Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Тодор Чобанов: Прабългарите са почитали Слънцето, а кучето е свещено животно

3
Доц. Тодор Чобанов от Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките
Снимка: Личен архив

Как нашите предци са отбелязвали новите си години? И като казвам предци, имам предвид старите българи, онези, които условно сме нарекли прабългари, за да ги отличаваме от средновековните, вече приели християнството. 

Имали ли са ритуали, които са отбелязвали тъкмо в този период – между Колева и Нова година? В какво са вярвали? На кого са се покланяли? Как са измервали времето?

Приемането на християнството води до рязко прекъсване на връзките с езическите вярвания на старите българи. Опитите на владетелите да се докажат като добри християни и усилията на църквата да заличи всяка езическа реликва в крайна сметка се увенчават с успех въпреки съпротивата.

"Макар че също така всички сме чували за прочутото завещание на св. Йоан Рилски, който се оплаква, че въпреки християнството на българите продължавали "бесовски игри и танци". За съжаление, кое той нарича бесовски игри и танци ние няма как да разберем, но при всички случаи самата България през 9 и 10 век се погрижва затова като държава да заличи основните елементи на старите езически практики. 

Един от белезите на тази кампания е фактът, че върху повечето капища са изградени църкви отгоре. Това много ясно показва желанието на нашите владетели да много бързо да прехвърлят от езичество към християнска вяра населението", разказа в "Нощен Хоризонт" доц. Тодор Чобанов от Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките и преподавател в Катедра "Културно-историческо наследство" в УНИБИТ.


Капищата са по същество езическите храмове, където са се извършвали свещените ритуали, за които сега се опитваме песъчинка по песъчинка да научим нещо.

От останалите до днес езически елементи в запазените народни традиции трудно отделяме прабългарското от унаследеното от късноантичните и славянските примеси, още повече че всички на Европа сме индоевропейци и като такива споделяме сходни културни практики и ритуали. 

"Главните божества в езическото мислене е слънцето като основното небесно тяло на древните хора, другото е водата като носител на живота и промените".

"За ритуалите почти нищо не можем да кажем, освен че например вече е сигурно, че  водата и другите течности са играли централна роля.

Капище идва от капе - капенето на различни течности е правило впечатление на народа. Те са били квадратни правоъгълни каменни обеми, вероятно с някакъв куполообразно засводяване. Имаме една-единствена рисунка върху медальон, която представя такава сграда, затова не можем да бъдем съвсем сигурни за архитектурния облик, но подозираме ,че много приличат на иранските храмове на огъня, които със сигурност са служили за първообраз при оформянето им".

Другите ни опорни точки са откритите от археолозите и споменати вече медальони:

"Това са носени от индивите свещени знаци. Те са вярвали, че им носят по своему закрила и покровителство на божествените сили. Една огромна част от тях са със слънчеви изображения, т.е. слънцето определено е било много почитано".


Ценни са сведенията на Теофилакт Охридски, живял сравнително близо до времето, в което българите са били езичници:

"Та този Теофилакт съобщава, че почитали небесните тела, а някои прилагали дарове и на кучетата", поясни още доц. Чобанов.

Ключов елемент от религиозните вярвания на старите българи е култът към кучето:  

"Култът към кучето е изключително силно застъпен по археологически данни. Намерени са много погребения на кучета, намерени са следи от ритуали с кучета, които  са извършвани. Считано е, че има свещена сила и вероятно наред със слънчевия култ това е бил от най-разпространения култове в древнобългарското езическо пространство. Кучето е свещено животно у всички индоирански народи. Смятало се е, че притежава магически сили, че може да отблъсква злото, че погледът му е пречистващ и други. Тричането вероятно е реликт от древната българска религия (...)" 

Едно е сигурно - важната им роля не е включвала ритуално умъртвяване и гадаене по вътрешностите им, както сме виждали във филмa "Хан Аспарух" от 80-те години на миналия век:

"Това, което виждаме на Мадарския конник, е една особена порода, която принадлежи към т.нар. молосоидни хрътки, но са намирани скелети и на по-дребни животни. Има съмнения, че т.нар. каракачанки има пряка връзка с Кавказ (...) Можем да кажем, че един от много малкото сигурни елементи, които оцеляват от дохристиянската епоха е дуалистичното мислене и пример за това е противопоставянето на кучето и вълка като противопоставяне на добро и зло. По този начин се развива сюжетът с богомилството, което стъпва именно на предхристиянското дуалистични вярвания на древните българи". 

Друго свещено животно е бил еленът

Едно е сигурно, днес нито един учен не приема, че българите са били тангристи. Едно от доказателствата за това е статутът на жреците:

"Жречеството  е било част от аристокрацията и е имало различни привилегии. За разлика от познатия ни тангризъм, където жрецът е отхвърлен от обществото и живее в изолация, нашите жреци са живеели в дворцови постройки, имали са важни функции, включително и военни".

Петър Абаджиев – Нестинари

А по отношение на календара с 12-годишните цикли, в която всяка година е име на животно, и който в миналото приемаха като свързващ ни с тюрките, Тодор Чобанов направи някои уговорки за разпространението му:

"На ниво елит е имало 12-годишен календар, най-вероятно заимстван от тюркския. Българите са под властта на Тюркския хаганат повече от 50 години. Циркулирал е в евразийската ос, но е бил известен на много тесен кръг жреци".

Четирите основни положения на слънцето са играли много важна роля, като зимното слънцестоене заема особено важно място. Нарастването на деня се приема като утвърждаване на добрите сили:

"Култът към огъня със сигурност е присъствал, но Слънцето е Огънят са възприемани като едно и също, като материално проявление на силата на Доброто. Със сигурност са извършвани ритуали, които включват огън. 

У нас са запазени ритуали като прескачане на клада. За нестинарството се спори, вероятно има античен произход, но то също е част от индоевропейските практики. При всички случаи огънят е играел много важна роля. Вероятно в част от тези капища са горели огньове, подхранвани през цялата година със специални съчки и съчетаването на тези елементи - вода и огън, е било част от ежедневната практика на древните прабългарски жреци", разказа още доц. Чобанов за "Нощен Хоризонт".

Ученият не губи надежда, че има шанс за още разкрития, включително писмени документи, от които тепърва да научаваме още за далечното ни минало.

Още по темата в звуковия файл. 

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Едно от изображенията в изложбата на Guerrilla Girls в София

Знам, чух, видях. Изкуството на непослушанието

"Изкуството да си непослушна" e изкуство на жената боец, но и изкуство на акцията, провокацията, критиката, пърформанса, лекцията и научното проучване. Със смях и разум – така от 40 години жените в американския артистичен колектив Guerrilla Girls отстояват мястото на жените в съвременното изкуство. Емблематично..

публикувано на 05.04.25 в 18:09

Поп(не)културните измерения на българската политика

Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..

публикувано на 02.04.25 в 16:56
проф. Величко Минеков

Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков

Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори.  Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че  емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..

публикувано на 01.04.25 в 07:10

Ще го бъде ли летището в Горна Оряховица?

В Горна Оряховица е петото международно летище в България . За разлика от София, Пловдив, Варна и Бургас, където са останалите, в Горна Оряховица вече трето десетилетие няма търговски полети на гражданската авиация . Летището е отдадено на концесия през 2016 година на дружество, в което държавата има 5%, а останалите са на компания,..

публикувано на 31.03.25 в 06:57

Барселона с участие в петото издание на "Хоро да е, в Лондон да е"

Българската фолклорна формация „Гергьовден“ - Барселона участва в петото издание на събитието „Хоро да е, в Лондон да е". Концертът събра танцьори от Великобритания, България, Италия, Германия и Испания.  Две седмици след концерта в Лондон, българските танцьори от Барселона все още са развълнувани от събитието. Венцислав Ангелов..

публикувано на 30.03.25 в 06:44

Столичното 48-о училище "Йосиф Ковачев" е събрало цвят от талантливи деца

48-мо основно училище "Йосиф Ковачев" се намира в центъра на София. Будните и любознателни деца, които се обучават в него, са провокирани от отдадени на професията учители, които дават път и на развитието на талантите им. Децата пишат стихове, разкази, пиеси. Три класа се събраха в кабинета по музика, за да участват в предаването "Рано..

публикувано на 30.03.25 в 05:10

Новооткрит ръкопис на Георги Раковски от 1856 г. е представен в книга

Този текст доказва още веднъж задълбочените научни изследвания на Раковски . Той е и дипломат, и изследовател, не само революционер. Този ръкопис той го печата заедно с "Горски пътник" (1856 г.), но не излиза. Това каза пред БНР съставителят на книгата "Георги Раковски. Новооткрит ръкопис от 1856 г." , изследовател   и антиквар Александър..

публикувано на 25.03.25 в 17:34