Проф. Владко Панайотов за времето като безмилостен заличител на история, времена, факти и личности

"В тази книга няма нищо от днешния ден, тя няма днешния поглед. В тази книга за мен беше интересно да представя погледа върху тази епоха на едни човек, който е живял и е бил на село, как е учил, как се е стремил да постигне нещо в живота без принизяване и прехвалване, каза в "Нощен Хоризонт" проф. Владко Панайотов, писател и общественик, изобретател. 

Започнал житейският си път в Рудозем в миньорското общежитие и останал впоследствие в Рудозем и в Горубсо 12 години като млад специалист. След пет години усилена работа създават технологии, които дават значителен икономически ефект в производството.

На първото Световно младежко изложение през 1985 г. представят уникална компютърна разработка за контрол на процесите. Получава специалната награда на изложението за технологията и "Златен орден на труда".

"Дъждът заличи всички следи, спомени и надежди. Тъжният есенен дъжд, в който прозираше и тъжната протяжна песен за реката, при която в началото е било детето, а после вече старецът, за да се сбогува с нея. А тя е вечна. Както е вечен дъждът, който не оставя спомени, а само тъга.

Това е откъс от книгата "Епохата (през която живях) – Първа част" от проф. Владко Панайтов. Той е учен, общественик, писател. Новата му, пета по ред вече книга, ще бъде представена до края на годината.

"Времето, освен всичко останало, е един безмилостен заличител на история, на времена, на факти, на личности. Единственият начин, за да можем да запазим поне част от събитията, е да ги опишем.

Затова си позволих да напиша това, което съм видял, което съм преживял, което е преминало през моите очи, така както аз съм го видял. Написването на тази книга има и обективен, и субективен характер, събития ме накараха да я напиша, каза още проф. Панайотов. 

Проф. Владко Панайотов е роден разказвач, по думите на акад. Антон Дончев, а според член-кор. проф. д.н. Иван Гранитски новата му книга съдържа многопосочни послания. В тях авторът владее непринуденото и органично-естествено усещане на духа на епохата. 

В неговите спомени и интервюта акад. Георги Марков долавя духовната атмосфера на епохата и са ценен извор за нейното обективно изследване. 

Според председателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, книгата на Владко Панайотов без излишни дидактически напътствия и с подкупваща искреност ни подсеща, че човешката нравственост крепи темелите на обществения порядък и нея трябва да пазим повече от всичко на този свят. 

Член-кор. проф. д.т.н. Владко Панайотов е евродепутат (2007 – 2014), удостоен с наградата „Евродепутат на годината в областта на околната среда – 2013“. Той е учен с изключителен принос в сферата на опазване на околната среда и борбата с климатичните промени. 

Автор е на над 180 публикации, 43 изобретения, патенти и полезни модели, 7 монографии, 8 учебника и помагала. Учен, общественик, писател-мемоарист и музикант, впечатляващ с виртуозно изпълнение на саксофон. Член на няколко международни академии.

Носител е на десетки отличия, сред които са: „Златен орден на труда“, 2 златни медала от East West Euro Intellect Technical Fair and International Exhibition (2003), орден „Стара планина“ – първа степен за принос в развитието на минното дело и металургията в България (2010), орден „Бернардо О‘Хигинс“ (Чили, 2012), вписване в Златната книга на ИНРА (2013), Изобретател на годината (2014), орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие (2018), Почетен знак на президента (2021). Член е на Съюза на българските писатели.

Още по темата в звуковия файл.