Климат и съдба - документален поглед към Африка

Прожекцията на 21 януари от 17 часа в Дома на киното ще бъде последвана от разговор с фотожурналиста Делян Тодоров и Любомира Колчева от Фондация "ЕкоОбщност".

"Филмът представя нещо много симпатично и интересно, което в днешните времена, в които все повече сме изправени пред суша - традиционна местна практика, която помага на хората да се справят с периодите на засушаване. Някои баобаби, понеже те вътре са кухи, позволяват да се оформи такъв тип резервоар, място, пространство. Даже е имало случаи на хора, които са обитавали пространството в ствола на баобаба. Къща-баобаб. Това няма да го видим във филма, но другото ще ни докосне до самата практика, ще ни помогне да видим една страна, която е доста далече от нас – какъв е поминъкът, какво правят хората, как живеят, как пестят вода", разкрива Любомира Колчева от Фондация "ЕкоОбщност" в предаването "Изотопия".

"И те са жертва на глобалното развитие и липса на интерес към такъв тип традиционни практики, които да се предават. Това е замиращо предаващо се занятие, занимание, което местните практикуват", допълва тя.

В Гана, недалеч от столицата Акра, има сметище за електронни отпадъци, което се е превърнало в дом и препитание за десетки хиляди души. То се е оформяло в продължение на няколко десетилетия, разказва фотографът Делян Тодоров.

"То е наречено сметище, но на практика е буквално град, със собствени правила, със собствена визия за живота. То е изключително видимо и влияе изключително много на самия град. Въздухът мирише на комбинация от тежки метали, на изгорели кабели, изгорели гуми, фреон, всички тежки, специфични миризми, които можем да си представим. Това се пропива в самата почва, от почвата в подпочвените води, които се използват след това в целия град за битови и общи нужди. Неслучайно всички медицински изследвания на деца и възрастни в този район показват извънредно високи нива на химикали в организма, които надвишават многократно нормалните граници."

Отпадъците там се разглобяват на ценните им елементи, а останалото се изгаря. Огромен процент от хората, обитаващи гигантското сметище,  признават, че са дошли за малко, но остават, продължава историята Делян.

"Създават семейство, живеят в скалъпени къщи от подръчни материали, кой каквото е успял да намери, в които става безумно горещо лятото. Там идва техника от целия свят. Най-големите "доставчици" са Европа, САЩ, Южна Корея и Китай."

Базелската конвенция забранява на развитите държави да изпращат електронния си боклук на развиващите се държави, обаче вратичка в нея позволява това да се случва под формата на дарения, уточнява фотографът. По думите му на въпросното сметище "усещането е като за постапокалиптичен свят, човек се разхожда по огромни планини от боклук, в които вижда всякакви неща, произведени преди десетилетия".

Никой от нас няма представа как се развива пътят на боклука му, отбелязва Делян Тодоров.

Университетът в Болоня прави изследване в Сенегал, Кения, Камбоджа и Еквадор, което проучва начина на живот на местните хора, включително с изработването на климатични дневници, казва Любомира Колчева. Според Тодоров климатичните промени водят като домино до събития, които създават миграция, особено на фона на бурния демографски подем в някои от африканските държави. 

Да си албинос в Африка е тежка участ. В Сенегал например има 20 000 албиноси. В някои държави агресията към тях е много голяма, става ясно от думите на Делян Тодоров.

"В Сенегал специално съществуват няколко вида суеверия, свързани с албиносите и всички те са във вреда на албиносите. Има много популярен мит, че ако даден човек е болен от СПИН, ако има сексуален контакт с човек от албиноската общност, ще се излекува. Това води до много сериозни нива на сексуално насилие. Сенегал чак 2020 г. криминализира изнасилването, преди това беше административна санкция – глоба. Албиносите много рано, още в първите години на живота си, развиват сериозни проблеми с очите, много рано отпадат от образователната система, над 90% от албиносите в Сенегал са неграмотни. Много често семействата нямат финансова възможност за медицинска интервенция и дори за очила. Това създава мит сред останалата част от населението, че албиносите са умствено изостанали, което капсулира тази общност още повече. Самата албиноска общност се опитва малко като барон Мюнхаузен сама да се изтегли за косите си. В момента се строи първото училище за деца със зрителни проблеми. В Малави, доста малка африканска държава, наскоро избраха първия депутат албинос и това беше голямо събитие."

Целия разговор чуйте в звуковия файл.