Вие сте с рубриката "Духовен поглед". Аз съм Румяна Иванова.
В последния ден на 2023, да благодарим Богу за мирната и щедра година.
Милостта му търпеливо очаква нашето смирение и покаяние, за да живеем в единство, любов и взаимна почит. Да благодарим, че влизаме в Новата 2024 г. с редовно правителство и работещ парламент. Какво се случи в православните ни енории, за какво да благодарим на Създателя през 2023 г.?
Поканих Западно и средноевропейски митрополит Антоний, за да ни разкаже за православните български енории в Европа. Добре дошъл сте, Ваше Високопреосвещенство!
Добър и благословен ден на всички радиослушатели. За мен е голяма чест да гостувам в предаването ви, да говорим за вярата, традициите, духовните потребности на сънародниците ни в Западна и Централна Европа, какво сме свършили и какво предстои в настъпващата нова година.
Колко са енориите, във Вашата епархия?
В диоцеза на Западна и средноевропейската епархия имаме 42 църковни общности, които се простират от унгарската столица Будапеща, до португалската столица Лисабон. Това е цялата територия на Западна и средноевропейската епархия. Във всички големи европейски столици имаме църковни общности, както и в някои по-малки градове на съответните държави.
Задачата ни е да подържаме пламъка на вярата в душите и сърцата на всички българи, които живеят далеч от бащина стряха, от своите домове и семейства, близки, приятели и роднини. Затова ние се превръщаме в едно голямо духовно семейство за българите зад граница. А храмът, който е дом Божий, става духовен мост за нашите сънародници, които се връщат със своите мисли и чувства, със сърцата си, в дните, когато посещават храма, за да удовлетворят своите духовни потрености. А ние, като поставени да ръководим душите им се стараем да удовлетворим духовните им потребности, да ги насочим в пътя на вярата, да окуражим, ободрим и да им дадем още повече вяра, надежда и любов.
Какво конкретно се случи през 2023 г.?
През тази година разширихме просветната дейност в енориите, увеличи се броя на енориашите в църковните ни общини, ръкоположихме много млади свещенослужители. Най-голямата ни духовна радост са двата проекта, които започнахме през 2023 г. Единият е за благоустрояване на храма за българите в Щутгард. Купихме го от католическата църква с помощта на българската държава и ще го превърнем в уютен православен дом Божий за сънародниците ни там. В Щутгард и околностите му, българите са около десет хиляди и 40 хиляди в провинцията Баденвюртенберг. Вторият проект, който работим с голям ентусиазъм, с помощта на българската държава е разширяването и преустройството на съществуващия параклис, посветен на Свети Иван Рилски, в Лондон. Знаем, че в Лондон българската общност е многобройна. До този момент, те нямат уютен, просторен храм. Преди 30 години един от гаражите на посолството бе приспособен в параклис.Със съдействието на българската държава, на министерството на външните работи взехме всички разрешения, за да обединим няколко помещения, съседни на този гараж. В момента работим усилено по конструктивния план за обединяване на тези помещения. След това ще започнем вътрешното преустройство на параклиса, за да се превърне в уютен храм за повече от 150 вярващи българи. Не бихме могли да реализираме този толкова амбициозен проект без активното съдействие на Негово Превъзходителство Марин Райков, посланик на България в Лондон, без държавната покрепа на Министерски съвет. Отпуснаха ни значителната сума от милион и стохиляди паунда. Това е модел на сътрудничество между църква и държава, в полза на нашите сънародници, които са далеч от България.
Това ли са първите български църкви в Европа? Имало ли е досега, подобен прецедент, да бъде построена българска църква, извън България, в Европа?
Преди повече от 100 години, българите в Будапеща са събрали лични средства и са построили храмът „Св. Св. Кирил и Методий“. Там всяка година се събираме с българите и отбелязваме празника на двамата братя. Преди това успяхме да купим една евангелска църква в Берлин и да я преустроим в катедрален храм на името на благоверния княз Борис-Михаил Покръстител. Повече от седем години в криптата на този храм функционира Енорийски социален център. Там извършваме благотворителна и социална дейност в помощ на нуждаещите се, на българи в беда, жертва на трафик или останали без никакви средства по някаква причина. Приютяваме ги, опитваме се да ги социализираме, ако не успеем, им купуваме билет за България. Преди няколко години осветихме български храм „Свети Иван Рилски“ във Виена. Той не е в самостоятелна сграда, а е в сутерен. Благодарение на българската държава успяхме да купим малък уютен храм в Хага. Той е посветен на ангелските предводители, светите архистратизи Михаил и Гавриил. За тези десет години от митрополитското ми служение работим поетапно. Като Митрополит на Западна и средноевропейска епархия съм си поставил още доста амбициозни задачи за развитието на диоцеза. Най-вече целта ми е да осигурим устойчивост в ползването на храмовете.Голяма част от тях са на католическата или на протестантската църкви или са наети помещения. Политиката на епархията е да построим собствени храмове или да купим, тези които ползваме в момента. Така те ще се превърнат в Божий дом за българите, ще знаем, че на това място ще се събираме през годините напред. Както другите православни църкви имат собствени молитвени домове на запад, така и ние се надяваме да изградим стройна система от храмове, дом Божий за нашите сънародници в целия диоцез.
Това е прекрасно. Какво е отношението на католиците и протестантите към Вас?
Имаме много добър диалог с католическата и евангелската църкви. Ние ползваме храмове, помещения, предоставени от тях любезно, почти безвъзмездно. Адаптирали сме ги, за да може да отслужваме света литургия за българите. Общуваме с католици и протестанти по теми, които засягат общочовешките отношения и духовната криза в света, в който живеем. Духовната криза засяга всички сфери, не само църквата, засяга обществения сектор, образованието и възпитанието на подрастващите.
Това е тема номер едно. Знаем, че инвестицията в образованието и възпитанието на децата е най-важната, най-голямата инвестиция, която трябва да направим. Защото, каквото посеем в тяхните души, това ще пожънем след време. Те са онази чиста дъска, на която ясно трябва да разпишем границите между доброто и злото. Дебнещата ръка на злото отнема много от душите на подрастващата младеж. Загубват се в житейския си път. Те губят ориентир, под влияние на уличното възпитание, израстват без ясна граница между добро и зло. След това като зрели хора, трудно могат да разграничат правилния път от пагубния път. Гибелния път изглежда много приветлив, но е изпълнен с материализъм, в който няма място за Духа. Душата е толкова чувствителна, че без духовния въздух на вярата се задушава и умира, макар и да живеем физически.
Имате ли съвместни инициативи с католическата и протестантската църкви?
Естествено, този социален център в гр. Берлин работи в тясно сътрудничество с двете каритативни организации на католическата и евангелската църкви. Това са Каритас и Дяконишесверг. Ако при тях попадне български гражданин, с българска лична карта, който е в беда, те веднага се свързват с нашия социален център и го препращат. Най-често тези хора не знаят чужд език, говорят само български. Ние ги поемаме, за да ги социализираме, да ги нахраним, приютим, ако трябва да ги облечем, да беседваме с тях. Представете си какъв е шока на човек, на когото са обещали работа, но е станал жертва на измама. Оставен на гарата в Берлин сам, човекът се лута притеснен и уплашен в непознато място. Тогава ние поемаме тези хора, опитваме се да ги социализираме, да дойдат на себе си. Ако видим, че те не могат да се адаптират в Германия, ние ги връщаме в България. Имаме общи проекти с католическата и евангелската църква. Вече няколко години имаме голямата благодат и чест да отслужваме литургията за 24 май в базиликата „Сан Клементе“ в Рим. Католическата църква ни дава с голяма радост и любов да отслужим там литургията в чест на Светите братя Кирил и Методий. По този начин възстановяваме древната традиция. Знаем, че когато двамата братя са получили благословението на своите книги на славянски език, те са отслужили светата литургия точно в тази базилика „Сан Клементе“. С голям трепет преди три години възстановихме тази традиция. Застанахме пред престола, на който са служили Светите братя Кирил и Методий и отслужихме светата литургия в техния ден заедно с българската държавна делегация. За нас е голяма духовна радост да се докоснем до тяхното дело със сърцата си, макар и от дистанцията на времето.
Това е вълнуващо. Има ли чужденци, които посещават българските храмове и богослужения?
Има, разбира се. Живеем в мултикултурно общество, мултиетническа и религиозна среда. Естествено за западния човек, ритуалът в православната църква е пленяващ с красотата на църковните песнопения, ритуал запазен от византийската традиция. Пищността на богослужението, песнопенията няма как да не ги грабне. Много хора идват от интерес, беседват със свещениците и немалка част приемат кръщение в православната вяра. Те стават ревностни членове на църквата. В Берлин имахме много интересен случай. При нас пееше смесен хор – мъже и жени, германци. Те бяха научили на църковнославянски цялата литургия, от „Благословено царство“ до последното Амин. С голямо сърце пееха в българската църква, в сръбската църква и в другите православни църкви. Макар и възпитани в друга традиция, тези професионални музиканти пееха всяка неделя в храма. Правеха го от любов към музиката.
Може би са го правели и от любов към Бога.
Разбира се, няма как да славословиш Бога, ако не Го обичаш.
Какво е Вашето пожелание за нашите слушатели за новата 2024 г.?
Преди всичко им желая Божията благодат, любов и милост да ги съпровождат през настъпващата 2024 г.
Да бъдем по-добри в сърцата и делата си, да имаме повече любов към Бога, към ближните и към себе си. Да раздаваме тази любов безрезервно без страх, а с още повече трепет пред Бога. Да не забравяме пътя към храма, защото това е домът Господен. Дори да се отклоним от пътя да знаем, че там на прага ни чака онзи вселюбящ Баща, който е нашия Отец. Независимо от нашите слабости, човешки немощи, дори да сме Го прогневили, загърбили, Той ще ни приеме отново в обятията си, ще ни утеши, ще ни насърчи в благодатния Негов дом, където пребивава Светия Дух, чиито дарове ползваме като православни християни.
Да бъде мирна, да бъде здрава, изпълнена с много, много вяра, надежда и любов, настъпващата година! Да изгоним страха от сърцата си, защото страха ни държи далече от Бога. Вярващият човек не се страхува от наказание, а да не прогневи, обиди, оскърби Бога. Да имаме повече любов в сърцата си!
Да се помолим: „Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“
Желая ви щастливо посрещане на Новата 2024 г.!
В "Родина зад граница" ви срещаме с музикалния педагог Пенка Петросович . Преподавателската ѝ кариера започва в Музикалното училище в родния ѝ град Бургас . През 1998 година учителката напуска България и заедно със своето семейство емигрира в САЩ. Отвъд океана всичко започва отначало . Пътят е дълъг и труден, но с постоянство и години..
Книгата с лирика "Светостта на болката" излиза по повод 20-годишнината от кончината на Николай Колев-Поета . Вижда бял свят благодарение усилията на Людмила Тодорова, дъщеря на поета, на безвъзмездния труд на редактора - Свежа Дачева , и с помощта на дарения и моралната подкрепа на още неколцина душ и, сред които проф. Пенка Радева - за..
Маркиз още от детската площадка и чаровен благородник в знаменити роли на сцената. Оперен певец, режисьор, телевизионен водещ, продуцент, съпруг и баща. Това е Марио Николов! Звездният тенор е любимец на десетки хиляди почитатели на програмата на Националния музикален театър в София, концертните сцени из цяла България и с безброй гастроли по света...
Миналата седмица, на Софийския пролетен панаир на книгата , гости бяха няколко много интересни световни писатели. Единият от тях - португалецът Гонсало М. Тавареш не е непознат на българската публика . Сред книгите му, които нашите читатели високо оцениха са "Кварталът" и "Дневник на чумата" . 140 издателства в Пролетния панаир на книгата пред..
В рубриката "Горещи сърца" ви срещаме с младия лекар д-р Димитър Бакалов, който е зам. завеждащ на отделението за Спешна помощ в многопрофилната болница в Пазарджик. Той е носител на наградата "Лекар на годината 2024" в категория "Ти си нашето бъдеще" на регионалната колегия на Българския лекарски съюз. Освен че е напълно..
Галина Мирчева е овцевъд и управител на сдружение "Плевенско мляко". Тя притежава една от най-модерните овцеферми в региона, отглежда над 800 животни в плевенското село Петърница. Наскоро представи и първата си книга "Милно ми е", която е посветила на българските овцевъди. „Следвам път, пълен с хубави неща. Когато излъчваш хубаво, хубаво те..
"За мен един от съвременните истински будители на България беше генералният консул на България в Истанбул Ангел Ангелов, защото на него дължим реставрацията на българската Желязна църква край Босфора и възстановяването на дейността на Българското неделно училище в Истанбул , каза за БНР режисьорът Стилиян Иванов . "Възстановяването на..
Част от търговските банки обявиха определен период от време за безплатно внасяне на левови суми по сметките . По този начин се дава възможност на..
Общинският съвет в Берковица обсъди на извънредна сесия проблема с детското отделение на местната болница, която заради липса на лекари спря..
Продължават сигналите за неприятен мирис и вкус на водата в някои части на София. След покана от "Хоризонт" към РЗИ-София беше получен писмен..