Чистите по сърце ще видят Бога

Помолих заместник деканът на Богословския факултет, доц. Адриан Александров да коментира този текст от Евангелието. Добро утро, доц. Александров!

Адриан Александров: Добро утро на вас и вашите слушатели! Този Йерихонски слепец, въпреки нещастието си – едно от най-големите нещастия на този свят е да не виждаш красотата на света – въпреки трагизма на нещастието си, той не се озлобил. Не е посочен като озлобен човек, който е сърдит на целия свят и на Господа. Напротив, тъкмо защото не може да вижда красотата на Божието творение, вътрешно в сърцето си, в резултат на своята незлобливост, той познава Господа. Той видял Бога с духовните си очи, тъкмо защото имал чисто сърце. Писанието ни казва, че чистите по сърце ще видят Бога. Цялата трагедия на живота на света идва оттам, че човечеството всеки един от нас, ние сме забравили, че сме смъртни. Ние живеем, като че сме безсмъртни като олимпийски богове, които могат да си играят на зарове и да решават съдбините на света. Това е абсурда на нашето време. Ако помним, че сме смъртни, ако не се самозабравяме и виждаме греха в себе си, ако осъзнаваме Бога с чистотата на сърцето си, то тогава светът би бил едно друго място. Към това винаги призовава църквата. Духовният мрак е най-страшното нещо. Това е, когато човек не разбира, че светът не се ограничава с физическото усещане за нещата около нас. За някои хора това изчерпва целия свят. Напълно духовно слепи са богоборците, които тотално отричат Бога и се борят срещу християните. Много важно е частично духовно слепите хора да осъзнаят, че имат проблем и да потърсят духовно лечение. Къде може да потърсят стандарта за духовно здраве и помощ? Само в църквата, която е носител на този стандарт. Тази история с изцеления Йерихонски слепец е много важна. Той е знаел какво иска. Да прогледа. Всеки сляп човек ще пожелае да вижда. Но когато става въпрос да прогледаме духовно, ние често не желаем. Защото може да видим  неща, които няма особено да ни харесат. Всяка история и истина от Светото писание се отнася за всеки един от нас, конкретно. Днес, малко по-късно във всички храмове, на целия православен свят, по време на литургията ще бъде прочетен този текст. Чрез него Бог ни пита, всеки персонално. Спасителят пита чрез свещеника, който чете текста:"Какво искаш да ти сторя?" Йерихонския слепец знае какво иска. Какво ще отговорим, ако Спасителят директно ни попита. Можем ли веднага да отговорим? Кое е най-важното за нас? Да размишляваме за това.

Румяна Иванова: Доцент Александров, в Евангелието четем, че Иисус Христос е изцелявал всички, които идват при Него. Това насърчава вярата ни, че когато дойдем при Него със своя проблем, Той ще ни изцели, ще ни помогне, така е, нали?

доц. Адриан Александров: Разбира се, на това се надяваме и в това вярваме. Бог е силен да извърши всяко чудо с нас. Така както е създал света, има сила да извърши чудо във всеки момент. Но Той няма да извърши чудо, пряко волята ни. Всички чудеса, които Бог върши в нас, изискват нашата свободна воля, за да ги приемем с вяра. Има случаи, в които Той не е извършил нито едно чудо, защото хората не са били подготвени и не са желаели. Господ безкрайно уважава нашата свободна воля и не действа противно на желанията ни. Свободната воля на човека е част от Божия образ. Не бихме били по Негов образ, ако Той ни налага каквото и да е. Спасението има две страни, обективна в жертвата на Божия Син за човечеството и субективна в приемането на тази жертва лично от всеки човек.

 Румяна Иванова: Спасителят Христос е истинската светлина, той прогонва всяка тъмнина, тъмнината на слепия, който проси, но и духовната тъмнина на този, който мисли че вижда. Както слепецът викал към Иисус Христос, така и ние да викаме, докато Неговата светлина пробие тъмнината в живота ни, личната ни духовна и душевна тъмнина. Всеки прогледал тръгва след Христос. Когато Бог махне слепотата на духовните ни очи, ние Го прославяме. Чудесата на Бога са достойни за хвала.

Да се помолим: „Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“

Цялата рубрика чуйте в звуковия файл.