Даниел Грос: Имаме добри шансове да се върнем към нормален ръст на икономиката в ЕС през тази година

Близо година след началото на руската война срещу Украйна, европейската икономика e в по-добро състояние от прогнозираното през есента. Това поне сочат данните в зимната междинна прогноза на Европейската комисия, според която тази година ЕС и еврозоната в частност ще избегнат техническата рецесия, като отбележат минимален икономически ръст - съответно 0,8% в целия съюз, и 0,9% в еврозоната.

Очакванията за инфлацията също са занижени, което поставя и въпроса колко агресивна ще бъде Европейската централна банка в лихвената си политика.

В интервю за "Събота 150" директорът на Центъра за европейски политически изследвания Даниел Грос изрази умерен оптимизъм за развитието на европейската икономика. Той заяви, че най-голямата въпросителна засега са потребителските нагласи и цените на производителите – ключови фактори за инфлацията.

-Мисля, че ще избегнем рецесията, но все още не е дошъл моментът да го отпразнуваме. Все пак крайната цел не е просто да избегнем спад на икономическата активност, а и да постигнем здравословен икономически растеж. Тази година имаме добри шансове да се върнем към нормален ръст на икономиката, но ще има няколко трудни тримесечия, макар и да не изпаднем в рецесия.

- Как новите данни ще се отразят на лихвената политика на Европейската централна банка?

– Струва ми се, че можем да очакваме още няколко лихвени покачвания от страна на ЕЦБ, но мисля, че това е не е чак от толкова голямо значение. Много по-важно за европейската икономика е спадът на цените на природния газ, покачването на покупателната способност на потребителите и на възможността на предприятията да произвеждат на поносими цени.

Към този момент изглежда, че цената на природния газ продължава да спада. Това е много важно. Цената на петрола все още е висока, но не твърде висока. Това ми дава увереност, че можем да очакваме икономически растеж. Дали водещите лихви ще са на ниво от два или три процента няма кой знае какво значение.

- Несигурността, която произтича от бруталната руска война срещу Украйна ли остава най-голямото предизвикателство пред европейската икономика?

– Войната най-вероятно ще продължи няколко години или поне нашите политически лидери трябва да се подготвят за това, войната да трае няколко години. Това обаче е по-скоро политически, отколкото икономически въпрос, защото ефектът от покачването на цените на енергоносителите и суровините заради войната вече е почти преодолян.

Ключовият въпрос сега е колко бързо Западът може да ускори производството на военна продукция. Това няма да ни струва особено скъпо, около половин процент от брутния ни вътрешен продукт. В същото време ще стимулира икономиката. От тази гледна точка бих казал, че войната носи минимален позитив за европейската икономика.

-В същото време трябва да продължим финансовата подкрепа за Украйна.

- Предизвикателствата са свързани с помощта за Украйна, тъй като тя идва от нашия бюджет. Трябва да намерим пари без да увеличаваме прекомерно задлъжнялостта си. Дългът на много държави вече е изключително висок, въпреки че това не се отнася за България. Въпросът е откъде да намерим резерви, за да продължим финансовата подкрепа за Киев. Всъщност, тя не е чак толкова голяма, но при стегнат бюджет дори малките суми могат да създадат трудности.

- Можем ли да мислим за допълнителен общоевропейски дълг с цел финансова подкрепа за Украйна?

– В известна степен ние вече използваме общоевропейски дългови книжа, за да помагаме на Украйна. Фондовете, които използваме, за да оказваме помощ на Киев, проформа се водят дългове, но те никога няма да ни бъдат възстановени. Частично тези фондове се набавят чрез емитирането на общи облигации на Европейския съюз. Програмата „Следващото поколение Европейски съюз“ е за 750 милиарда евро. Помощта за Украйна е между 15 и 20 милиарда. Това наистина е пренебрежимо малко.

- Предвид свързаността на икономиките в глобален план, какъв ефект можем да очакваме от развитието в Съединените щати във фискален и икономически аспект?

– Американската икономика е много по-трудна за прогнозиране по две причини. Първата е, че Федералният резерв е много по-активен при увеличаването на лихвите и то с доста по-бърз темп. В Съединените щати лихвените равнища играят много по-съществена роля, защото фондовите пазари са много по-развити. В Европа процесът, в който ЕЦБ може да повлияе чрез лихвените покачвания, е много по-бавен.

Още повече, че фискалната политика в Съединените щати е много по-различна. Миналата година Вашингтон инжектира извънредно много фискални стимули в икономиката. Тази година те могат да си позволят само умерени стимули. Но промяната от „извънредни“ към „умерени“ всъщност е доста голяма стъпка надолу и това може да направи американската икономика доста по-слаба.

- Какво ще ни донесе това в конкуренцията, породена от Закона за намаляване на инфлацията, приет във Вашингтон?

– Законът за намаляване на инфлацията представлява мерки, които ние отдавна прилагаме в Европа, а именно – подкрепя инвестициите във възобновяеми енергийни източници и преминаването към употреба на електромобили. В Европа го правим отдавна и мисля, че сме инвестирали много повече от Съединените щати в това направление. Бих добавил, че сме разходвали тези пари по много по-умен начин. Може лесно е да се види, че вредните емисии в Европа – измерени чрез съпоставка с броя на населението и с брутни ия вътрешен продукт, са много по-ниски от американските.

Това, което в Европа нямаме, е призива да се купуват американски стоки, или в нашия случай – произведени в Европа продукти. Именно това предизвиква критиките към Съединените щати. Всъщност, това са текстове, според които инвеститорите ще получат по-голямо финансиране от американското правителство, ако изберат да инвестират в турбина, произведена в Съединените щати или да купят автомобил, произведен там. Мисля, че това е доста неуместно, защото е против правилата на Световната търговска организация. Въпреки това ми се струва, че не е от особена важност и със сигурност в Европа не трябва да отговаряме с подобни мерки, които са в противовес на търговските практики.