След Октомврийската революция през 1917 г., териториите на бившата Руска империя попадат във водовъртежа на Гражданската война. В много от днешните псевдоисторически изследвания цялата вина за началото на този конфликт се хвърля върху новосъздаденото болшевишко правителство, което управлява в Съветска Русия. Всъщност Ленин и неговите привърженици държат властта и нямат никаква нужда да предизвикат война, която може да доведе до тяхното сваляне от власт и смърт. Болшевиките се оказват обкръжени от организиращата се съпротива на белите.
Комунистическото правителство в Москва е признало, с договора от Брест-Литовск, съществуването на независима украинска държава, но тя се обръща срещу северните си съседи. Сблъсъкът между армиите на хетмана Скропадски в Киев и болшевишките отряди от Харков и Донбас, поставят началото на гражданския конфликт в Украйна. В южните части на бившата империя се надига и монархистката Доброволческа армия, която първоначално е водена от ген. Лавр Корнилов, а след смъртта му, през април 1918 г., е поета от Антон Деникин. В Далечния Изток и Сибир се организират белогвардейските отряди, водени от адмирал Александър Колчак, а в Западен Сибир се събират войските на Депутатите от Учредителното събрание. На територията на прибалтийските държави, с помощта на Антантата, е сформирана армията на белия генерал Николай Юденич, която трябва да превземе Петербург. В края на 1918 г., във войната се включват и бившите съюзници на империята – Британия, Франция, САЩ и Япония. Те изпращат над сто хиляди души, за да смажат комунистическата република в централна Русия. По-късно и нововъзкръсналата Полша се опитва да срази болшевиките и да завземе териториите на Украйна, които националистите във Варшава смятат за изконно свои.
Неочаквано за всички, включително и за самите болшевики, Червената армия започва да жъне победи. Благодарение на подкрепата на по-голямата част от обществото, адекватните послания и активната политика, до 1921 г. комунистите успяват да спечелят войната на почти всички фронтове. В Централна Азия и Далечния Изток сблъсъците продължават до 1925 г., но в западните части на бившата империя комунистите успяват да установят властта си още до края на 1921 г. Това, което повечето хора не знаят е, че в този момент там съществуват няколко различни комунистически държави. Украинската съветска социалистическа република, Белоруската съветска социалистическа република, Закавказката съветска социалистическа република, а до 15 ноември 1922 г. съществува и Далекоизточната република. Всички те имат свои правителства и държавни структури, както и отделни партийни организации. През пролетта на 1922 г., държавите от Антантата осъзнават, че трябва да започнат нормализирането на отношенията с тези нови държави и ги канят на голямата международна конференция в Генуа. Дипломатическата работа там кара много от комунистическите лидери да се замислят за обединение на усилията им. Така, през 1922 г., се появява и идеята за обединяването на съществуващите социалистически републики в голям съюз, който да защитава интересите им срещу военния и икономически натиск, идващ от капиталистическия свят. В този момент започва и спор за точната формула на обединението. От едната страна е Владимир Ленин, които иска максимално запазване на самостоятелността на отделните републики и защита на националните им интереси и е против налагането на „общоруския шовинизъм“. Срещу него се изправя групата, обединена около Сталин, която смята, че е нужна много по-сериозна централизация и налагането на идеята за създаването на съветския човек и съветската държава, като се използва традицията на спойката, създадена от руската култура, руския език и бюрократична традиция.
Болестта на Ленин не му позволява да се наложи в партийните спорове. Така, при създаването на новата държава, е приет моделът на по-консервативната група. Съветският съюз се повява на границата между 1922 и 1923 г. Новата държава е коренно различна от всичко съществувало до този момент. В нея са защитени правото на труд, правото на образование, правото на здравеопазване. Милиони хора са изкарани от мизерията на съществуването, което водят в периода на империята. Благодарение на прилагането на Новата икономическа политика, СССР успява да възстанови производството си за едва пет години, независимо че в продължение на осем години цялата държава е разкъсвана от война и разруха. Новата държава е основана на социалистическата идеология. Направената аграрна реформа дава за първи път земя на обикновените селяни от Белорусия и Украйна до Казахстан и Сибир. През 20-те години на ХХ век повечето хора там вярват, че най-накрая имат държава и политици, които са техни и наистина се грижат добре за живота и бъдещето им.
В същото време, Великите сили се опитват да смажат болшевишката система, защото тя застрашава съществуването на техните държави и привилегированото положение на елитите. За съжаление, през следващите десетилетия Съветският съюз ще придобие и много лоши черти – бюрократизация, номенклатура, невиждани репресии срещу собствените си граждани, глад. Проблемът е, че днес само тези характеристики на СССР се извеждат напред. Това е лесно, когато е изтрит историческия контекст. През 20-те и 30-те години на ХХ в., Европа почти повсеместно е управлявана от десни авторитарни режими, а концентрационните лагери и изтребването на опозицията са правило и за т.нар. демократични страни.
Днес не е удобно да се казва, че безплатното здравеопазване и образование, правото на труд и отпуска, са били въведени от болшевишките правителства, които се появяват от пепелта на руската гражданска война. Заради това, 100 години след създаването на Съветския съюз, е добре да помним цялата история – с лошите и добрите ѝ страни. Хората не се учат от историята, а биха могли да не повтарят грешките си и да използват полезните примери. Това може да стане само ако не слагаме етикети и се стремим да търсим обективен поглед далеч от политическите интереси на елитите.
В деня на Европа - 9 май, и когато се навършват 40 дни от гибелта на 12-годишната Сияна, която загина при катастрофа на пътя Плевен - Луковит Европейският център за транспортни политики връчи награди в памет на жертвите на пътя, но и напомнящи за общата отговорност по темата. Наградите са гласувани от 9-членния управителен съвет на Европейския..
Едно силно слънчево изгаряне в детството удвоява риска от рак на кожата в зряла възраст. "Децата ни имат проблем с рака на кожата" под това мото ще се проведе националната кампания за профилактика на рака на кожата. Очаква се случаите на рак на кожата да се повишат с 40% през следващите 25 години. Ден на безплатните прегледи за рак на кожата е 14..
Ситуацията с пенсионната ни система става все по-сложна и по-тежка. Проблемите се натрупаха драстично. Пенсионната ни система излъчва усещането за социална несправедливост . Това каза в интервю за БНР Христина Христова, бивш министър на труда и социалната политика. Хората по друг начин си представят пенсионната система – като социални..
Крайно време е властта да започне да работи по въпроса за къмпинг туризма в България, като предприеме стъпки към регулиране. Този призив отправи в интервю за БНР Йордан Ибришимов от Българското кемпер общество. Нарушенията е хубаво да се следят и превантират, технологиите са въпрос на избор , каза той във връзка с намеренията до се..
Националната инициатива "Капачки за бъдеще" представи нова платформа в подкрепа на дарителството и доброволчеството. Успоредно с традиционната си дейност - събирането на пластмасови капачки за детска медицинска апаратури и линейки, доброволците на фондацията популяризират и новата кампания, с която разширяват дейността си - "Човеци за бъдеще"...
До 2030 г. Европейската комисия цели поне 80% от възрастните граждани на Европейския съюз да притежават основни дигитални умения. Идеята е да се насърчи процеса на дигитална трансформация на бизнеса, на институциите и на икономиката. Ускоряването на процеса ще доведе до по-висока производителност и ефективност на работата. И за да не ви звучи..
В навечерието на Деня на храбростта и празника на Българската армия - 6 май, Пето бригадно командване в Плевен организира празник за жителите на града. Пред Военния клуб интерес предизвика изложението на въоръжение и бойна техника на Българската армия. Полковник Иван Вълев, командир на Пето бригадно командване обясни: "Втора..
Получил ли е инструкции президентът Румен Радев, за да промени позицията си и да поиска референдум за еврото? Това каза пред БНР евродепутатът от..
Певицата Катя Близнакова, която преди години изпя народната песен "Лиляно, моме" - песента, която се превърна в нейна емблема и стана любима на..