Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Вода и асфалт - залогът за доверието на избирателите във Великотърновско

| Репортаж
село Ресен
Снимка: Здравка Маслянкова

Безводието и асфалтовата безпътица са залозите на местните избори за двете най-проблемни великотърновски села Ресен и Никюп. Проблемите са от години и на всеки четири са разменната монета за доверието на избирателите за бъдещите кметове и общински съветници в двете населени места. Има ли светлина в тунела и решение на проблемите?

Ресен е най-голямото село в община Велико Търново с над две хиляди жители. Безработица няма, но няма и вода. Местните хора са на драстичен воден режим и в някои части от селото вода в чешмите има по 4-5 часа в денонощието и това е основната тема между избирателите и политиците. 

„Няма вода. Спират и пускат. Какво да правя? Гледам да си пусна хидрофор, ама не искам. Искам вода да има. Безводието ще е залогът на изборите сега“. 

„Стане 5 часа, тъкмо ще се къпеш или друго да правиш и водата спре. Направено е на автомат, не е човек да го пуска. Като се напълни резервоарът, пуска. Когато иска, спира, когато иска, тръгва. Това искаме, водата най-вече. Опитват се да асфалтират дупките, но не е толкова проблемно, отколкото водата. Сега уж говорят, че е уредено всичко, но дали е така, не зная“. 

Проблемът, е че местният водоизточник не стига. От Община Велико Търново заявиха, че са направени три сондажа, два от които са се оказали вододайни и е увеличен дебитът, увеличени са и часовете, в които хората в Ресен имат вода, но е недостатъчно. Имаше протести, правиха се изследвания. Решението е едно – изграждане на близо 12 километра допълващо водоснабдяване за Ресен. Но се оказа, че трасето на новия водопровод минава през охранителната зона на античния град Никополис ад Иструм и се започна отново. Вече е направено предпроектното проучване за допълващото водоснабдяване на село Ресен. След това ще се направи парцеларният план, следва одобрение от новите общински свети на Велико Търново и Горна Оряховица, защото трасето на допълващото водоснабдяване минава през землища и на двете общини. Има още едно одобрение и от областния управител. Следва проектиране и очакваме до февруари догодина проектът за водопровода, който да реши проблемите с водния режим на село Ресен, да е готов, се казва в отговора на Общината. Парите тепърва ще се търсят и са отговорност на държавното ВиК. 

70% е загубата на вода и по старите водопроводи в Ресен. Водоснабдителното дружество обяви обществена поръчка за строителство, в която за най-голямото великотърновско село са включени малко над 1100 метра нови тръби.  

Вода и асфалт са залогът за доверието на избирателите, за което се борят и тримата кандидати за кметове на Ресен. А избирателите не са особено доверчиви: 

„Умерен оптимист съм, бих казал. Не мога да кажа да или не. Трябва да се вярва в нещо, че евентуално може да се получат нещата. Има и други проблеми - пушек, мръсен въздух“. 

Селото няма проблеми, водата е бял кахър, като дойде дъждът, ще дойде и водата“. 

„Не смятам, че ще се реши проблемът с безводието. Трябват много пари. Много са и проблемите, улиците са ужас. За асфалт няма да мечтаем, скоро няма да стане. Виждаме какви отсечки, за какви милиони се правят. Няма как да стане“. 

село Никюп

Асфалт и вода са разменната карта и на изборите за двамата кандидати за кмет на съседното село Никюп. Гордостта на местните близо 400 жители е античният римски град Никополис ад Иструм. Но до там не може да стигнат туристите, защото и двата пътя до архитектурния резерват са лунни пейзажи. И в Никюп хората са на драстичен воден режим: 

„Това безводие, като няма валежи, не можем да очакваме нещо“. 

„Пътят за Боруш е много зле. Повечето работим в градовете и минаваме от там, но, до колкото зная, има проблеми и със съседната община за този път“. 

„Пътищата, улиците, водата. На режим сме, но водата не е годна за пиене, защото има много нитрати. Става за къпане, пране и миене, а за пиене си купуваме вода от магазина“. 

„Много ни е трудно, но трябва да се справяме по някакъв начин. Много голям проблем е, ние сме накрая на селото и плащаме вода и въздух. За миналия месец съм платила над 40 лева за вода, стигала съм и над 60 лв., не поливам с тази вода. Проблеми са и многото бездомни кучета. Не можем да излезем на улицата и да седнем спокойно“.  

Пътят за архитектурния резерват Никополис ад Иструм, пътят от Никюп за Боруш за поредна година чакат държавно финансиране за цялостни ремонти. Има проекти, издадени са строителни разрешения, но няма финансиране, заявиха от строителната дирекция на Община Велико Търново. Решаването на проблема с безводието е в най-началната си фаза с възложено задание за проектиране на ново трасе на водопровода за Никюп. 

Водата и асфалтът за Ресен и Никюп са изпитанието и за осемте кандидати за кмет на община Велико Търново и за 320-е кандидати за общински съветници.

Снимки: Здравка Маслянкова

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Пламен Пеев

Животът като кратка история, надраскана на салфетката на ежедневието

Поетичната книга на Пламен Пеев "Кратки истории" ще бъде представена на 14 април от 18.00 ч. в Гьоте институт. В стихосбирката са включени творби от 40-годишен период. "Една книга за разстоянията в живота ми, приближаването да някои истини в живота, изричането им на глас. Разказването на истории е част от нашето ежедневие. Когато имаме..

публикувано на 09.04.25 в 12:08
 Шенел Сюлейманова

Шенел Сюлейманова за живота си в Белгия и сърцето в България

В "Родина зад граница" ви срещаме с една млада българка от Северна България - Шенел Сюлейманова , която е влюбена в биологията и преди 12 години тръгва от малкия крайдунавски град Никопол към Брюксел, с амбицията да продължи образованието си в Медицински университет в Белгия и да стане фармацевт. Пътят към реализиране на мечтата е дълъг и труден,..

публикувано на 08.04.25 в 12:10
Кристина Константинова

Кристина Константинова - едно сърце, отдадено на книгите!

Как тупти едно сърце, отдадено на книгите и техния свят? - Отговорът следва в рубриката "Горещи сърца".  Гостуваме в първата у нас кафе - книжарница с благотворителна кауза, която се намира във Враца. Там ни посреща Кристина Константинова. Тя е на 39 години и чете от петгодишна.  Във Враца отвори първата по рода си у нас кафе-книжарница..

публикувано на 08.04.25 в 11:49
Национална библиотека

Кирилицата - преграда срещу културната асимилация

На 6 април 885 г. във Велехрад приключва жизненият път на Свети Методий . Методий заедно с брат си Свети Константин-Кирил създават глаголицата и правят най-важните преводи на християнските богословски книги.  В навечерието на успението на Свети Методий в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" бяха открити две изложби, посветени на..

публикувано на 06.04.25 в 11:47
Едно от изображенията в изложбата на Guerrilla Girls в София

Знам, чух, видях. Изкуството на непослушанието

"Изкуството да си непослушна" e изкуство на жената боец, но и изкуство на акцията, провокацията, критиката, пърформанса, лекцията и научното проучване. Със смях и разум – така от 40 години жените в американския артистичен колектив Guerrilla Girls отстояват мястото на жените в съвременното изкуство. Емблематично..

публикувано на 05.04.25 в 18:09

Поп(не)културните измерения на българската политика

Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..

публикувано на 02.04.25 в 16:56
проф. Величко Минеков

Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков

Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори.  Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че  емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..

публикувано на 01.04.25 в 07:10