Шипка в душите и сърцата, отвъд политическата злоупотреба

• Честваме 3 март - 145 години от Освобождението

"Шипка обединява народа ни и ни вдъхва сили", казват в приветствията от върха, но не изглежда да е така. Миналата година със снежни топли, скандирания и освирквания бе прекъсвана тържествената церемония за 3-ти март, а предишната година отново върха огласиха викове "Оставка", примесени с аплодисменти. Конфронтацията между институциите се прояви на върха и по време на пандемията, когато президентът и председателят на НС се разминаваха на Шипка.

Политическото противопоставяне и хулене по време на честванията на върха станаха обичайни в последните години, а по време на августовските чествания на 2020-а от Паметника на свободата беше спуснат транспарант с надпис "Оставка". Директорът на Националния парк-музей "Шипка – Бузлуджа“ Чавдар Ангелов смята, че мярката отдавна е прескочена.

"Всеки има мнение, всеки иска да каже нещо, а пък ние се събираме да отдаваме почит. Въпросът е не тези тържества да минават, без да имат отношение към ежедневието и злободневието, но все пак с някаква по-премерена реторика. Не може всички идващи да се кълнат в името и паметта на героите, които почитаме и в същото време горе да чуваме едни от най-грозните и зловещи словосъчетания. Още повече това да се случва на фона на един монумент, който дори да няма по закон статут на национален символ, в душите и сърцата на всички българи е равнозначен с българското знаме, химна на републиката."

В приземния етаж на този монумент, под мраморен саркофаг, поставен на четири лежащи лъва, се съхраняват костите на загиналите при отбраната на Шипка.

Експозицията, разположена на останалите седем етажа на паметника, разкрива героизма на българи и руси по време на петмесечната отбрана на прохода.

Августовските сражения между защитниците на прохода и турската армия, водени в горещото лято на 1877 г., са решаващи за изхода на Руско-турската война и влизат в българската история под името Шипченска епопея.

• Пламен Павлов, историк: Не сме получили свободата си даром

За опълченците от Габровския край пише в последната си книга 95–годишният изследовател на габровската история Ангел Ангелов.

"Не сме получили свободата си даром, поднесена на чиния. Българският народ извоюва своята свобода. Започвам с хайдутите – това е първият етап на борбата на българския народ за свобода, вторият е четничеството и третият етап – апогеят на нашата борба, е Априлското въстание. Българският народ извоюва сам своята свобода. Бяхме подпомогнати от Русия, но ако ние не се бяхме борили, щеше ли Европа да ни обърне внимание?"

Днес честваме 145 години свобода и очаквано се подновява спорът за това трябва ли да бъде 3 март наш национален празник. Вместо да спорим кои са подходящите дати, да изпълним празника със съдържание и смисъл, призова преди ден младежката аудитория по време на среща в Габрово директорът на Националния парк-музей "Шипка – Бузлуджа" Чавдар Ангелов.

"Обикновено като се качим на Паметника на свободата, виждам повече чужди знамена, отколкото български и си задавам въпроса какво отбелязваме в края на краищата. Трябва да се изкачваме горе като българи и да пазим едно. Свободата трябва да се пази. Ако трябва ще я пазим и от освободителите, които са ни я, казват, дали. В противен случай това не е свобода и ние самите не се чувстваме свободни, а сме безкрайно зависими хора, все от нещо, все от международното положение. Имаме си родина и като добри българи и християни отдаваме почит на всеки, който е допринесъл за това днес тук да стоим и да си говорим на български език."

• Гъста мъгла и ограничена видимост към Шипка

А ето как се чувстват и какво почитат изкачилите върха в мъгливата сутрин на днешния трети март:

"България днес трябва да е тук и да отбележим уважението и всичко, което са направили за нас тези, които са загинали тук."

"За по-добри бъдещи времена и да не забравяме миналото. Аз идвам всяка година. Редовно идвам."

"Децата трябва да спазват традициите. Трябва да ги закърмим с любов към родината, да знаят кои са техните предци, какво са направили, какво са дали за България. Искам да вземат пример от тези хора, които са били преди."

"Най-силният национален празник, който вълнува всички българи, които обичат родината си. Силна емоция! За пръв път сме тук, от много години искаме да посетим Шипка навръх националния празник."