В последното проучване на законодателството участва екип учени от различни страни в ЕС. Една от тях беше доц. Роберта Мария Карлини от Европейския университетски институт във Флоренция. Какво показа техния анализ?
“Мисля, че най-важното нещо е самият факт, че Европейският съюз поема инициативата и изготвя закон за медиите и медийната свобода, защото медийният плурализъм е в риск в Европа в момента. Рисковете са свързани с условията, при които работят журналистите, с влошаващите се икономически условия за медиите - например, когато една медия вече не е икономически стабилна тя става по-податлива на политически и търговски натиск, както и на вълната от дезинформация.”
Какво представлява с няколко думи Европейския закон за свобода на медиите, какво трябва да знаят за него потребителите на медийни услуги?
“В европейското заководателство правомощията върху медиите, медиините политики и плурализма са на национално ниво. Това е причината да нямаше общ европейски медиен закон преди Европейския законодателен акт за свободата на медиите. Това е крачка напред за хармонизиране на ситуацията. Имаме общ пазар, част от които са медиите, така че има законови основания Европейският съюз да се намеси, но не да замени националните правомощия, а да хармонизира националните правила и да определи общи стандарти. Това се опитва да направи Европейският законодателен акт за свободата на медиите.”
А с какво ще допринесе новият закон, когато влезе в сила, какво предвижда той?
“Минимални стандарти за защита на редакторската независимост на медиите, прозрачност за собствеността върху медиите и задължение за доставчиците на медиини услуги да оповестяват кой е собственикът им, за да се избегне конфликт на интереси. Има правила за ограничаване на влиянието на правителството върху медиите. Предвидена е и нова процедура, която да оценява пазарната концентрация, която може да бъде заплаха за медийния плурализъм. Новост в законодателството е включването на дгиталните играчи в медийната среда. Това е част от новото европейско законодателство, с което се прави опит да се регулира интернет, особено отношенията между медиите и дигиталните платформи. Регламентира се Европейски медиен борд на регулаторите, който ще трябва да надзирава работата на отделните регулатори в страните членки.”
Има и неодобрение към този законопроект в различни страни членки на Евросъюза - както от политици, така и от журналисти. Някои го определят дори като "Европейският Голям брат", съществува ли такава опасност?
“Не, смятам, че основната опасност е всъщност обратното - регулациите да не бъдат изцяло ефективни, защото това зависи основно от готовността на правителствата на страните членки да ги приложат. Но разбирам опасенията. Относно критиките към законопроекта от страна на политици - това е в известен смисъл очаквано и естествено, защото тези правомощия са дълбоко вкоренени в националните законодателства. Но все пак всяка една държава няма как да регулира индустрия, която вече се е превърнала в глобална, не просто европейска. Някои правителства се противопоставят, защото искат да оказват влияние на медиите, но има правила срещу това. Ако държавата отпуска средства за медиите това трябва да става по прозрачен начин. ”
Оправдан ли е например страхът от преследвания на журналисти, заради тяхното мнение?
“Не, не смятам, че е оправдан. От журналистическите асоциации са прави да са внимателни относно окончателния вид на регулацията конкретно заради правилата за шпиониране на журналисти - това не трябва да бъде разрешавано освен при заплаха за националната сигурност и отбрана и то със заповед от съдебен орган. Това не трябва да бъде оставяно на лична преценка или на изпълнителната власт.”
Европейското законодателство поставя ли разделителна линия между журналистическо мнение, коментар и анализ и пропагандата - къде е границата?
“Този законопроект не прави подобно разграничение, защото не въздейства върху медийното съдържание, което би било мого опасно. Пропагандата не може да се забрани. Но имаме член 16-и, който съдържа координационен механизъм, в което попада опасностите от разпространяването на външна пропаганда в европейските медии. Нов съвет ще координира мерките на националните регулатори, свързани с разпространението или достъпа до медийни услуги, идващи извън Евросъюза, които представляват риск за обществената сигурност. Важното нещо е, че ива правило, има процедура, но няма орган, който да казва “това е хубаво, това е лошо”. Механизмът не е такъв, но трябва да има гаранции срещу информационни кампании, които могат да представляват опасност за обществената сигурност. Това е изключително деликатен баланс, защото Европа е континентът на свободата на изразяване, така че трябва да се балансират защитата на свободата на изразяване и защитата от заплахи, които използват тази свобода, за да разпространяват фалшива информация, която представлява заплаха. Това, което искам да подчертая и е важно е, че защитните мерки са в ръцете на гражданите - правото да се знае откъде идва предоставената информация в това отношение също е много важно.”
Законопроектът трябва да получи одобрението и в Европарламента в началото на октомври, преди депутатите да започнат преговорите със Съвета по окончателния вид на закона.
Продължава гасенето на балите със слама, които пламнаха преди три дни на площадката на ТЕЦ "Бобов дол". Прави се запръстяване на площадката, където се подпалиха вагоните, каза за БНР началникът на Районната служба "Пожарна безопасност и защита на населението" в Кюстендил комисар Светлин Георгиев. Пожар е възникнал отново на площадката на ТЕЦ..
Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп потвърди във вторник, че новият му краен срок за Русия да постигне споразумение с Украйна е десет дни, считано от днес, съобщават Ройтерс и Блумбърг. "Десет дни от днес... и тогава, знаете ли, ще въведем тарифи и други подобни неща, и не знам дали това ще засегне Русия, защото президентът Владимир..
Парламентарната комисия по образованието обсъди на първо четене промени в Закона за предучилищното и училищното образование, с които се забраняват мобилните телефони в училище и се въвежда избираем час по възпитание и ценности. Промени в Закона за училищното образование обсъжда ресорната комисия в НС МОН предлага редица законови промени,..
Върховният съд на Испания потвърди започването на съдебен процес срещу главния прокурор на страната. Алваро Гарсия Ортис е обвинен за изтичане на конфиденциална информация по дело за данъчна измама. Според тримата магистрати от Апелативната камара на Върховния съд има достатъчно доказателства за повдигане на обвинение срещу ръководителя на..
Седемчленно семейство и възрастна жена останаха без дом, след като пожар изпепели къщите им в момчилградското село Седефче този следобед. Пострадалото семейство е настанено в жилище в Крумовград, а жената е при свои близки, съобщи кметът на Седефче Мехмед Хаджиселим. Изгорели са още две необитаеми сгради и няколко помощни постройки. Не се е..
Пожарът край село Кривня, община Провадия, е напълно изгасен. Загасиха пожара в Провадийско Движението от град Провадия към селото и към магистрала "Хемус" е възстановено. В гасенето да се включили с техника и служители и много от фирмите в района, съобщи кметът на Провадия Димо Димов. Пожарът между Мелница и Срем още бушува Овладян е..
Британският премиер Киър Стармър обяви в понеделник, че Великобритания ще се присъедини към Франция и ще стане втората страна от Г-7, както и втората западна държа в Съвета за сигурност на ООН, която ще признае Палестина за държава на срещата на Организацията на обединените нации през септември, освен ако Израел не изпълни няколко искания,..
Убеден съм, че има обществена потребност за отделянето на горския сектор в самостоятелно ведомство с неговите отговорности. България все още е за..
"Става все по-топло. Сега юли е с 2.7 градуса над нормата". Това обясни пред БНР проф. Георги Рачев, климатолог и преподавател в СУ "Св. Климент..
Максималният размер на държавната помощ за пострадалите от пожарите е 1914 лв. Това заяви пред БНР Анелия Василева - началник отдел "Социални и семейни..