Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Тайванският проток - линия на потенциално високо напрежение между Китай и Тайван

Среща на ферибота: Митове и факти около самозащитата на Тайван

30 годишният морски пехотинец от Тайван: "Готов съм ако не да умра, да живея, за да защитавам страната си"

| Репортаж
Фериботът към Китай, островите Матцу, Тайвански проток
Снимка: Ирина Недева

Пътуваме към островите Матцу в Тайванския проток. На един от терминалите е фериботът, който тръгва към Китай. Сред пъстрото множество от хора, които пренасят продукти от Тайван към Китай виждаме и войник почти без багаж.

В чакалнята към ферибота към островите Матцу
Той е  в униформа и докато чака и го питаме дали ще е любезен да разговаря с нашата група от европейски журналисти.  Да, казва той, само че без да показвате в близък план лицето ми. 

Г-н Ли, както ще го наричам, няма против да отиде в Китай, но това може да стане само след като завърши военната си служба. Колко време ще служи? Дълго, отговаря той спокойно - 10-20 години. 

Въпреки представата, че Тайван е сериозно милитаризиран заради военната заплаха от Китай, знаем, че в Тайван задължителната военна служба - военен трейнинг, допреди началото на 2024 година е била едва 4 месеца, а сега става 1 година. Как тогава 10-20 години военна служба?

Морският пехотинец Ли, ферибот към островите Матцу

Професионален военен съм, отговаря г-н Ли. И споделя, че пътува към един от островите, където се намира една от големите военни бази на Тайван. 

Днес, когато виждаме поредните сигнали от Китай с военни кораби или самолети, които пресичат морската линия, смята ли той, че може да има агресия или военна инвазия от континентален Китай и как се чувства?

"Ако се случи, ще се случи… Като човек, който изпълнява военния си дълг - на 30 години съм, от 5 години съм част от армията. Бях във военноморските сили, реших да стана професионален военен."


Готови ли са тайванските мъже да жертват живота си в случай на инвазия?

"Не знам за останалите, но за себе си знам, че мъжете трябва да служат."

Г-н Ли не идва от военно семейство. Изненада ли ще е инвазия от Китай, или е нещо, за което се готвите и е окачвано:

"За по-възрастното поколение това също беше известно. Те също знаеха че ако стане, става. Така, че няма да е изненада. И не ме плаши."

Г-н Ли е наясно, че като базиран на острова в най-голяма близост - от само 20-тина километра до континентален Китай, на практика при военен сблъсък ще е на фронтовата линия. От какви оръжия според него има нужда Тайван?

Залив в Тайванския проток

"Струва ми се че би трябвало да има повече военни кораби, които да охраняват бреговата линия. Това ще успокои хората."

Как в тайванската армия гледат на вероятността от военно нападение от Китай, като по-скоро хипотетична или реална опасност?

"По-скоро хипотетична. Искаме да предотвратим това да се случи, но гледаме на това като на хипотеза."

Като на врагове ли гледате на китайците, питаме г-н Ли:

"Ние не искаме война, но също така не искаме да ни пометат", гласи неговият отговор.

Готови ли са местните в тези тайвански острови да се отбраняват и как?

"Според мен има готовност да се отбраняват, населението да се евакуира, както и да се използват бункерите."

Освен сериозния планински релеф, Тайван на практика е и територия, трудна за превземане заради системата от бункери още от времената когато Чан Кай Шъ извежда републиканската армия от континентален Китай на острова.


Питам г-н Ли, дали в тайванската армия се готвят спрямо променените тактики и стратегии на военното дело на континентален Китай и дали има знаци за нещо подобно?

"Аз съм базиран на един от островите от архипелага Матцу, който е в наистина твърде голяма близост до Китай, и това което правим е, че всеки остров има своя собствена уникална линия на защита."

30-годишния професионален тайвански войник не е женен. Живее сам, баща му - колкото и да е любопитно това, е в континентален Китай, но ако се наложи да се отбранява от страната, където живее, баща му използва същия израз, който чухме няколко пъти – "ако се наложи, налага се". Питам го дали следи военните действия срещу Украйна?

"Когато видях това да се случва, помислих, че следващите ще сме ние, буквално мислех, че това ще стане до седмици, и че това може да ни се случи и на нас."

Ли следи военните действия там, защото според него може много да се научи за начина, по който воюват двете сили и да се изучават грешките и успехите. А на въпроса дали ако китайска инвазия започне днес, той е готов да отбранява Тайван успешно, той отговаря:

"Да, готов съм."

Ирина Недева и морският пехотинец Ли

Запитан готов ли е да умре за страната си, г-н Ли споделя:

"Може би не. Но всъщност, може би съм и готов да го направя, по-скоро обаче съм готов да живея, за да пазя страната си."

30-годишния Ли се сбогува с усмивка с нас, съвсем спокоен, за да хване последното повикване към неговия ферибот преди нашите пътища да се разделят към два различни острова от архипелага Матцу в Тайванския проток.


Снимки: Ирина Недева

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Да "хванеш" вода от селската чешма - как в Крагулево се отърваха от безводието

Добричкото село Крагулево от години страда от безводие. Там обаче са намерили начин да се справят с проблема, изграждайки каптаж от селската, над 200-годишна чешма . "Това се осъществи с много трудности и най-накрая нещата се разрешиха. Каптирахме едната курна за селото и сега сме добре, има вода постоянно. От 3-4 години ползваме каптажа",..

публикувано на 16.09.25 в 09:25

В монтанското село Якимово си спомнят за благодетеля отец Иван

В монтанското село Якимово скърбят след кончината на благодетеля отец Иван. В населеното място приживе покойният свещеник е осигурил дом на десетки нуждаещи се . Отец Иван е роден в монтанското село Благово. През 1981 година започва църковното си служение като дякон в Лопушанския манастир. През 1987 година става свещеник в храма "Света..

публикувано на 16.09.25 в 06:33

В края на ученическата ваканция: Светлана и нейната флейта

В последния ден от ваканцията и на прага на новата учебна година в репортажа на Ива Антонова разказваме за настроението през отминалите, безгрижни за учениците дни и с поглед напред към училищните ангажименти с историята на едно 10 годишно момиче и неговите таланти. Тя учи в музикално училище с флейта, тренира лека атлетика и плуване, пее солово..

публикувано на 14.09.25 в 05:15
София Вовк

Алесандро Талиаро и София Вовк - италианец и украинка, запленени от красотата на българския език

Алесандро Талиаро e студент в Италия, а София Вовк учи в университет в Украйна . Невидимата нишка, която свързва тези млади хора, е любовта им към България и българския език. И двамата искат в бъдеще професионално да се занимават с български език. Алесандро учи пеене и пиано в консерватория , но успоредно с музикалните занимания,..

публикувано на 13.09.25 в 16:51
Вилиана Стефанова

Сладки изкушения в бутикова сладкарница в Берковица

Тази среща ни води в центъра на Берковица, в малка сладкарница. Там ни посреща Вилиана Стефанова, която е на 31 години, предпочела родния си град пред предизвикателствата на Европа.  Живяла е в Испания, Лихтенщайн, Англия - била е гост лектор на шоколадови събития зад граница, но заедно със съпруга си решават да се върнат в Северозапада и..

публикувано на 13.09.25 в 16:33

Даниела Христова се нуждае от помощ, за да изгради отново дома си

12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..

публикувано на 07.09.25 в 07:35
Бетина Филипс

Бетина Филипс: Когато човек си намери място, където може да цъфти, той ще има успехи

В "Закуска на тревата" ви срещаме с една млада австрийка, която е запленена от красотата на българския език и това не е мимолетно увлечение.   Бетина Филипс учи българска филология и германистика в един от най - престижните университети в Европа - Виенския университет . По - известен сред австрийците като "Главният университет"...

публикувано на 06.09.25 в 09:57