Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В стария турски конак, дело на майстор Колю Фичето е изработен първият национален документ, известен като Търновската конституция

Емблематичният музей „Възраждане и Учредително събрание“ с нова визия и блясък

Музей „Възраждане и Учредително събрание“
Снимка: Здравка Маслянкова

Емблематичният за Велико Търново и за България музей „Възраждане и Учредително събрание“ си върна блясъка от времето, когато прочутият майстор Колю Фичето го съгражда за конак, а после в тази сграда е приета Търновската конституция.

За 37 месеца приключи ремонтът и обновяването на сградата. Бяха вложени над 3 милиона и 200 хиляди лева. Предстои възстановяване на музейните експозиции и отварянето на музея за посетители.

Старият турски конак, съграден от Уста Колю Фичето през 1872 година в Търново, е станал свидетел на всички най-важни събития от възраждането на третата българска държава. От 1985 година в него се помещава музей „Възраждане и Учредително събрание“.  

Защо този архитектурен паметник е знаково място не само за Велико Търново, а и за България, разказа за "Рано в неделя" д-р Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново: 

„Като започнем от това, че най-изявеният майстор строител Устабаши Колю Фичето от епохата на българското Възраждане е построил сградата, от това, че най-големият български революционер Васил Иванов Кунчев – Левски, след като е арестуван в Къкрина е доведен тук и тук е разпознат. 

След това в тази сграда са се случили куп събития от историята на нова, възстановена България. Тук заседава Първото учредително и Велико народно събрание, в продължение на около три месеца е изработен първият национален документ, известен като Търновската конституция. На 17 април тук е избран и първият български монарх след Средновековието – княз Александър Първи Батенберг, получи прозвището Български“. 

Сградата на Музей „Възраждане и Учредително събрание“ във Велико Търново беше реконструирана по ОП „Региони в растеж”. Над 2,385 милиона лева са европейските средства, 700 000 лева са  през Фонда на фондовете  и 166 000 лева са собствен принос на Общината. Ремонтът продължи не 30 месеца, както беше планирано, а 37 месеца. През това време се промени и бюджетът на проекта с близо 400 хиляди лева, заради инфлацията и поскъпналите материали и труд. 

Проектът беше труден за изпълнение, коментира заместник-кметът на Велико Търново по ТСУ проф. Георги Камарашев. Музеят вече е с удостоверение за въвеждане в експлоатация, поясни Мариела Цонева, директор на общинската дирекция по европейските проекти, напълно са подменени всички инсталации, въведени са мерки за енергийна ефективност, допълни Динко Кечев, директор на общинската строителна дирекция: 

„Сградата трябваше да запази своя автентичен вид, но паралелно с това трябваше да бъде модернизирана по изискванията и по новите стандарти за енергийна ефективност, за осигуряване на достъп за лица с увреждания и други изисквания на ЕС“, заяви проф. Камарашев. 

„Подменена е дограмата, цели 244 прозореца, всеки един е с различни размери, направен качествено. Обновяване на помещенията вътре и самият покрив са направени изцяло ремонти“, посочи Кечев. 

„Дейностите бяха за подобряване на условията за достъп, за подобряване на качеството на услугите, създаване на предпоставки за допълнителни собствени приходи. Модерна среда в историческа сграда и паметник на културата. Учениците и студентите да могат да провеждат тук занятия и лекции по история в тази забележителна сграда“, допълни Цонева.  

Изключително богат е музейният фонд. Започва поетапното възстановяване на експозициите, за да може след няколко месеца музей „Възраждане и Учредително събрание“ да посреща отново туристи, заяви музейният директор д-р Иван Църов. Един от най-емблематичните експонати е звънецът на първите законотворци, приели Търновската конституция. 

„Най-ценното нещо, звънецът, който е символ на съвременната българска държавност. Имаме екземпляри от Търновската конституция. Тук са представени и революционните борби, които довеждат до възстановяването на българската държава. Тук са представи и редица етнографски предмети, свързани с късното Средновековие и занаятите, които са били упражнявани в Търново през 15-19 век. Имаме втората по големина иконна сбирка в страната. Представени са около 120 икони от нея в експозицията. Има какво да се види и всички са добре дошли“, каза д-р Църов.  

Все още не е ясно дали за тази Коледа или догодина за Великден музеят ще приема отново туристи, всичко зависи колко бързо ще бъдат подредени експозициите, чиито предмети отново трябва да минат през лабораториите. 


Още по темата в звуковия файл.
По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Фестивал на динения маджун се проведе в село Смилец

В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..

публикувано на 01.09.25 в 17:08

Празник на рибената чорба в село Попина

В силистренско село Попина за трета поредна година кипна аромат и веселие – празникът на рибената чорба събра жители и гости от близо и далеч. На самия бряг на Дунава майстори приготвяха прочутата чорба, подправена не само с тайните на добруджанската кухня, но и с много настроение и народна музика. Фестивалът не е само за вкусната рибена..

публикувано на 01.09.25 в 17:03

Студенти представиха проект за обновяване на парк „Академик“

Прeз сeдмицатa сe състоя прeдставянeто нa идeйния проeкт зa обновяване нa парк ,,Акадeмик”. Слeд мeсeци работа, срeщи с институции и доброволчeски акции, Инициативният комитeт за спасяване на парка показa своятa визия зa модeрно, зeлeно и достъпно пространство зa спорт, отдих и културни събития. Каузатa e подкрeпeнa от над 4000 подписa срeщу..

публикувано на 01.09.25 в 13:39
Българско неделно училище в Кавала

Дружество "България" съхранява българската културна идентичност в Гърция

Станка Колева от Дружество "България", основано от българите, които живеят в Гърция, вече от 9 години живее в южната ни съседка. "Всъщност заминах не е точната дума, защото няколко лета преди да се установя тук, трайно идвахме на почивка лятото в Гърция като по близка дестинация до София, но окончателно се преместих през 2017 година. Бях с..

публикувано на 01.09.25 в 11:38
Сергей Белалов

Сергей Белалов: Световните игри за трансплантирани са празник на живота

Две години след трансплантация на черен дроб български атлет успя да завоюва четвъртото място в дисциплината бягане на 200 метра на Световните игри за трансплантирани, които се проведоха миналата седмица в Германия.  Подготвил се самостоятелно, Сергей Белалов влезе и сред най-добрите осем на дългата дистанция от 5 километра. Мъжът е на 51..

публикувано на 29.08.25 в 16:06

Христо Цветков: Българите от Беломорието са измъчвани, гонени, убивани - историята трябва да се помни

Христо Цветков е от онези млади хора, които избират да учат извън България. След като завършва във Франция, се прибира, намира работа у нас и остава да живее в родината си. Интересът му към родното преминава отвъд границите на страната ни, откъдето идват и двата му рода - Северна Гърция. Предците на Христо Цветков и по майчина и по бащина линия..

публикувано на 27.08.25 в 16:37

Максим Караджов: Асимилацията на коренното население е бил проблем, както на българи, така и на гърци

„Родена във въздуха“ е документален филм, който повдига завесата над една малко позната страница от българската история – репресиите и насилствената асимилация на българското население в Северна Гърция. Лентата е посветена на съдбата на народната певица Любка Рондова и над 20 хиляди български деца, изселени по време на Гражданската война през 1948..

публикувано на 27.08.25 в 16:18