Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Тайванският проток - линия на потенциално високо напрежение между Китай и Тайван

Среща на ферибота: Митове и факти около самозащитата на Тайван

30 годишният морски пехотинец от Тайван: "Готов съм ако не да умра, да живея, за да защитавам страната си"

| Репортаж
Фериботът към Китай, островите Матцу, Тайвански проток
Снимка: Ирина Недева

Пътуваме към островите Матцу в Тайванския проток. На един от терминалите е фериботът, който тръгва към Китай. Сред пъстрото множество от хора, които пренасят продукти от Тайван към Китай виждаме и войник почти без багаж.

В чакалнята към ферибота към островите Матцу
Той е  в униформа и докато чака и го питаме дали ще е любезен да разговаря с нашата група от европейски журналисти.  Да, казва той, само че без да показвате в близък план лицето ми. 

Г-н Ли, както ще го наричам, няма против да отиде в Китай, но това може да стане само след като завърши военната си служба. Колко време ще служи? Дълго, отговаря той спокойно - 10-20 години. 

Въпреки представата, че Тайван е сериозно милитаризиран заради военната заплаха от Китай, знаем, че в Тайван задължителната военна служба - военен трейнинг, допреди началото на 2024 година е била едва 4 месеца, а сега става 1 година. Как тогава 10-20 години военна служба?

Морският пехотинец Ли, ферибот към островите Матцу

Професионален военен съм, отговаря г-н Ли. И споделя, че пътува към един от островите, където се намира една от големите военни бази на Тайван. 

Днес, когато виждаме поредните сигнали от Китай с военни кораби или самолети, които пресичат морската линия, смята ли той, че може да има агресия или военна инвазия от континентален Китай и как се чувства?

"Ако се случи, ще се случи… Като човек, който изпълнява военния си дълг - на 30 години съм, от 5 години съм част от армията. Бях във военноморските сили, реших да стана професионален военен."


Готови ли са тайванските мъже да жертват живота си в случай на инвазия?

"Не знам за останалите, но за себе си знам, че мъжете трябва да служат."

Г-н Ли не идва от военно семейство. Изненада ли ще е инвазия от Китай, или е нещо, за което се готвите и е окачвано:

"За по-възрастното поколение това също беше известно. Те също знаеха че ако стане, става. Така, че няма да е изненада. И не ме плаши."

Г-н Ли е наясно, че като базиран на острова в най-голяма близост - от само 20-тина километра до континентален Китай, на практика при военен сблъсък ще е на фронтовата линия. От какви оръжия според него има нужда Тайван?

Залив в Тайванския проток

"Струва ми се че би трябвало да има повече военни кораби, които да охраняват бреговата линия. Това ще успокои хората."

Как в тайванската армия гледат на вероятността от военно нападение от Китай, като по-скоро хипотетична или реална опасност?

"По-скоро хипотетична. Искаме да предотвратим това да се случи, но гледаме на това като на хипотеза."

Като на врагове ли гледате на китайците, питаме г-н Ли:

"Ние не искаме война, но също така не искаме да ни пометат", гласи неговият отговор.

Готови ли са местните в тези тайвански острови да се отбраняват и как?

"Според мен има готовност да се отбраняват, населението да се евакуира, както и да се използват бункерите."

Освен сериозния планински релеф, Тайван на практика е и територия, трудна за превземане заради системата от бункери още от времената когато Чан Кай Шъ извежда републиканската армия от континентален Китай на острова.


Питам г-н Ли, дали в тайванската армия се готвят спрямо променените тактики и стратегии на военното дело на континентален Китай и дали има знаци за нещо подобно?

"Аз съм базиран на един от островите от архипелага Матцу, който е в наистина твърде голяма близост до Китай, и това което правим е, че всеки остров има своя собствена уникална линия на защита."

30-годишния професионален тайвански войник не е женен. Живее сам, баща му - колкото и да е любопитно това, е в континентален Китай, но ако се наложи да се отбранява от страната, където живее, баща му използва същия израз, който чухме няколко пъти – "ако се наложи, налага се". Питам го дали следи военните действия срещу Украйна?

"Когато видях това да се случва, помислих, че следващите ще сме ние, буквално мислех, че това ще стане до седмици, и че това може да ни се случи и на нас."

Ли следи военните действия там, защото според него може много да се научи за начина, по който воюват двете сили и да се изучават грешките и успехите. А на въпроса дали ако китайска инвазия започне днес, той е готов да отбранява Тайван успешно, той отговаря:

"Да, готов съм."

Ирина Недева и морският пехотинец Ли

Запитан готов ли е да умре за страната си, г-н Ли споделя:

"Може би не. Но всъщност, може би съм и готов да го направя, по-скоро обаче съм готов да живея, за да пазя страната си."

30-годишния Ли се сбогува с усмивка с нас, съвсем спокоен, за да хване последното повикване към неговия ферибот преди нашите пътища да се разделят към два различни острова от архипелага Матцу в Тайванския проток.


Снимки: Ирина Недева

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00