Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Законови промени на хоризонта относно медийната свобода в Европейския съюз

| Интервю
Снимка: Eric Nopanen/unsplash.com

Тази седмица комисията по култура и образование на Европейския парламент одобри с 24 гласа "за", 3 "против" и 4 "въздържали се" проекта на европейския закон за свобода на медиите. Негова цел е да осигури плурализъм на мненията и да защити медийната независимост от правителствени, политически, икономически и частни интереси, както и да подобри прозрачността в процеса на предостяване на медийните услуги. Заслужава ли европейския закон за свобода на медиите името си?

В последното проучване на законодателството участва екип учени от различни страни в ЕС. Една от тях беше  доц. Роберта Мария Карлини от Европейския университетски институт във Флоренция. Какво показа техния анализ? 

“Мисля, че най-важното нещо е самият факт, че Европейският съюз поема инициативата и изготвя закон за медиите и медийната свобода, защото медийният плурализъм е в риск в Европа в момента. Рисковете са свързани с условията, при които работят журналистите, с влошаващите се икономически условия за медиите - например, когато една медия вече не е икономически стабилна тя става по-податлива на политически и търговски натиск, както и на вълната от дезинформация.”
 
Какво представлява с няколко думи Европейския закон за свобода на медиите, какво трябва да знаят за него потребителите на медийни услуги?

“В европейското заководателство правомощията върху медиите, медиините политики и плурализма са на национално ниво. Това е причината да нямаше общ европейски медиен закон преди Европейския законодателен акт за свободата на медиите. Това е крачка напред за хармонизиране на ситуацията. Имаме общ пазар, част от които са медиите, така че има законови основания Европейският съюз да се намеси, но не да замени националните правомощия, а да хармонизира националните правила и да определи общи стандарти. Това се опитва да направи Европейският законодателен акт за свободата на медиите.”

Roman Kraft/unsplash.com

А с какво ще допринесе новият закон, когато влезе в сила, какво предвижда той?

Минимални стандарти за защита на редакторската независимост на медиите, прозрачност за собствеността върху медиите и задължение за доставчиците на медиини услуги да оповестяват кой е собственикът им, за да се избегне конфликт на интереси. Има правила за ограничаване на влиянието на правителството върху медиите. Предвидена е и нова процедура, която да оценява пазарната концентрация, която може да бъде заплаха за медийния плурализъм. Новост в законодателството е включването на дгиталните играчи в медийната среда. Това е част от новото европейско законодателство, с което се прави опит да се регулира интернет, особено отношенията между медиите и дигиталните платформи. Регламентира се Европейски медиен борд на регулаторите, който ще трябва да надзирава работата на отделните регулатори в страните членки.

Има и неодобрение към този законопроект в различни страни членки на Евросъюза - както от политици, така и от журналисти. Някои го определят дори като "Европейският Голям брат", съществува ли такава опасност?

“Не, смятам, че основната опасност е всъщност обратното - регулациите да не бъдат изцяло ефективни, защото това зависи основно от готовността на правителствата на страните членки да ги приложат. Но разбирам опасенията. Относно критиките към законопроекта от страна на политици - това е в известен смисъл очаквано и естествено, защото тези правомощия са дълбоко вкоренени в националните законодателства. Но все пак всяка една държава няма как да регулира индустрия, която вече се е превърнала в глобална, не просто европейска. Някои правителства се противопоставят, защото искат да оказват влияние на медиите, но има правила срещу това. Ако държавата отпуска средства за медиите това трябва да става по прозрачен начин. ”

Sam Mcghee/unsplash.com

Оправдан ли е например страхът от преследвания на журналисти, заради тяхното мнение? 

Не, не смятам, че е оправдан. От журналистическите асоциации са прави да са внимателни относно окончателния вид на регулацията конкретно заради правилата за шпиониране на журналисти - това не трябва да бъде разрешавано освен при заплаха за националната сигурност и отбрана и то със заповед от съдебен орган. Това не трябва да бъде оставяно на лична преценка или на изпълнителната власт.”

Европейското законодателство поставя ли разделителна линия между журналистическо мнение, коментар и анализ и пропагандата - къде е границата?

 “Този законопроект не прави подобно разграничение, защото не въздейства върху медийното съдържание, което би било мого опасно. Пропагандата не може да се забрани. Но имаме член 16-и, който съдържа координационен механизъм, в което попада опасностите от разпространяването на външна пропаганда в европейските медии. Нов съвет ще координира мерките на националните регулатори, свързани с разпространението или достъпа до медийни услуги, идващи извън Евросъюза, които представляват риск за обществената сигурност. Важното нещо е, че ива правило, има процедура, но няма орган, който да казва “това е хубаво, това е лошо”. Механизмът не е такъв, но трябва да има гаранции срещу информационни кампании, които могат да представляват опасност за обществената сигурност. Това е изключително деликатен баланс, защото Европа е континентът на свободата на изразяване, така че трябва да се балансират защитата на свободата на изразяване и защитата от заплахи, които използват тази свобода, за да разпространяват фалшива информация, която представлява заплаха. Това, което искам да подчертая и е важно е, че защитните мерки са в ръцете на гражданите - правото да се знае откъде идва предоставената информация в това отношение също е много важно.”

Законопроектът трябва да получи одобрението и в Европарламента в началото на октомври, преди депутатите да започнат преговорите със Съвета по окончателния вид на закона.

По публикацията работи: Силвия Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Животновъди във Велинград няма да допуснат умъртвяването на овце

Собственици на овце във Велинград заявиха, че няма да допуснат умъртвяването на 1700 елитни овце на колегата им Димитър Илиев. За огнище на чума в региона съобщиха от Агенцията за безопасност на храните след излезли резултати от взета проба. Животновъдите твърдят, че животните са здрави и настояват за повторни проби в лицензирани лаборатории...

публикувано на 26.11.24 в 14:07

EП одобри Илиана Иванова за член на Европейската сметна палата

Европейският парламент одобри Илиана Иванова за член на Европейската сметна палата. Кандидатурата ѝ беше подкрепена с 581 гласа "за", 34 "против" и 31 "въздържал се". Решението идва след изслушването й в комисията по бюджетен контрол, където тя получи одобрението на всички нейни членове. Одобриха кандидатурата на Илиана Иванова като..

публикувано на 26.11.24 в 13:57
Томислав Дончев

Томислав Дончев: Партиите не се стремят към властта по демократичен път, а да се докопат до служебно управление

Имаме абсурди – вторият иска лидерска среща с първия и в същото време не го признава за лидер. За какво е тогава лидерската среща? Това каза Томислав Дончев, депутат от ГЕРБ и заместник-председател на партията, в интервю пред БНР Според него решението за политическата криза е в малко повече разум, преодоляване на политическото его и..

публикувано на 26.11.24 в 13:53

Календарът на Смолян за 2025 г. ще се продава в подкрепа на 13-годишния Божидар

Календарът на Община Смолян за 2025 г. ще се продава в подкрепа на 13-годишния Божидар, който е с редкия синдром, наречен Корнелия де Ланге. От това заболяване страда едно на 10 000 деца. Заболяването засяга развитието на двигателните функции, психиката и интелекта на Божидар. Детето трудно покачва тегло, поради проблем с гастро-хранопроводния..

публикувано на 26.11.24 в 13:37
Корнелия Нинова

Корнелия Нинова: Не вярвам президентът Радев да бъде решението на кризата

Със съмишленици обмисляме създаване на политически проект , когато сме готови - тогава ще го обявим. Това каза пред БНР Корнелия Нинова, бивш председател на БСП, народен представител в няколко предходни парламента, вицепремиер и министър на икономиката и индустрията в правителството на Кирил Петков.   "Не искам това да е една от поредните нови..

публикувано на 26.11.24 в 13:32
Кирил Петков

Петков: Зависимостта в политиката се оказа най-големият порок

"Зависимостта в политиката се оказа най-големият порок! Тъжно ми беше, колеги от ГЕРБ, днес да ви гледам. При избора България или Пеевски, вие избрахте Пеевски!".  Това написа съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков в социалната мрежа Facebook след изявлението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Според поста на Петков днешното изявление е било..

публикувано на 26.11.24 в 13:14

БСП – Велико Търново: Няма масово напускане на членове, числото 92 е фалшиво

Общинското ръководство на БСП във Велико Търново определи като фалшива новина обявеното масово напускане на 92 членове на партията в града. Общинските съветници на БСП намаляха с един, след като Петко Тюфекчиев, един от обявилите се, че напускат, става независим съветник. Миналата седмица Петко Тюфекчиев заяви в предаването "12+3" по..

публикувано на 26.11.24 в 13:00