Единствено в Ямбол коледарите не само пеят и наричат, но и танцуват. Традицията е на повече от век и се предава от поколение на поколение.
“В Ямбол има особена сила, дух и красота в хората.”
“От баща на син, от дядо - на внук, така се предава традицията.”
“Баща и дядо ми са играли. Независимо на колко съм години - наближи ли Коледа - сън не ме хваща. ”
Коледарският буенек, както се нарича танца на ямболските коледари, се заражда преди повече от век в най-стария квартал на града - Каргон, разказва етнографът Динка Ангелова:
“Предполага се, че танцуването на ямболските коледари се е зародило някъде през 20-те години на ХХ век. Трябва да имаме предвид, че самото танцуване ни е единичен акт. Това е процес, който се развива в годините. Твърде малко е информацията за зараждането на този обичай. За танцуващите коледари информация получаваме от малкото спомени, съхранени до наши дни, от които научаваме, че някъде към 1917-18 година, докато изпълняват своята мисия, а именно да обикалят къщите и да възвестят чудото, наречено Рождество Христово, ямболските коледари започват и да потропват. Както разказват съвременниците, участвали в тези събития преди толкова много години - първо от студ и на второ място, за да привлекат вниманието на своите изгори - любимите момичета, които са ги очаквали с нетърпение. И този начин на изява се харесва на коледарите и през годините този танц, който се заражда в това далечно време, се развива, дообогатява, съхранява и достига в един уникален вид до наши дни.”
Сабята и ботушите със шпори създават специфичната за ямболските коледари визия.
“Любопитен е начинът на обличане на ямболските коледари. Когато се заражда този обичай в Каргон традиционното облекло до Освобождението на ямболското население е това, което е характерно и за съседните села. С навлизането на европейската мода, наличието на военен гарнизон в града и най-вече кавалерийските части, води до промяната на коледарското облекло. За това как са изглеждали коледарите през 20-те и 30-те години на ХХ век получаваме информация от малкото черно-бели фотографии, които се съхраняват в музея и в държавния архив. Те действително са били облечени с дебели шуби, наречени каплами. Те представляват вълнени дълги палта, изработени от шаяк и подплатени с агнешка кожа. Били са обути с бричове и задължително на краката - ботуши. Шпорите осигуряват звън и правят танца още по-внушителен. Както разказват коледарите от това време, това е възприето от бойните части в града. През годините това облекло си променя. Коледарите от Каргон през петдесетте години на ХХ век виждаме на снимките, че са облечени с бели ризи с кожухчета, с вратовръзки и задължителните калпаци, които ги е имало и в първите години, и по-късно, обкичени с пуканки и с чемшир, който е обсипан с варак, за да има блясък, както разказват коледарите.”
Защо трябва да бъдат видени ямболските коледари?
“Който не е наблюдавал как танцуват ямболските коледари е загубил страшно много, защото танцът е изключително емоционален. Те просто грабват вниманието на публиката. Изпадаш в състояние, в което не можеш да приемеш, че това е нормално. Просто земята се тресе, виждаш еднакво движение на група от 11-12 човека, които играят като един и целта е всяка една група да направи танца си по-атрактивен, по-внушителен, по-впечатляващ.”
Навършват се 40 години от насилствената смяна на имената на мюсюлманите у нас. На днешния ден, 26 декември 1984 година при протест в село Могиляне е простреляна малката Тюркян, майката е ранена, а други двама са убити. Възпоменателен митинг край Могиляне за 40 г. от смяната на имената на българските турци " Възродителният процес в..
С годините изборът на коледни подаръци, особено за най-близките хора, се превръща в изпитание. 48-годишната Марияна Кърк от Ямбол сама избира своя подарък за миналата Коледа. Но какво се случва, когато желанието ѝ се сбъдва и къде я отвежда загадката от старите фотографии, попаднали в живота ѝ? Марияна Кърк отдавна живее в Лондон, където работи..
Четири момичета, жертви на насилие, посрещат Рождество Христово в кризисния център за деца, жертви на трафик и насилие във великотърновското село Балван. Най-малката е на 10 години, а най-голямата е 17-годишна. Вместо да отварят коледни подаръци под елхата в домовете си, те са под закрила и на чуждо за тях място. Имат своята Коледа,..
Млади хора от село Столник, община Елин Пелин обикалят къщите в селото на Коледа. Коледарската група е от единадесет млади момчета . Коледарите пеят песни и правят наричания за здраве и плодородие . От читалище "Иван Вазов" в селото са им ушили носии, пояси и яморлуци. Коледарите носят и геги, на които жителите на селото..
Днешното утро ще "подсладим" с историята на един шекерджия от Габрово. Преди броени дни той беше обявен за живо човешко съкровище и вписан в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство . Боян Минчев е на 35 години и продължава традициите на занаята, предаден му от неговия дядо. С майстора на познатите..
Жителите на Белово настояват за оставката на председателя на общинския съвет Костадин Варев, който е бивш кмет на общината няколко поредни мандата. Причината е натрупани фиктивни задължения и последвали запори върху общински имоти с цел продажба . Под запор са сметопочистващите автомобили, колите, които обслужват социалния патронаж,..
Фондация "Дари храна, дари любов" прави поредната си декемврийска кампания за предоставяне на хранителни помощи преди празниците на възрастни хора от Северозапада. Всяка година на 1 декември се събират хранителни продукти, които след това стигат до нуждаещите се. Фондацията работи с около 30 постоянни доброволци. "След като съберем..
Млади хора от село Столник, община Елин Пелин обикалят къщите в селото на Коледа. Коледарската група е от единадесет млади момчета ...
Кауза "Божик"- така са нарекли благотворителната инициатива хората от санданското село Спатово и техните приятели от фондация "Леб и вино" , чиято..
2024-та беше много силна и успешна година за нас! Така оцени изминалата година за Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов, директор на..