4
"Епиграфиката е наука за разчитането на древни и антични надписи върху камъни, мозайки, плочи, стени и др. и за дигитализирането на тези надписи, каза в "Нощен Хоризонт" д-р Николай Шаранков.
"Името е произлязло от старогръцката дума "епиграфе", което означава "надпис". Още от древността е имало хора, които са се интересували от надписи, пример за това е Полемон от Троя, който през елинистическата епоха обикаля гръцките градове и събира древни надписи. Тогава хората са му се чудели и са го нарекли Стелокопас , този "който чопли из камъните", разказа още Шаранков.
По думите му след това интересът към паметниците от миналото замира, за да се възроди през Ренесанса в Италия и Германия.
Първите проучвания на надписи от нашите земи за дело на заподноевропейски пътешественици през 15 - 16 век.
А едва през 19 век и наши местни дейци започват да се интересуват от надписите и започват да ги публикуват. Първият, който по сериозно извършва тази дейност е Константин Иконом, учител от Пловдив.
През 1819 г. той издава книга - описание на Пловдивската епархия, в която е дал и сбирка с няколко надписа от древния Филипопол.
Д-р Николай Шаранков е асистент в катедра “Класическа филология” на СУ “Св. Климент Охридски”, изследовател-епиграф в Национален археологически институт с музей към БАН, експерт.
В изследванията си се занимава с античните надписи от територията на България, културната и социалната история на българските земи през Античността, просопографията на балканските римски провинции, историята на гръцкия и латинския език.

"От 1921 г. в Софийския университет имаме специалността "Класическа филилогия", като Епиграфика се изучава още тогава, посочи в "Нощен Хоризонт" д-р Димитър Илиев.
Д-р Димитър Илиев е главен асистент в катедра „Класическа филология“ при СУ „Св. Климент Охридски“, доктор по старогръцко езикознание и магистър по компютърна лингвистика. Научните му интереси са в областта на гръцката поезия, гръцкото и латинско езикознание, късната античност и дигиталната хуманитаристика.
"Епиграфика" се изучава още от първия випуск на СУ „Св. Климент Охридски“, от само създаване на университета.
В трети курс първият випуск на висшето училище са имали курс по епиграфика, водени от Вацлав Добруски, който е и създателят на Националния архелогически музей, допълни ще д-р Шарков.
Още по темата в звуковия файл.
Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..