Коментар на Петър Волгин: Криптополитика или обикновена шарлатания

Оказва се, че най-важните неща в България, свързани с политиката, финансите, международните отношения, се правят скришом. Правят се тайничко, на тъмно, под сурдинка. Изглежда, че хората, които се занимават с подобни дейности, усещат, че нещо не е наред и затова държат делата им да останат скрити. Или пък ги осветляват в момент, когато преценят, че това може да им бъде от полза. Организаторите на доставките на оръжия за Украйна доскоро са крили какво са вършили по въпроса, а сега се хвалят със стореното, надявайки се то да им донесе още точки в състезанието "Кой е по, по, най-евроатлантик". Още в качеството си на премиер, а и във времето след като скоропостижно се прости с високия пост Кирил Петков не спираше да повтаря, че никога не сме давали оръжия на Украйна. Пред журналиста от Ди Велт обаче Петков разказва съвсем друга история. Според нея именно даденото от България оръжие оказало огромна помощ на Киев.

Простият извод от това разноговорене е, че бившият премиер Петков съзнателно е заблуждавал българското общество, твърдейки доскоро, че не даваме оръжия на Украйна. В това, разбира се, отново няма никаква новина. Няма как да забравим как започна политическата си кариера Петков. Започна я с класическа шарлатания, ставайки министър в нарушение на разпоредбите на българската Конституция. Както добре знаем, денят си личи по заранта. Така че, ако пътят в политиката на един човек започва с мошенгии, няма как да очакваме следващите му действия да се отличават с честност и принципност.

Доста наивно е да смятаме, че партии, ръководени от подобни личности, ще направят някаква генерална промяна в обществено-политическия ни живот. Единственото, което отличава подобни "модерни", "иновативни", "креативни" политически структури от предшествениците им в управлението е, че се опитват да крадат по-изискано. Едните оперират с пачки, другите с криптовалута. Различни са средствата, но целта е една и съща. Да бъде използвано пребиваването във властта за осигуряване на личен просперитет. Това е пътеводната мисъл при действията на почти целия политически елит.

За да задоволят колкото се може по-добре и по-бързо материалните си щения, управляващите в България изпълняват безпрекословно всички указания, идващи от Големите чуждестранни началници. Защото знаят, че ако са пределно изпълнителни, началниците ще ги оставят да си правят каквото си искат. Може да е кучи син, но е наш кучи син – смята се, че това са думи, произнесени от американския президент Франклин Делано Рузвелт в края на 30-те години по адрес на тогавашния никарагуански диктатор Анастасио Гарсия Сомоса. Той наистина е бил голяма гад, но тъй като послушно е изпълнявал всички нареждания, идващи от Вашингтон, "лидерите на свободния свят" не са обръщали никакво внимание на престъпленията му.

Много наши политици, особено тези, претендиращи да бъдат физическото въплъщение на "промяната", "новото", "модерното", действат по същата схема. Козируват на всяко чуждестранно нареждане, надявайки се, че по този начин няма да им бъде потърсена сметка за криптофинансовите и криптополитическите им начинания. И са прави. Чуждите шефове няма да направят нищо, дори и когато шарлатаниите на техните "креативни" и "иновативни" мъпети личат от километри. Обаче ние можем да направим много. Като започнем с това да не гласуваме за криптополитици, т.е. за измамници, политически некоректно казано.