Преди година припомних за сраженията в Сталинград. Днес отново искам да се върна към 2 февруари 1943 г., когато приключва една от най-големите битки в историята на Втората световна война. Предишният път разказах за самите сражения, но не засегнах значението за международната политика и рязкото задълбочаване на сътрудничеството между съюзниците. Без тази голяма победа на СССР днес щяхме да живеем в един съвсем различен свят, защото вероятно Райхът щеше да властва, а бъдещето на Великобритания и САЩ би било несигурно. Тъжно е, че днес вървим в посока на пренаписването на историята и тези теми стават неудобни и забравени. Тогава обаче и американският президент Франклин Делано Рузвелт и британският премиер Уинстън Чърчил оценяват и разбират значението на този сблъсък.
Сраженията в края на 1942 и началото на 1943 г. са с огромни мащаби. До днес историците все още не могат да определят броя на жертвите. Смята се, че от съветска страна са близо милион души, докато за войските на Райха и съюзниците се говори за числа между 600 и 800 хиляди души, към тях трябва да се прибавят и близо 300 хиляди цивилни. Сами разбирате, че подобни загуби неизбежно променят бъдещето и съотношението на воюващите сили. Райхът е обединил под свой контрол цяла Европа. В редиците на немските войски се сражават италианци, унгарци, испанци, французи, колаборационисти от Украйна, прибалтийските страни и къде ли не. Независимо от това, ресурсите на Стария континент не успяват да стигнат за справянето със съветската военна и индустриална мощ.
След загубата на сражението, Хитлер прави още един опит да обърне войната в своя полза. Той е наясно, че инициативата е преминала в ръцете на Съветския съюз и поради това подготвя операция „Цитадела“, с която през лятото на 1943 г. в района на град Курск да разбие съветските сили и да направи пробив на фронта.
При това второ грандиозно сражение, съотношението на силите е съвсем различно. Независимо, че Вермахтът е изпратил на фронта най-модерните си модели танкове, срещу тях се изправят много повече съветски машини. Съотношението в различните типове въоръжения е между 3 към 1 до 7 към 1 в полза на Червената армия. Съветското командване разполага и с достатъчно разузнавателна информация, за да спре и разбие настъпващите германски войски, защото знае точно къде ще се опитат да пробият и какви са силите им. Германският план се проваля с трясък, а през следващите две години танковете на Червената армия ще достигнат до Берлин и много други столици в Европа.
Всичко това нямаше как да стане без саможертвата и сраженията на съветските хора в Сталинград.
Западните съюзници на СССР напълно разбират всичко. Те ясно оценяват променената ситуация през 1943 г. и заради това се стига и до дипломатическата среща на тримата големи в Техеран. Самото място има огромно значение. Рузвелт и Чърчил трябва да пропътуват хиляди километри до мястото на преговорите, а Сталин е на територия, контролирана от Червената армия и пристига с влак, защото се притеснява от пътуванията със самолет. Всичко това демонстрира реверанса, който правят западните лидери, с ясното осъзнаване на всичко, постигнато във войната от съветските хора.
Британският премиер, Уинстън Чърчил, който е убеден антикомунист и гледа на Сталин като на огромна заплаха за британското господство, подготвя специален подарък за гражданите на разрушеният град.
На специална церемония по време на конференцията британецът излиза със синята си униформа на комодор от Кралските военновъздушни сили, а срещу него е Йосиф Сталин в своето обрано военно облекло. Чърчил подава на съветския водач специално изкован меч. На острието му е гравирано на руски и на английски – „На гражданите на Сталинград. Твърди като стомана. От крал Джордж VI. В знак на дълбоко възхищение от британския народ.“
След като благодари Сталин подава оръжието на американския президент. Рузвелт го разглежда и кратко казва – „Те наистина имат сърца от стомана“.
Тези събития днес не са удобни за никого. Във Вашингтон и Лондон се опитват да забравят историята на Втората световна война. В днешна Русия я превръщат в пропагандно оръжие, за да обединят хората в поредния сблъсък с обединена Европа. Никой не иска да си спомни за жертвите, за милионите обикновени хора от Русия, Белорусия, Украйна, Казахстан, Далечния Изток, Средна Азия, Германия, Франция, Италия, Румъния и цяла Европа, които са изпратени в безумната месомелачка на Сталинград. Тогава това сражение дава възможност за създаването на един нов свят.
Почти сто години по-късно, ние, подтиквани от политическия елит по света, бързаме да забравим поуките от историята, за да може отново да повторим ужасяващите ѝ примери на почти същото място, с почти същите участници. Сега те са разпределени в малко по-различни съюзи, но идеята остава непроменена - борбата за световно господство и без значение на каква цена ще бъде постигнато то. Засега загиналите цивилни граждани в Украйна са близо 15 хиляди, а в Газа над 25 хиляди. Трябва ли да се повтори Сталинград, за да могат хората да си спомнят, че нямат нужда от война, а тя е насаждана само от корумпираните политици, за да запазят властта си?
* Това е лично мнение на автора и не отразява позицията на БНРСитуацията с пенсионната ни система става все по-сложна и по-тежка. Проблемите се натрупаха драстично. Пенсионната ни система излъчва усещането за социална несправедливост . Това каза в интервю за БНР Христина Христова, бивш министър на труда и социалната политика. Хората по друг начин си представят пенсионната система – като социални..
Крайно време е властта да започне да работи по въпроса за къмпинг туризма в България, като предприеме стъпки към регулиране. Този призив отправи в интервю за БНР Йордан Ибришимов от Българското кемпер общество. Нарушенията е хубаво да се следят и превантират, технологиите са въпрос на избор , каза той във връзка с намеренията до се..
Националната инициатива "Капачки за бъдеще" представи нова платформа в подкрепа на дарителството и доброволчеството. Успоредно с традиционната си дейност - събирането на пластмасови капачки за детска медицинска апаратури и линейки, доброволците на фондацията популяризират и новата кампания, с която разширяват дейността си - "Човеци за бъдеще"...
До 2030 г. Европейската комисия цели поне 80% от възрастните граждани на Европейския съюз да притежават основни дигитални умения. Идеята е да се насърчи процеса на дигитална трансформация на бизнеса, на институциите и на икономиката. Ускоряването на процеса ще доведе до по-висока производителност и ефективност на работата. И за да не ви звучи..
В навечерието на Деня на храбростта и празника на Българската армия - 6 май, Пето бригадно командване в Плевен организира празник за жителите на града. Пред Военния клуб интерес предизвика изложението на въоръжение и бойна техника на Българската армия. Полковник Иван Вълев, командир на Пето бригадно командване обясни: "Втора..
Академията за изучаване на иврит съобщи на бившия израелски заложник Ярден Бибас, че променя името на вид оранжева пеперуда от "Кетмит Йерусалим" на "Кетмит Ариел" в чест на четиригодишния му син Ариел, който беше отвлечен от "Хамас" и убит в Газа. Двете братчета Квир и Ариел станаха символи на борбата за освобождаване на заложниците след..
Дали матурите са реалистичен критерий за оценяване на знанията и уменията на учениците? В дискусията "Матури 2025 – мисията (не)възможна" експерти коментираха проблематичните аспекти на външното оценяване след 7 клас. "Много родители и семейства от много рано планират обучението на децата си спрямо резултатите от външното оценяване. Виждаме..
Фермери от Банско алармираха миналата седмица в ефира на "Хоризонт" за масово нарушаване на забраната за придвижване и изискванията за паша на..
Със затоплянето на времето трябва да прилагаме забравени неща, за които педиатрите не говорят – децата да се закаляват , да свикнат от ранна възраст..
Гост на "Нощен Хоризонт" е Николай Милчев – поет и писател и чест гост на БНР. Той дълги години бе учител по Български език и литература в..