Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Стогодишният Уолт, който изскочи през екрана и никога не изчезна

Снимка: Midjourney

През октомври всички пътища водят към "Дисниленд". Поне на 16 октомври това бе повече от сигурно. В деня, в който компанията мегагигант, основана от братята Уолт и Рой Дисни, стана на 100, по случайност евродепутати на път за заседание в Страсбург, се озоваха в "Дисниленд Париж". Грешка в сигнализацията, обясниха невинно от френската железница и се оправдаха, че са забавили деловите пътници само с 45 минути.

"Когато магията оживява! Дали скоро слоганът на "Дисни" ще стане слоган на Европарламента?", на шега попита Еманюел Фулон от пресслужбата на институцията. Много депутати и членове на екипите им се позабавляваха със случката, докато чакаха да се придвижат към правилната дестинация.

И ако те станаха част от света на Дисни по неволя, то мнозина дават мило и драго за това. Или пък не съвсем…

Уолт Дисни и златната му империя за милиарди от десетилетия будят меко казано смесени чувства. Уолт е човекът, променил завинаги и изкуството, и развлекателната индустрия.


В анимацията въвежда синхронизирания звук, пълноцветните и пълнометражни рисувани филми, иновационните технически разработки на камерите. Измисля някои от най-запомнящите се персонажи на голям екран.


Идеите му се развихрят и при планирането на Московския панаир през 1959 г, Зимните олимпийски игри през 1960 г. в Калифорния и Световния панаир в Ню Йорк през 1964 г. Създава увеселителния парк "Дисниленд", не в Париж, а в Калифорния, макар че по-късно паркове изникват на различни места по света. Изплащат се повече от добре, а пред канадската СВС през 1963 г. Уолт просто казва, че мислел за място, където да заведе двете си дъщери:

"Чувствах, че трябва нещо да се построи. Място за забавления, където родителите и децата могат да се веселят заедно. Така започна "Дисниленд". Отне много време, може би 15 години, в които го развивах. Започнах с много идеи, отхвърлях ги, после започвах отначало и всичко еволюира до това, което днес виждате като "Дисниленд". Но всичко започна с татко на две момичета, който се питаше къде да ги заведе, за да се позабавлява и той заедно с тях."

Уолт Дисни е моторът, задвижил световна корпорация за милиарди. Да, тя става такава след смъртта му. Да, неведнъж е била на ръба на фалита. Да, мнозина казват, че всъщност брат му Рой осигурява стабилност на бизнеса, а Уолт е човекът с размах и гениални идеи.

Същият, който едва на 5 успява да продаде първата си рисунка – скица на конче от бащината ферма. Същият, обвиняван в расизъм, антисемитизъм и издаване на секретна информация на ФБР. Недоказани твърдения. Същият, който след Втората световна война сменя политическите си възгледи и от демократ минава към републиканците. Същият, който основава Алианс на филмите за опазване на американските идеали, за да брани въпросните идеали от комунисти и фашисти.


Не е изненада, че войната не подминава киното. Студиото произвежда филми с инструкции за военните като “Четири метода за занитване и промишлени методи за производство на самолети“. След среща с финансовия министър по онова време Дисни се съгласява Доналд Дък да популяризира военни облигации с карикатури, а късометражният филм "Лицето на фюрера", отново с любимия паток, печели Оскар. Един от многото за Уолт.

И за друго Дисни не си поплюва. Годината е 1959-а, интервюто – пред ВВС: "Трябва да се харесаш на родителите, все пак те имат пари, децата нямат."

Да, родителите плащат. Може би и децата – една или друга цена. Но и получават много. Получават едни от най-запомнящите се в историята на анимацията, а впоследствие и на игралното кино, произведения на седмото изкуство.


Много от героите на Дисни не забравят и хората, с които разговаря репортерът на "Хоризонт" Виктория Петрова. Пратихме Вики на лов за спомени по столичните паркове и улици. Е, на места се получи ефектът Хичкок, вместо Дисни, заради някои пилета на заден фон, но по-важно е друго – никой не остава равнодушен към Уолт и империята му – и тези, които я харесват, и тези, които ѝ се дразнят:

"Цар лъв" ми е любимото, защото има лъвче. Цар лъв е таткото на малкото лъвче и той иска да го предпази и така го обучава малкото лъвче да се пази от лошия лъв Скар и хиените."

"На мен ми харесват "Мулан" и "Покахонтас". Мулан, баща ѝ е ранен и тя отива на негово място в битката. Там се бият, за да се защитят.

"Никога не съм ги харесвал. Като малък имах Disney Channel на телевизора и винаги съм го превъртал. Скучни, комерсиални тематики. Освен това Уолт Дисни, задните му занимания са доста чернички. Компанията "Дисни" е замесена с много проблеми. Има и дела, които не са разрешени, срещу нея. Има парк, увеселителен, в който ставали големи злополуки и те се опитвали да се измъкнат."

"Винаги са положителни. С щастлив край независимо от всичко, което се случва на героите."


"Справедливост, красота, емпатия. Винаги има нещо поучително в техните филмчета."

"Задължително американския хепиенд, каквото и да стане, както и да се прецакате, винаги ще има щастлив край. Това далеч не е така."

"Винаги красиви момиченца, еротични, млади, все някакви любовни такива... Всъщност са скрити разни знаци в тези филмчета, нещо като 24-и кадър, които са заложени с комерсиални ценности, както и сексуални, а ние говорим за много малки възрастови групи."


"Винаги ми е харесвало, че са направени родителят да може да ги гледа с детето, без да му е супер скучно. И снимките им са хубави. Наемат хубави аниматори. На по-старите им филми и песничките са готини. Така са направени, да отговарят на мирогледа на по-голяма част от хората, да им харесват и изнасят на всички. Повечето хора не могат да намерят нещо, с което да не са съгласни."

"Детски приказки, дето хората знаят от години, анимирани, за да може новото поколение, дето не им се задържа интересът толкова върху книжки, да си купуват неща на тази компания. Дали ще са дискове, дали ще са филмчета, има всякакви мърчове."

А ето какво мисли един от доайените на родната анимация, творец, който през ХХ век участва в утвърждаването на т. нар. българска анимационна школа по света, Стоян Дуков:

"И професионалисти, и аматьори, от бебето до стогодишния може да гледа сто пъти един филм и винаги да преоткрива при всяко ново гледане нещо ново, което преди това не е забелязал. Дисни е феномен, защото е овладял времето и ритъма по такъв начин, че те бомбардира непрекъснато с анимационни открития и действия, с хумор, с експлозия от изненади, които са буквално всяка секунда. При първо, второ, пето гледане не можеш да схванеш всичко, което ти поднася. Неговата изобретателност е феноменална."


През 1994 г. пред БНР Дуков признава школата на Дисни, възглед, възприет от мнозина. Смята, че не само хората на изкуството, но особено те, могат да научат много от изключително разнообразния му начин на мислене.

Въпреки че "имах периоди като по-млад, които съм ги изживял, също мислих, че Уолт Дисни е спирачка за хората, които работят сега в киното. Мислех си, че трябва да ползваме по-стилизирана рисунка, да се опитваме да правим новаторство в областта на анимацията по отношение на естетиката. Струваше ми се, че неговата естетика едва ли не е остаряла, а сега разбирам, че истинското изкуство значи да намерим път към милионите зрители, за които то е предназначено, без да правим компромиси със своите творчески инвенции, да отидем в широк контакт с публиката, да намерим толкова свободни валенции за милионите хора, които да ни разбират, да ни желаят, да искат да комуникират с нас, да гледат това, което правим. Не можем да робуваме на самоцелна естетика само за определен кръг от хора."

Като изпечен аниматор, Стоян Дуков знае в какво се крие голямата сила на Уолт Дисни:

"Когато захване една сцена или предмет или герой, той да го изцеди като лимон. Използва максимално всичките възможности от него да създаде хумористични ситуации, гегове, толкова експлозивни и изобретателни."


"Може да заумре Земята, обаче диснейската анимация никога не може да умре, изключено е. (...) Ти вече си станал роб на това, срещу което си се борил. Най-рафинираните студени естети, които искат да избягат от натурата, да отидат до най-голямата абстракция на поведението и движението, без да искат, сплитат в тая вътрешна борба със себе си и Дисни част от естетиката на Дисни, без даже да знаят. Тя се попива, тя е като влага, която те обгръща отвсякъде, добра влага, хубава, живителна влага, която те обхваща. Можеш да се обличаш както искаш, да влизаш в скафандри или барокамери, обаче не можеш да се предпазиш от нея. Много е силна."

Стоян Дуков има отношение и към ноторно известните огромни печалби на Дисни:

"Той е американец, бизнесът и печеленето на пари е част от генетиката на тази нация и това не е лошо. Много хора мислят и ние, българите, смятаме всяко печелене на пари от някакъв занаят, че е вид печалбарство. А според мене това е също толкова гениално – да можеш това, което произвеждаш, да го дадеш на хората, те да го обикнат и сами да ти дават възможност да печелиш, но не печелиш неправомерно, егоистично, а печелиш, защото си находчив, имаш рефлекс, чувство за бизнес.

Ако има нещо, от което най-много трябва да се учим от американците, е чувството им за бизнес и тяхната доброта, защото те са добри хора, даже мили, те са чудесни хора, за разлика от тесногръдието на балканеца и даже на европееца, тъй като ние, особено балканците, сме дребни шмекери, кокошкари малко. Мисля, че трябва да се научим от великодушието на добрия човек, който знае да бъде меркантилен или да бъде бизнесмен, когато трябва, и да бъде добър, човечен и благ тогава, когато също трябва. (...) Това е образът на съвременния човек."


В архива на БНР има дори по-любопитен запис от 1991 г., направен в Америка. Интервюто е на Владимир Танев, а събеседника си представя като "художник, постановчик, единствения българин, работил някога с прословутия Уолт Дисни".

Петко Кадиев работи отвъд океана десетилетия. Концептуален художник, направил повече от 100 филма в американската филмова индустрия. "Мен ме търсят, когато някой режисьор започва филм и има нужда да види как ще изглежда визуално." А как е пробил:

"Тук има професионални съюзи, никой продуцент не може да ангажира човек отвън без разрешение на профсъюза. В моя случай става така, че след година-две търсене на работа, работих тук и там, имах щастието да направя проект на частна основа за Уолт Дисни. Проект, който Уолт Дисни искаше да представи на кмета на Сейнт Люис. Нещо като "Дисниленд". Аз го направих със скици, големи илюстрации, как ще изглежда с плановете, които трябваше да им представим. И тогава Уолт Дисни, който трябваше да занесе плановете, в самолета си видял скиците и попитал моя бъдещ шеф Карл Кларк, който е един от най-известните художествени ръководители тук. Той му казал, че това е един българин, който скоро е дошъл от Западна Германия.

Уолт Дисни му казал: "Няма значение откъде идва, какъв е, задръж го в студиото". Обаче профсъюзът отказа, защото си имат хора, които си плащат членски внос и които искат да заемат тази работа, вместо външен човек. По настояване на Уолт Дисни след месец и половина ми беше дадено разрешение и работих с Дисни четири години като художник в студиото. Запознах се със световноизвестни аниматори. Аз не бях аниматор, работех в отдела за игрални филми и там научих цялата професия като художник във филма и станах член на профсъюза.

Когато Уолт Дисни започна да работи идеята за E.P.C.O.T., идваше долу при мен в моята стая и ми казваше какво искаше да направи и аз му помагах. Правех първите скици, първите идеи за Уолт Дисни."


Дали Петко Кадиев е бил единственият българин, работил с Уолт Дисни, докато е жив? Няма как да се потвърди. Наличната информация за Петко е оскъдна. Наистина има немалък списък с филми, за които е работил като концептуален художник – от "Кинг Конг е жив" до "Баровки". Онлайн четем и за автобиографията му "В разгара на Студената война", в която разказва за бягството си от България отвъд Желязната завеса през 1955 г. Разбира се, в историята има намесена и голяма любов, но се усеща и дългата ръка на службите, при това не само нашите:

"Тъкмо щях да ѝ помахам за сбогом, когато усетих, че някой стои точно зад мен. Когато се приближи още повече, знаех инстинктивно, че е тук за мен. Сърцето ми започна да препуска. Не видях кога влакът се задвижи, прозорецът ѝ се изплъзна от погледа ми и на мястото му се появиха други. Прозорците се движеха като на кинолента, докато мъжът отзад изсъска: "Не се суети, просто ме последвай"."

След това историята се пише на много страници с бягство от Европа към САЩ. Какво се е случило с Петко Кадиев след 1991-ва – не е сигурно. Според професионалната му биография в специализирания киносайт IMDb Петко, известен с прякора си Графа, се оттегля от филмовата индустрия през 2003 г. и се насочва към Испания, където заживява и продължава да рисува. Днес би трябвало да е на 98.

Преди 32 години обаче споделя своята версия за един от грандиозните проекти на Уолт Дисни: проектът мечта на Дисни E.P.C.O.T. се казва така, заради игра с буквите в името на Петко. След смъртта на Дисни, Кадиев напуска студиото и заработва за други големи кинокомпании.


Официално E.P.C.O.T. означава Experimental Prototype Community of Tomorrow ("Експериментална прототипна общност от утрешния ден"). Дисни е не просто талантлив художник и аниматор, гениален създател и мислител и позлатен продавач на идеи и мечти, но и своеобразен футурист с урбанистични наклонности.

В края на октомври 1966 г. се снима в 24-минутен филм, за да разкаже повече за проекта "Флорида", който включва нов увеселителен парк след "Дисниленд" в Калифорния – "Дисни Уърлд". По-специално внимание обаче Дисни обръща на мечтания от него град на бъдещето E.P.C.O.T. Снимките са няколко седмици преди да почине. След смъртта му никой от близките не се наема да осъществи идеята. Нима е твърде дръзка или нерентабилна?

"Най-вълнуващата и най-важната част от проекта ни "Флорида", сърцето на всичко, което ще направим в "Дисни Уърлд", ще бъде експерименталният ни прототип за град на бъдещето. Нарекохме го E.P.C.O.T., "Експериментална прототипна общност от утрешния ден”, разказва Дисни във филма.

И продължава:

"E.P.C.O.T. ще вземе пример от новите идеи и технологии, които се раждат сега в креативните центрове на американската индустрия. Общност не от днес, а от утре, която никога няма да бъде завършена. Винаги ще въвежда, изпробва и показва нови материали и системи. E.P.C.O.T. ще бъде витрина пред света за изобретателността и въображението на свободното американско предприемачество. Не вярвам някъде да има по-голямо предизвикателство, по-важно за хората, от това да намерим решения на проблемите в градовете ни.

Не знаем всички отговори. Разчитаме на сътрудничество с американската индустрия, която да ни предостави най-добрите концепции в планирането и осъществяването на нашата експериментална прототипна общност от бъдещето. А най-важното е, че когато E.P.C.O.T. стане реалност и се окажем пред нуждата от технологии, които дори не съществуват днес, може точно E.P.C.O.T. да стимулира американската индустрия за нови решения, които да отговорят на нуждите на хората. Нужди, изказани точно тук, в тази експериментална общност."


Какво точно си представя Дисни за E.P.C.O.T.?

Никакви коли, те остават под земята за разходки извън града, а хората ще се движат пеша или със специален релсов транспорт. 20 000 души трябва да работят и живеят тук. Няма безработни, нито пенсионирани. Планиран да се построи под формата на елипса, с места за почивка, разходка, училища, храмове и паркове. На оригиналните скици за E.P.C.O.T. се вижда как над града има стъклен купол, за да бъдат идеални климатичните условия. А що се отнася до индустрията – компании като General Electric и Westinghouse преговарят с Дисни, но до сделка така и не се стига.

Всъщност нищо от прототипния град не се случва. "Уолт умря", така Рой, който изцяло поема руля, посича мечтата за общност от бъдещето. "Дисни Уърлд" все пак е построен и има общо най-вече с бизнеса, а все пак и с технологиите и науката. Откриването е на 1 октомври 1982 г.


Според рекламата на EPCOT Center XXI век започва именно с откриването. Този EPCOT не е онзи, но някак се родее с първообраза. Космосът и енергията на бъдещето във футуристичния парк съжителстват с образци на световните култури, обичаи и природни дадености. Огромен експозиционен център или международен панаир с пространства за 11 държави – Канада, Великобритания, Франция, Мароко, Япония, Италия, Германия, Китай, Норвегия, Мексико и, разбира се – Съединените американски щати.

При откриването гълъби и балони прелитат край Фонтана на нациите, където церемониално се влива вода от пет световни реки. Музикален фонтан, който от 2019 г. не съществува.

През годините павилионите се сменят, към някои от тематичните пространства се добавят популярни герои от филми на "Дисни" като мишката готвач Рататуи и Пазителите на галактиката. Правят се панаири на изкуствата, храните и вината, градински и ваканционни експота. Като други тематични паркове на компанията, и "Дисни Уърлд" с EPCOT Center печели доста, но е покосен от Covid-пандемията. Следват тежки съкращения, които определено не водят до щастието на служителите. Нещо, което Уолт Дисни смятал, че може да постигне.

"Убедени сме, че в самото начало трябва да поставим нуждите на хората. А нуждите са не просто да разчистим старите градове. Мислим, че трябва да започнем от нулата на девствена земя и да построим специална нова общност. И това е E.P.C.O.T. Експериментален прототип на общност, която винаги ще се развива. Ще бъде оживял чертеж от бъдещето. Място, където хората ще живеят по начин, невъзможен другаде. Всичко в E.P.C.O.T. ще бъде посветено на щастието на хората, които живеят, работят и се забавляват тук, както и на щастието на останалите, които ще посещават нашия жив образец."

А какво от наследството на Уолт Дисни е образец за света как се ражда щастието и продава ли се то?

Слушайте цялата история в звуковия файл и преценете сами, докато все още мечтаем за единна световна общност от футуристични времена.


Изображения: създадени с Midjourney по описания на Лора Търколева

По публикацията работи: Лора Търколева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
 Севдалин Духнев

Севдалин Духнев за това как се прави и как се бие тъпана в далечна Америка

В поредния епизод на рубриката “Америка - илюзии и реалности” гост е Севдалин Духнев - майсторът на тъпани и мебели. Роден в Силистра , живял в София, от 20 години заедно със семейството си е част от българската общност в Чикаго. Казва, че не прави планове за бъдещето, но много му се иска един ден да се върне там, където е роден и да продължи да..

публикувано на 29.04.24 в 10:24

Петър Вутов: Всеки Божи храм е притегателен център за вярващите

Днес, когато православният свят празнува Вход Господен в Йерусалим - празникът на възторженото посрещане на Христос в светия град, ще ви направим съпричастни на една история за вярата и чудодейната й сила. Ще ни я разкаже Петър Вутов от мездренското село Игнатица. Пенсиониран инженер, дипломиран богослов, страстен писател и задълбочен..

публикувано на 28.04.24 в 07:18
Монумент в Молдова в памет на жертвите от  аварията в Чернобил

Плътно информационно затъмнение у нас 7 дни след идването на облака от Чернобил

38 години след атомната трагедия в Чернобил проф. Димитър Вацов завършва свое изследване по темата, което ще бъде издадено в книга. Проф. Вацов е  преподавател по философия и основател на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания. Т ой започва изследването си преди близо 4 години.  В интервю за БНР авторът на изследването изрази надежда,..

публикувано на 26.04.24 в 10:35
Снимката е илюстративна

Община Божурище и местната общност - съюзени срещу канадски инвеститор. Събират подписи за референдум

Канадска минодобивна кампания има зелена светлина за проучвателни сондажи за второто тримесечие на тази година в района на село Златуша, община Божурище. Селото се намира на 20 километра от столицата. Инвеститорските намерения срещат силен отпор от местната общност. Събират се подписи за провеждането на местен референдум . Подписката ще..

публикувано на 26.04.24 в 07:14

Шокиращи "шедьоври" от световната кулинарна култура

От божествените деликатеси през традиционно, простичко, носталгично и убийствено вкусно приготвени храни, през екзотично звучащите и пропити от оригиналност кулинарни изобретения....в "Изотопия" стигнахме до противните, отблъскващи, шокиращи измерения на световната кулинарна култура.... Дълбоко в хранителните табута навлиза Автономията за..

обновено на 25.04.24 в 13:06
Снимката е илюстративна

"Коренът ни вика да се приберем." От чужбина до село - защо?

След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..

публикувано на 24.04.24 в 06:59
Елица Йорданова

Елица Йорданова - между Канада и България

В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между  двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..

публикувано на 22.04.24 в 09:59