- От Зверино.
От 20 години живея в София, но винаги отговарям по този начин, когато ме питат откъде съм.
Завърших в Банкя средното си образование, след това и висше в Софийския университет, но така и не прекъснах връзката си със Зверино. Често наричам моето родно място най-живото село, ако не в цяла България, то със сигурност в Северозападна. Зверино се намира на около 70-80 км. от София, в Искърското дефиле, като през него преминава второкласният път София-Мездра и ЖП линията от столицата по направленията Видин, Русе и Варна.
Може би именно комуникативното разположение на селото е спомогнало през годините то да се оформи като голямо и най-вече будно населено място. Безспорен принос за това има и училището със своите учители. През ноември Средно училище “Свети Климент Охридски” отбеляза своята 143-а годишнина, зад която се крият неуморни усилия на директор, учителски колектив и персонал.
Когато аз учех в него в края на миналия век всеки випуск имаше по около 30 ученици в две паралелки, като децата бяха основно от Зверино. В последствие демографската криза намали броя на децата, като към училището започнаха да пътуват и тези от съседните села, където учебните заведения, за съжаление, трябваше да затворят врати.
През годините там съм имал страхотни учители - по английски език, география, литература, математика и други. Сериозно застъпени и към днешна дата са извънкласните занимания в училището, като аз бих искал специално да акцентирам върху доброволческата дейност. Много деца са били част от местния доброволчески клуб с ръководител Петя Илиева. Дори тази година ученици и доброволци от клуб „Български младежки червен кръст и приятели на Искърското дефиле“ към училището получиха наградата "Доброволческа инициатива", връчена от омбудсмана Диана Ковачева.
Съвсем наскоро - на 23 декември в Зверино за втори път беше организиран благотворителен Коледен базар, като в него освен децата от БМЧК се включиха и членове от пенсионерския клуб и много доброволци. Хората се обединиха около каузата да се помогне на 19-годишно момче от Враца, което се бори с левкемия и има нужда от спешно лечение в Турция, като с общи усилия по сметката му бяха преведени 1330 лв.
История за благотворителността наскоро ми попадна и в книга за Зверино и бих искал да я споделя с вас. Авторът Иван Цанев описва историята, бита и етнографията на селото. Разказва и как сформират първия театър през 1919-1920 година:
"Театрален салон нямахме. За такъв стъкмявахме по-голяма стая в училището. Сами се грижехме за приготовлението на сцената, пейки и столове за публиката. Правехме завесата и устройството ѝ, приготовлявахме си сами декори, грим, набавяхме си облекла, билети, вдигахме и пускахме завесата, въобще вършехме всичко необходимо сами. Застъпвахме и изнасяхме повечето комедии, които най-допадаха на тогавашната публика. Това ги веселеше. Ние сме имали много слабости при изнасянето на пиесите, но нашата публика ни обичаше много и не ни връзваше кусур, тя беше много доволна от нашето “театро”, пише Иван Цанев в книгата.
Любопитно е, че в ролите са участвали само мъже.
"Женските роли се изпълняваха от мъже, предрешени като жени. По това време никой родител не пускаше женската си челяд да вземе участие в представленията", казва Цанев и допълва: “Най-голям успех постигнахме с изнасянето по наша драматизация на епизода във воденицата, откъс от “Под игото” на Иван Вазов. Това представление се хареса толкова много на хората, че на един Великден ни заставиха да го изнесем четири пъти. Получената сума от представлението изпратихме на врачанското сиропиталище за сираци от войните. За този наш благотворителен жест получихме благодарствено писмо от управлението на сиропиталището. Този документ заедно с разписката за парите предадох в читалището”, пише още Иван Цанев.
Читалището за едно село, според мен, също играе съществена роля за оформянето на културния му облик. Нашето се казва “Факел” и е основано през 1926 година. В началото без специално помещение, с малък брой книги и слаба заинтересованост от хората. Близо 97 години след своето основаване читалище “Факел” в Зверино може да бъде давано за пример. Има постоянно обогатяваща се колекция от книги, често е място за представяне дори на книги на местни автори, които споделят общото си увлечение в художествено-творческия клуб към читалището.
За пример е и центърът на селото - дългоочакван, тъй като през годините за център служеше площад, който по-скоро беше превърнат в паркинг. През 2022 година обаче завърши ремонт и селото се сдоби с място, където до късно може да се чуят разговори и смях.
Зверино е чудесно място за еднодневен туризъм - през лятото хиляди хора посещават басейна в селото, който с всяка година става все по-известен. В близост се намират Черепишкият манастир, манастир Седемте престола, Ритлите в Лютиброд, паметникът на Дядо Йоцо в Очиндол, Кобилини стени и други.
Зверино, според мен, е селото с най-много коледари на глава от населението - любопитен факт е, че от години си е останала традицията коледарите да навестяват домовете ден по-рано - в утрото на 24 декември. Казват, че това е така, защото дружините едно време са тръгвали отрано, за да могат да обиколят всички къщи. И така си е останало.
От 2017 г. се възобнови традицията на Йордановден за вадене на кръста от водите на река Златица, приток на Искъра. Извива се и дълго мъжко хоро. Утрото на 6 януари започва с литургия в храм "Свети Димитър", а след това до мястото за хвърляне на кръста се организира литийно шествие. Празникът си заслужава да се види на живо, тъй като всички участници са пременени с красиви носии.
На 3 март през последните години се организира и инициативата “Пробуждане с хоро”, като освен жителите на Зверино, на площада за ръце се хващат и тези от съседните Оселна и Игнатица.
На 4 юни е празникът на Зверино. Денят е избран в чест на Христо Ботев и неговите четници, като част от тях след разбиването им при връх Околчица бягат през Балкана и достигат до Зверино, където с помощта на местни жители се окриват, а по-късно пресичат през буйните води на Искъра. От няколко години в селото организират възстановка на събитията, с кулминация преминаване през Искъра от най-смелите. На 4 юни също така селото е домакин на фолклорния фестивал "Змей горянин".
И разбира се - съборът. Нашият обикновено е с променяща се дата, но се организира обикновено в началото на ноември.
И така най-накратко се опитах да ви запозная със Зверино, неговия чар и особености. Бих се радвал да съм ви заинтригувал и защо не - да ни посетите.
38 години след атомната трагедия в Чернобил проф. Димитър Вацов завършва свое изследване по темата, което ще бъде издадено в книга. Проф. Вацов е преподавател по философия и основател на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания. Т ой започва изследването си преди близо 4 години. В интервю за БНР авторът на изследването изрази надежда,..
Канадска минодобивна кампания има зелена светлина за проучвателни сондажи за второто тримесечие на тази година в района на село Златуша, община Божурище. Селото се намира на 20 километра от столицата. Инвеститорските намерения срещат силен отпор от местната общност. Събират се подписи за провеждането на местен референдум . Подписката ще..
От божествените деликатеси през традиционно, простичко, носталгично и убийствено вкусно приготвени храни, през екзотично звучащите и пропити от оригиналност кулинарни изобретения....в "Изотопия" стигнахме до противните, отблъскващи, шокиращи измерения на световната кулинарна култура.... Дълбоко в хранителните табута навлиза Автономията за..
След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..
В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..
Глория Костадинова - Петрова на 24 години от Враца е гост в рубриката ни "Горещи сърца" . От дете тя е отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна. Увлечението и страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..
За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..
Трудно е да се прецени дали ПП-ДБ ще са втори на изборите, но няма съмнение, че вдъхновението е напуснало избирателите на ПП-ДБ и ще доведе до..
"Чак опашки не може да кажем, че има за тестване за коклюш, но има многократно повишен интерес към тестовете . Това е нормално предвид ситуацията в..
Епизод от предизборната надпревара и демонстрация на сила – така политологът Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл болкан" разчита отстраняването на..