„Америка - илюзии и реалности“: Художникът Йордан Иванов и най-големият карнавал в САЩ

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю на Елена Цанева с Йордан Иванов за рубриката - „Америка - илюзии и реалности“:

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В шестият по ред епизод на рубриката "Америка - илюзии и реалности" разказваме историята на българина Йордан Иванов - художник, който от 20 години е зад океана и който работи за най-големия карнавал в САЩ.

В световен мащаб го нареждат след карнавалите в Бразилия и Венеция, а в Америка е най-големият. Това е карнавалът “Марди Гра” в Ню Орлеънс.

Той винаги е през пролетта - преди Великден и преди Великия пост. От хилядолетия, главно в страните с римо-католическо население, преди да започнат Великденските пости хората се веселили и похапвали обилно мазнинки, сиренце, яйца и всякакви лакомства. Названието “Марди Гра” идва от френски и в превод означава "мазен, дебел вторник". През 1699 г. френски изследователи пристигат в Ню Орлиънс и правят първото малко пиршество, което слага началото, а днес карнавалът е атракция, която се подготвя много време и от много хора. Сред консултантите, проектантите и изпълнителите   на цялото това огромно забавление от 20 години е и художникът Йордан Иванов.

"Карнавалът е едно невероятно събитие. Мога да кажа, че градът, специално Ню Орлиънс, се увеличава до милион, милион и половина с прииждащите туристи", каза за БНР Йордан Иванов.

"Ню Орлеънс е разделен от реката Мисисипи. Тя минава през града и огромните студиа, халетата, където се подготвя карнавала, всичко това бяха от другата страна на реката и трябваше да се ползва ферибот или мост. Аз работех какво ли не в началото - все пак по някакъв начин трябва човек да си плаща наемите и да се храни. Когато имах почивка, сядах и реката много ми действаше успокоително, отпускаше ме. Гледах и отсреща халетата и винаги си мечтаех по някакъв начин да стъпя там. Никога няма да забравя първия път, когато отидох там - беше 1999 година. Изглеждаше ми като атракция, която не можех да си позволя - таксата беше 17 долара. Това бяха много пари и си казах на момента: "Не мога да си го позволя!". И както така си ги мечтаех или си ги представях нещата, в един момент се усетих, че съм вътре. Срещнах се със собствениците. През доста неща и тестове, образно казано, трябваше да мина. Трябваше да предложа и мина дълго време, докато мога да стъпя, дето се казва, на най ниското стъпало. Поне да започна едва ли не да бъркам боите. След това нещата главоломно се развиха".

"Аз не съм правил статистика. Всяка година се променят, но като участници тези, които отиват на парадите и тези, които се качват на тези платформи, мисля, че може да се каже, че са поне 15 000 човека".

"Темите се избират от самите клубове. Много от тях са с доста дългогодишни традиции. Има клубове с над 100 години история и обикновено в края на годината те се събират. Избират темата, по която да бъде поредния следващ карнавал и оттам насетне вече влизат в контакт с мен или с други компании в зависимост от проектите и уточняваме. И се започва работа, но работата буквално започва в деня след приключването на предишния карнавал. А концепцията и темата е поне готова с година до две напред".

"Тези клубове, които организират собствените си паради, те си финансират проектите. Тук говорим за изключително солидни суми, които се изразходват. Доколкото знам, тези неща се отчисляват от такси и данъци".

"Аз направих между 92 и 96 проекта платформи на общо четири карнавални клуба. Единият беше посветен изцяло на анимационни герои или телевизионни герои. При другия клуб тема беше посветена на скъпоценни камъни и минерали. И третият беше на фолклорни приказки и легенди, събрани от цял".

"2008 г. бях предложил нещо, свързано с група "Тангра". Успяхме да направим няколко платформи, но ако трябва да бъдат откровен, не бяха много добре приети от публиката, но от самите клубове бяха изключително горещо приети, тъй като беше нещо по-различно. Но като цяло не съм се опитвал да включвам нещо българско. Може би защото съм малко по-ревностен към качеството и силата на българското. Не бих искал да го американизирам".

"Работя за Юнивърсъл, за филми, но по-скоро повечето са били свързани с детски филми или детско юношески. Работил съм в увеселителните паркове в Дисни и в Юнивърсъл, където примерно са били задавани теми, които са в следствие на някакъв известен филм да речем. За да бъда малко по-конкретен ще кажа, че Юнивърсъл студиата във Флорида миналата година имаше атракции, които бяха посветени на филма "Хари Потър". В него доста неща съм направил и имаше една анимационна детска продукция "Спондж Боб". За нея също доста неща съм направил", каза Йордан Иванов в поредицата “Америка - илюзии и реалности” на предаването “Закуска на тревата”.

Още по темата в звуковия файл.