1944 г.

Във Враца ще бъде отбелязана 79-ата годишнина от бомбардировката на града по време на Втората световна война, когато живота си губят  124 души, два пъти повече са ранените и има мащабни разрушения. В памет на жертвите в храм "Св. Възнесение" ще бъде отслужена панихида , след която ще бъдат поднесени цветя пред мемориала на загиналите в..

публикувано на 24.01.23 в 07:37
доц. Адриан Александров

Чистите по сърце ще видят Бога

Православната църква почита паметта на Свети апостол Тимотей. В Новия завет са включени две послания адресирани до него. Техен автор е духовният наставник на Тимотей, Свети апостол Павел.   За Тимотей четем, че бил добър Христов последовател и ученик от гр. Листра, в Мала Азия. Свети Павел го взел със себе си, за да пътуват и да проповядват..

публикувано на 22.01.23 в 10:35

В помощ на Рая се обединиха хората от Девин и околните села

Вълна от невиждана съпричастност срещна 13-годишната Рая Абаджиева от Девин, която се бори със заболяването „Сарком на Юинг“.  За лечението на Рая са необходими 170 хиляди евро в болница във Франкфурт,  Германия, а средствата са непосилни за семейството й. Рая е единствено дете в семейството на Таня и Николай. И най-голямото щастие в живота им. Всичко..

публикувано на 22.01.23 в 05:44
Невгюл Ахмед

Екипът на пекарна във Велико Търново подкрепя социални каузи

Благотворителна кампания в подкрепа на социално значими каузи започна малка пекарна във Велико Търново. Всеки месец в обекта ще се продава определен вид сладкиш, а приходите ще бъдат дарявани за различни организации, социални институции и нуждаещи се хора. За добрината няма сезон и точен момент, или го носиш в сърцето си, искаш и го правиш, или..

обновено на 22.01.23 в 05:24