С вече близо 20 годишния си опит за създаване на т.нар. реактор за термоядрен синтез Красимир Киров поясни, че още е рано тази технология да бъде масова. Един от големите проблеми е, че вложената енергия за заработването на този тип реактори е значително по- голяма, от това, което трябва да се произвежда.
Франция в момента строи голям реактор за термоядрен синтез. Но с изследователски цели. САЩ, ЕС, Китай, Индия, Япония, Корея, Русия, дори и български учени работят там, припомни още Красимир Киров.
В началото на ноември Японският национален институт за квантова наука и технологии пък пусна в експлоатация най-големия термоядрен реактор в света. В обема на инсталацията, която е на половина от височината на камерата на реактора на ITER, ще се правят експерименти, за да допринесат за успеха на международния проект във Франция.

Целта на тези и подобни по-малки от ИТЕР инсталации са да докажат на политиците, че този тип енергия може да се използва за в бъдеще, обясни Красимир Киров.
Като, човек, който отговаря за сигурността в британската инсталация, Красимир Киров посочи, че има трудности - как плазмата да не стопи стените на реактора.
Учените сега разглеждат възможността мощни магнити или лазери да предпазват вътрешната страна на камерата. Но за сега всичко е базирано физиците, обяснява Киров. Помощ може да дойде от изкуствения интелект, който да изчислява и управлява процесите.
Върху едно такова възможно приложение работи доктор Марин Буков, ръководител е на научна група в Макс Планк Институт за физика на комплексните системи. Макар и областта му да не е точно ядреният синтез, проучванията на доктор Буков в областта на квантовите технологии и изкуствения интелект може да доведат до възможност именно ИИ да контролира ядрените реакции в бъдещите реактори.
"Очаквам да се докаже, че може да се получава енергия от теромоядрен синтез в следващите 5 до 15 години. 2050 г. очаквам да има първи такива централи, включени в паралел, работим и по такъв световен проект, каза още Киров за БНР.
Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..