Коментар на Петър Волгин: Историята и злоупотребите с нея

Тези дни ротационният премиер сподели с нас виждането си, че той нямал нищо против Трети март, ама понеже посланик Митрофанова била казала нещо си, пък руският патриарх и той нещо направил, та заради това трябвало да си сменим националния празник. Не знам вие какво мислите, ама не ми се струва особено мъдро да си сменяме националните празници само защото някой казал или направил нещо. Това е същият, абсолютно неразбираем за мен начин на мислене, според който трябва да си променяме законите, че и самата Конституция само защото управляващите не харесват президента. Не са длъжни да го харесват, естествено, ама защо заради наранените си чувства трябва да бърникат основния ни закон, ето това никога няма да разбера.

Изобщо кой ли не се упражнява в момента върху Конституцията ни. Едни правоверни евроатлантици предложиха там да бъде записано, че България е член на НАТО и ЕС завинаги. Гениална идея наистина! Веднага обаче ми хрумват и други гениални идеи в тази насока, при това вдъхновени именно от близката ни история, за която разговаряме днес. Не толкова отдавна в основния ни закон имаше член Първи, който постановяваше ръководната роля на БКП. В днешния член Първи може да пише, че България ще бъде управлявана само и единствено от ПП-ДБ. Защото тези партии са изначално и непоколебимо евроатлантически и никой друг освен тях няма право да управлява.

Да се върнем сега към Девети септември и започналите тогава процеси. Не може да не ви е направил впечатление фактът, че хората, които днес най-гласовито ругаят комунизма и които се кълнат, че са станали антикомунисти още в детската градина, в действията си по нищо не се различават от най-едноизмерните комунистически управници. Тези едноизмерни началници отпреди 1989 г. забраняваха всичко, което противоречеше на убогия им мироглед. Тези, предишните, постулираха, че има само един начин на мислене и една-единствена гледна точка. Абсурдът е, че днешните им отрицатели, т.нар. „демократи“ и „либерали“ правят абсолютно същото. Те искат да има само едно мислене, една-единствена гледна точка и един-единствен прочит на историята – този, който те одобряват.

Изобщо днешните антикомунисти се опитват да възкресят най-мракобесните комунистически практики. Опитват се да забраняват или, както е модерната дума, да „канселират“ всичко, което не се вмества в официозното мислене и говорене. Пренаписват историята точно както правеше това режимът преди 1989 г., а от съвремието премахват нещата, които не се вместват в тяхното Прокрустово ложе. Ако пък се случи така, че някой министър или съветник на министъра се държи неадекватно на публично място, какъвто беше случаят с поведението на един чиновник в „Пирогов“, огласяването на подобни събития бива определяно като руска специална операция. Тоест, всеки, който критикува днешните управляващи, бива заклеймяван като „агент на Кремъл“, точно както преди Десети ноември всеки, който критикуваше тогавашните управляващи, биваше определян като „слуга на западния империализъм“. Не знам дали е смешно или е тъжно, но е сигурно, че глашатаите на победилия завинаги евроатлантизъм по нищо не се различават от пропагандаторите на някогашния комунизъм, който също трябваше да продължава до края на света.