Да си ученик и учител във време на война

Денят на детето в това издание на "Хоризонт до обед" е за децата, които не могат да живеят в родните си домове в Украйна, било защото са разрушени от руските атаки, намират се в окупираните от Русия територии или са в райони близко до фронтовата линия. Посвещаваме този ден и на паметта за децата, които са загубили живота си от началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна. Според данните на главния прокурор на Украйна от 24 февруари миналата година до сега са загинали 483 деца, 989 са били ранени.  

Как живеят, как учат и за какво мечтаят децата от Украйна, които вчера отбелязаха традиционният украински училищен празник „Последен звънец на годината“ в столичния театър „Театро“ на ул. „Върбица“ 12 разказва репортажът на Виктория Петрова от закриването на учебната година в  Украинския образователен център в София. Там се обучават 150 деца на възраст между 6 и 18 години.

"От самото начало целим да подпомагаме хората, които са избягали, търсейки подслон в България", казва Йоана Бенщук - румънка, която живее от две десетилетия в България, но още в първите дни на войната става част от от Фондация "Ситуационен център "Отворени врати". 

Според Йоана най-голямата трудност, с която украинските семейства трябва да се справят ежедневно, е несигурността, защото никой не е бил подготвен за тази ситуация. Най-голямата помощ, от която хората, разселени заради войната в Украйна имат нужда, е дълбоко разбиране и съчувствие, смята тя. 

„Мина една година от началото на войната. Много хора са забравили, че тази война съществува. Хората са тук не защото им харесва, а защото нямат друг избор."

Учителката Марина Митева е таврийска българка от Мелитопол, Запорожка област. 

"Много беше тежко да останем да живеем там", споделя тя. "Ние сме в България не за първи път. Аз съм председател на българско дружество и директор на българско неделно училище в Мелитопол. Не всички хора разбират какво става там, при нас. Никога не искам тук да дойде война. Това е много страшно. Животът на бежанеца е много тежък. Тук живеем под мирно небе, но всеки ден мислим за своите роднини. Цяла Украйна живее под бомби и аларми."

Директорката Татяна Савова посочва, че най-голямата трудност в момента е финансовата несигурност. 

"Проектът вече свършва. Сега търсим спонсори, някой да помогне да продължи да съществува това училище."

"Всички учители са Украйна, от различни градове. Не всички владеят български. И децата са различни. Опитахме се да се почувстват като в своите училища и едновременно да се социализират тук. Които няма къде да се върнат и ще останат тук, да им бъде по-лесно да се вливат в българските училища. Усещаше се как децата искат да се върнат, но тук, постепенно, благодарение на топлото посрещане, много беше трудно да се открие такова училище, но го направиха", разказва учителката Любов Енчева в предаването "Хоризонт до обед". Тайната на нейния добър български е в това, че нейните предци са от преселилите се от Бесарабия в Таврия българи. Тя мечтае "всичко да свърши" и всички да се върнат в свободна Украйна, за да продължат живота си там.

Марта Стоянова е от Одеса. Завършила е седми клас. Харесва тукашното украинско училище, защото е учила едновременно български и предметите си по украинската програма. Споделя, че в образователния хъб се е чувствала като вкъщи.

"Трудно е, когато бягаш от война и се намираш в друга държава. Ти искаш да учиш в безопасност на своя роден език. Това е много важно за нас."

Арина Бородей е в пети клас. Идва от Мелитопол. Иска да се върне у дома и тъгува за роднините си. 

Най-мъничката, Ярослава Парамей е завършила трети клас. Тя е от Одеса и мечтае да се върне в Украйна, войната да свърши и да види любимото си кученце.

Повече по темата чуйте в звуковите  файлове. 

Снимки от студиото: Ирина Недева

Снимки от празненството в театър "Театро": Виктория Петрова