"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Нас ни няма там и никога не сме съществували. Нихилизъм на кутийки

Пак успяхме да се изпокараме ние, българите - този път за един пилон и начина, по който третираме българското знаме.

Има хора с екологически и естетически възражения срещу пилона на Рожен, разбира се и политическите пристрастия имат роля в отношението към тоя патриотичен акт в лоното на планината.

Но важното е, че президентът - обединител на нацията, използва повода да дообедини българите на принципа: който се обедини около моята инициатива, той е родолюбец, останалите са нихилисти!

Това беше много убедително-обединително и беше много важно да се обясни на хората, че който има забележки по инициативата, той не обича знамето и родината си.

Това е долу горе като съждението, че който се съмнява в Истанбулската конвенция, той задължително бие жена си с невиждана ярост.

Нихил означава нищо. Нихилистът е човек, който смята, че истината е непознаваема, извън нашите възприятия - няма нищо, Бог е измишльотина, няма правилно и неправилно поведение, има само воля за действие.

Примерно студентът Разколников от “Престъпление и наказание” се нагълтал с такива нихилистични идеи, че трябва да се действа отвъд понятията за добро и зло.

С тия пагубни идеи в бедната глава студентът отива да убие бабичката, после обаче се поболява от угризения на съвестта и някои работи му стават ясни по трудния начин. Най-вече му става ясно, че нихилизмът не е за всеки и че той конкретно не става за Наполеон - понеже Наполеон няма такива проблеми с гузната съвест и ликвидирането на сто или двеста хиляди човека.

"Твар ли съм, трепереща, или имам право?", пита Разколников. "Въшка ли съм или Наполеон?" И сам си отговаря - "Въшка съм, не трябваше да правя глупости, повече християнско смирение трябва в тоя живот!" Долу - горе това представлява дебелият роман в много сбит преразказ.

А една наша велика бабичка, бивша надзирателка, наскоро имаше много интересен прочит на същия сюжет. Тя каза така:

- Ние, българите, станахме въшки в наполеонките на историята!... Трябва да действаме по-решително като Наполеон, не като Разколников!

Но това са големите писатели - едни ги четат като ужасно предупреждение, други - като инструкция за употреба, трети не ги четат изобщо, на четвърти им се смеят. Аз конкретно Достоевски го чета като хумористична гротеска и ми е хоби да го громя, защото е либералоотстъпник. Царят пратил Достоевски на каторга, там писателят обърнал палачинката, зарязал либералните ценности, а на дърти години вече се занимавал с ултраконсервативна пропаганда и цуни-гуни с царското семейство.

Но стига сме се ровили в сенките на миналото - нас ни няма там.

А в днешно време се оказва, че нихилистът Пригожин, собственикът на частната военна кампания “Вагнер”, всъщност е собственик на мъртви души, които не съществуват. Буквално това каза президентът Путин, който декларативно не е нихилист, но създава огромни пространства с информационна антиматерия - някакви черни дупки с нещо като нищо на света.

“Вагнер” не съществуват", каза Путин, обяснявайки, че в Руската федерация частни армии няма, наемничеството е забранено, следователно - няма такива хора.

Няколко дни по-рано Путин разказа колко милиарда изхарчила руската държава за това нищо, наречено “Вагнер”. Нихил.

Те така говореха за тях, още когато Русия се намеси в гражданската война в Сирия - вагнеровците отиваха на бойното поле без документи, а официалната позиция беше, че такива хора няма там, те не съществуват. Их там нет.

После по същия начин вагнеровци, които не съществуват, шетаха в Източна Украйна още през 2014, като тероризираха местното население, ужким борейки се за правата на рускоезичните. Но вагнеровци ги нямаше там, а сега разбираме, че никога не са съществували.

Загадъчни славянски мъртви души!

Всичко това ми напомни за един лиричен къс от българската литература.

Големият поет Димитър Воев, който е някъде отвъд смъртта, има една такава импресия:

"Йон и Ана бяха застанали на ръба на огромна черна скала.

- Какво е това под нас? - попита тя.

- Това са световете, Ана - отговори той. - Ето, виждаш ли, всичко се върти кръгообразно под нас.

- Всичко ли е това?

- Да - каза Йон.

- А ние къде сме? - попита тя.

- Чуй ме, Ана - ти знаеш че ние отчитаме времето и реалността по това, което си спомняме за нас. За всичко, което се е случило, ние бъркаме назад в спомените си. Ако не бяха те, ние нямаше да знаем кои сме, следователно, нямаше да ни има. Но след като ние си спомняме всичко, което ни се е случило, и можем със същата сила и въздействие да си представим различни неща и случки, които са измислени чрез нашия разум, то тогава къде е разликата между това, което ни се е случило, и това, което си представяме. Няма разлика. Това означава, Ана, че ние никога не сме съществували, не сме били, няма ни сега и никога няма да бъдем. Никога".