Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Тайванският проток - линия на потенциално високо напрежение между Китай и Тайван

Среща на ферибота: Митове и факти около самозащитата на Тайван

30 годишният морски пехотинец от Тайван: "Готов съм ако не да умра, да живея, за да защитавам страната си"

| Репортаж
Фериботът към Китай, островите Матцу, Тайвански проток
Снимка: Ирина Недева

Пътуваме към островите Матцу в Тайванския проток. На един от терминалите е фериботът, който тръгва към Китай. Сред пъстрото множество от хора, които пренасят продукти от Тайван към Китай виждаме и войник почти без багаж.

В чакалнята към ферибота към островите Матцу
Той е  в униформа и докато чака и го питаме дали ще е любезен да разговаря с нашата група от европейски журналисти.  Да, казва той, само че без да показвате в близък план лицето ми. 

Г-н Ли, както ще го наричам, няма против да отиде в Китай, но това може да стане само след като завърши военната си служба. Колко време ще служи? Дълго, отговаря той спокойно - 10-20 години. 

Въпреки представата, че Тайван е сериозно милитаризиран заради военната заплаха от Китай, знаем, че в Тайван задължителната военна служба - военен трейнинг, допреди началото на 2024 година е била едва 4 месеца, а сега става 1 година. Как тогава 10-20 години военна служба?

Морският пехотинец Ли, ферибот към островите Матцу

Професионален военен съм, отговаря г-н Ли. И споделя, че пътува към един от островите, където се намира една от големите военни бази на Тайван. 

Днес, когато виждаме поредните сигнали от Китай с военни кораби или самолети, които пресичат морската линия, смята ли той, че може да има агресия или военна инвазия от континентален Китай и как се чувства?

"Ако се случи, ще се случи… Като човек, който изпълнява военния си дълг - на 30 години съм, от 5 години съм част от армията. Бях във военноморските сили, реших да стана професионален военен."


Готови ли са тайванските мъже да жертват живота си в случай на инвазия?

"Не знам за останалите, но за себе си знам, че мъжете трябва да служат."

Г-н Ли не идва от военно семейство. Изненада ли ще е инвазия от Китай, или е нещо, за което се готвите и е окачвано:

"За по-възрастното поколение това също беше известно. Те също знаеха че ако стане, става. Така, че няма да е изненада. И не ме плаши."

Г-н Ли е наясно, че като базиран на острова в най-голяма близост - от само 20-тина километра до континентален Китай, на практика при военен сблъсък ще е на фронтовата линия. От какви оръжия според него има нужда Тайван?

Залив в Тайванския проток

"Струва ми се че би трябвало да има повече военни кораби, които да охраняват бреговата линия. Това ще успокои хората."

Как в тайванската армия гледат на вероятността от военно нападение от Китай, като по-скоро хипотетична или реална опасност?

"По-скоро хипотетична. Искаме да предотвратим това да се случи, но гледаме на това като на хипотеза."

Като на врагове ли гледате на китайците, питаме г-н Ли:

"Ние не искаме война, но също така не искаме да ни пометат", гласи неговият отговор.

Готови ли са местните в тези тайвански острови да се отбраняват и как?

"Според мен има готовност да се отбраняват, населението да се евакуира, както и да се използват бункерите."

Освен сериозния планински релеф, Тайван на практика е и територия, трудна за превземане заради системата от бункери още от времената когато Чан Кай Шъ извежда републиканската армия от континентален Китай на острова.


Питам г-н Ли, дали в тайванската армия се готвят спрямо променените тактики и стратегии на военното дело на континентален Китай и дали има знаци за нещо подобно?

"Аз съм базиран на един от островите от архипелага Матцу, който е в наистина твърде голяма близост до Китай, и това което правим е, че всеки остров има своя собствена уникална линия на защита."

30-годишния професионален тайвански войник не е женен. Живее сам, баща му - колкото и да е любопитно това, е в континентален Китай, но ако се наложи да се отбранява от страната, където живее, баща му използва същия израз, който чухме няколко пъти – "ако се наложи, налага се". Питам го дали следи военните действия срещу Украйна?

"Когато видях това да се случва, помислих, че следващите ще сме ние, буквално мислех, че това ще стане до седмици, и че това може да ни се случи и на нас."

Ли следи военните действия там, защото според него може много да се научи за начина, по който воюват двете сили и да се изучават грешките и успехите. А на въпроса дали ако китайска инвазия започне днес, той е готов да отбранява Тайван успешно, той отговаря:

"Да, готов съм."

Ирина Недева и морският пехотинец Ли

Запитан готов ли е да умре за страната си, г-н Ли споделя:

"Може би не. Но всъщност, може би съм и готов да го направя, по-скоро обаче съм готов да живея, за да пазя страната си."

30-годишния Ли се сбогува с усмивка с нас, съвсем спокоен, за да хване последното повикване към неговия ферибот преди нашите пътища да се разделят към два различни острова от архипелага Матцу в Тайванския проток.


Снимки: Ирина Недева

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Божанка и Петър Ганеви

Божанка и Петър Ганеви за божествената музика на Дънов на неговия рожден ден

Инспектор на Симфоничния оркестър в Бостън, преди години, е оценил музиката на Петър Дънов като цитирам - "Божествена" .   "Имаме много такива случаи на усещане на окултната музика на Учителя като нещо изключително още първия път, когато я чуят. ", казва цигуларката Божанка Ганева, второ поколение последовател на Учението на Бялото братство ,..

публикувано на 12.07.25 в 06:00
Димитър Асенов

Димитър Асенов за живота през призмата на множествената склероза

Ще ви разкажем една лична история, в която има голяма емоционална болка и много сила, вяра и упоритост , за да продължи радостта от живота, да се укрепи волята и да се върне енергията.  Всеки един от нас преминава през периоди на големи изпитания в живота. За всеки това е различно време, а трудностите са от различен характер. Разбира се,..

публикувано на 10.07.25 в 10:07

Когато Саранда заблести като Лас Вегас: Кой е албанският Елвис Пресли?

Влиянието на Елвис Пресли е неизмеримо. Кралят на рокендрола е една от най-значимите не само музикални, но и културни икони на ХХ в. Всичко в неговата личност е култово. Толкова култово, че запалва мощната искра на обожанието в сърцето на един младеж от албанския крайбрежен град Саранда. Името му е Орести. Любовта му към Елвис Пресли продължава..

публикувано на 09.07.25 в 18:04

Лимонада с кауза - лавина от добрина

Глътка лимонада, усмивка и кауза, която стопля душата. Така може да се опише инициативата "Лимонада с кауза", зад която стоят не бизнесмени, а деца с големи сърца. На малка пъстра сергия, разположена на уличка в столичния квартал "Витоша", трима малки ентусиасти – Ерика, Гого и Александрина – продават домашно приготвена лимонада и ръчно..

публикувано на 09.07.25 в 09:42

10-годишната Десислава Костадинова изработва гривнички в помощ на болни деца

Десислава Костадинова и Зара Маринова през новата учебна година ще бъдат в пети клас. Те живеят в район "Аспарухово". По инициатива на Десислава бе създадена благотворителна кампания за събиране на средства за нейната съученичка Димана, която трябваше да бъде изследвана за предишното си заболяване в Турция. Десислава изработва гривнички..

публикувано на 06.07.25 в 07:00

Залите на Регионалния исторически музей в Русе се превръщат в занимални за децата

За поредна година залите на Регионалния исторически музей в Русе се превръщат в занимални за децата по време на горещите летни ваканционни дни. Първото издание за тази година на "Лято в музея" приключи, но следват още две - през юли и август. Това е едно от най-желаните занимания за децата от Русе. Идеята за еко обучението сред музейните..

публикувано на 06.07.25 в 05:30

Домашните любимци след края на войната в Израел

Ако не беше толкова страшно, би било забавно да се види шествие, в което хората водеха към бомбоубежището не само децата си, но и домашните си любимци -  кучета, котки, птички в кафези, хамстери или други животни в клетки. Понякога в скривалището се струпваха повечко животинки и започнаха конфликти между тях. Медиите дълго обсъждаха участта на..

публикувано на 03.07.25 в 17:35