Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"След края на историята" с Александър Сивилов: Сноудън и желанието да бъдеш свободен

"Ако обществото не се събуди навреме, ще попадне в най-модерния киберзатвор, който навремето ни показаха бегло в "Матрицата"

доц. Александър Сивилов
Снимка: Стоп кадър

На 5 юни 2013 г., във вестник "Гардиън" излиза статия, която разкрива системите на американското правителство и европейските им партньори за следене и подслушване на хора. Неочаквано за специалистите, подробностите са много точни. Разкриват се начините, по които властите използват търсенето в интернет и електронната поща, за да извличат лична информация. Благодарение на нея, освен че пристъпват отвъд границите на личния живот на милиони хора, те използват данните, за да притискат журналисти и унищожават свободата на словото. Почти едновременно подобен материал е публикувани и в "Уошингтън поуст", а след това се появява и в германския "Шпигел".

Първоначално никой не може да разбере откъде идват точните данни. Скоро става ясно, че публикациите са основани на огромно количество секретни документи, изтекли от Агенцията за национална сигурност на САЩ, както и от британските тайни служби.

След няколко дена отговорност за информацията, която достига до медиите, поема Едуард Сноудън. По това време той е успял да напусне мястото на работата си в американските служби в Хавай и се намира в Хонконг. На 21 юни Департаментът по правосъдие му повдига обвинения по Закона за шпионаж от 1917 г. и за кражба на държавна собственост, заради документите, които си е присвоил. Държавният департамент спира валидността на паспорта му и компютърният специалист едва успява да излети към московското летище "Шереметиево". Властите му дават подслон на терминала за един месец, тъй като не могат да решат дипломатическия проблем с недействителния американски паспорт. Все пак руското правителство се съгласява да му предостави убежище като политически преследван. През 2017 г. приятелката му Линдзи Милс се премества да живее при него. Първоначално те остават в страната с едногодишни визи, а от октомври 2020 г. вече имат постоянно жителство. През миналата година Сноудън се отказа от американското си гражданство и официално стана руски поданик.

Това е частта, която всички ние вероятно знаем, но рядко се замисляме откъде тръгва този хакер. Защо решава да се откаже от позицията на отлично платен специалист по сигурността в своята държава? Руски шпионин ли е?

Снимка: БГНЕС

Едуард Сноудън е роден през 1983 г. в Елизабет сити в Северна Каролина, САЩ. Дядо му по майчина линия е адмирал от бреговата охрана, като по-късно става част от ФБР и е в Пентагона по време на атаките от 11 септември 2001 г. Баща му е офицер от бреговата охрана, а майка му работи в съда на Мериленд. По-голямата му сестра работи във Федералния юридически център във Вашингтон. След като расте в такава среда, съвсем логично, младият Едуард поема по пътя на кариерата, свързана с федералните власти. Интересува се от Китай и Япония и учи езиците, занимава се с бойни изкуства. От чувство за дълг на 7 май 2004 г.  той постъпва в американската армия и преминава през курс за обучение в специалните части. Не успява да го завърши поради тежко счупване на краката и е уволнен по болест.

Независимо че няма завършена степен на средното образование, е приет в Университета в Ливърпул, където следва магистратура. Това, което заинтригува властите, са неговите компютърни умения. На специален форум за набиране на специалисти през 2006 г. той е назначен в ЦРУ. В структурите на управлението получава допълнително обучение по компютърни специалности и започва да се занимава с компютърна сигурност. През 2007 г. е изпратен с дипломатическо прикритие в постоянната мисия на САЩ към квартирата на ООН в Женева. Той разказва, че тогава за пръв път се сблъсква с методите на изнудване, които прилагат от ЦРУ срещу един швейцарски банкер. Разочарован от действителността, напуска разузнавателното управление и скоро е нает от компанията "Дел", която обслужва компютърните системи на няколко от американските правителствени агенции. Сноудън е изпратен да работи към  Агенцията за национална сигурност във военно-въздушната база на САЩ в Йокота до Токио. Задачата му там е да подсигурява системите срещу нападенията на китайски и руски хакери.

В този момент Сноудън попада и на американските програми за масово подслушване на собствените им граждани. По-късно разбира, че те обхващат и информацията на чужди правителства и служби по целия свят. През 2012 г. е напълно разочарован от действията на своето правителство, което навлиза в личния живот на милиони хора по света, а колегите му дори се забавляват със записи на хора, неподозиращи, че са наблюдавани. Така през 2012 г. Едуард Сноудън източва между 50 и 200 хиляди секретни документи на тайните служби на САЩ, Великобритания и Австралия.

След разкритията в пресата през следващата година във Вашингтон се опитват да обяснят, че той въобще не е бил на толкова висока позиция и не е имал достъп до тези сведения, но  публикуваните документи ги опровергават. Скандалът се разраства, когато Сноудън дава информация и за подслушване на германския канцлер Ангела Меркел. Правителството в Берлин се ограничава само с остри изказвания. През следващите години и други световни политици се оказват потърпевши от американските програми за достъп до лична информация. Пощата на бразилския президент Дилма Русеф също е била използвана от американските тайни служби, но дипломатическият скандал отново е потулен.

Днес Сноудън е принуден да живее в Русия, защото никъде другаде по света не може да получи гаранции за своя живот. Другият подобен случай - с Джулиан Асандж, показва правилото в нашия уж свободен свят. Ако се опиташ да покажеш мръсните тайни на правителствата и начина, по който се борят със собствения си народ, е най-вероятно да те открият някъде мъртъв. Ако станеш известен преди да те убият, те чакат десетки години затвор. Независимо къде живееш - дали в Русия или САЩ, ако говориш неудобни истини, ти си престъпник и предател, а такива хора ни трябват много, защото ако обществото не се събуди навреме, ще попадне в най-модерния киберзатвор, който навремето ни показаха бегло във филма "Матрицата". Днес опасността е все по-близо, заради това пазете тези, които мислят различно. Това е единственото спасение за всички нас!

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Анастасия Димитрова

Анастасия Димитрова: Смисловото помнене е 20 пъти по-ефективно от зубренето

Възможно ли е да запаметяваме информациите по-бързо и дълготрайно , възможно ли е да четем по-бързо и въпреки това да осмисляме текста , а да учим по-ефективно или да правим конспекти, които да са оптимално полезни и какво означава "мнемоника" ? " Паметта може да бъде феноменална, а също може и да бъде тренирана , има хора, които са с феноменална..

публикувано на 26.03.24 в 10:39

"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Пътна карта на Сглобката по модела на руско-турските взаимодействия

Путин и Ердоган го наричат "Турски поток", Борисов и Вучич го повишиха до "Балкански поток". А пък аз съм измислил най-точното наименование - Руско-турски поток. Като Руско-турска война, само че това е Руско-турска газова тръба и то с Пътна карта. Макар че тая Пътна карта лесно се не намира. Защото много трудно се открива из..

публикувано на 24.03.24 в 12:39

„Културни войни“ с Владислав Апостолов: Затвор до живот за „реч на омразата“

Помните ли онзи тревожен фантастичен трилър на Стивън Спилбърг с Том Круз „Специален доклад“, вдъхновен от разказ на великия виртуоз на футуристичните антиутопии Филип К. Дик? Там специаризиран полицейски отдел ловеше престъпници преди да са извършили престъпление. Експериментът приключи ужасяващо, както може и да се очаква. Е, сега..

публикувано на 23.03.24 в 14:50

„По ръба“ с Калина Андролова: Държавата като финансова авантюра

През изминалата седмица имаше бурни дебати в парламента за стойността на Асен Василев като финансов министър. Поводът беше, че Фондът „Сигурност на електроенергийната система“ е в оперативен дефицит. Загубите са се натрупали от разликата между прогнозните по-високи цени на КЕВР за въглеродните емисии и по-ниските цени на пазара, както и от..

публикувано на 23.03.24 в 14:33

Коментар на Петър Волгин: Пак Посолството ще решава

Едва ли има нормален човек в България, който да смята, че преговорите между коалиционните партньори за съставяне на ново правителство буксуват заради тежки спорове по отношение на принципи и реформи. А пък още по-смешно става, когато едните управляващи почнат да обясняват колко неприятно били изненадани от действията на партньорите си, а пък..

публикувано на 23.03.24 в 12:30

Проф. Никола Григоров: Киселините в стомаха се влияят от гена, храненето и стреса

Стомашните киселини и свързаните с тях симптоми са проблем за много хора.  Как действат лекарствата за намаляване на киселинността, колко дълго могат да се приемат и как се лекуват заболяванията, свързани с повишената киселинност, в "Минути за здраве" разказва проф. Никола Григоров от Отделението по гастроентерология на Пирогов: "Причината за..

публикувано на 23.03.24 в 07:20

Депутатите приеха да бъде създаден Съвет за координация на политиките за българите зад граница

Създаването на Съвет за координация на политиките за българите зад граница предвиждат приети на първо четене промени в Закона за българите, живеещи извън Република България.  Парламентарните групи на "Възраждане" и ИТН гласуваха против, БСП се въздържаха.  Съветът ще спомага за решаването на въпроси от координационен характер, свързани със..

публикувано на 20.03.24 в 14:33