"Мъртвата планина" на Дони Айхар разплита мистериозната смърт на група студенти

През февруари 1959 година група от деветима опитни планинари загива мистериозно в планината Урал на възвишение, известно като Мъртвата планина. Свръхестествените аспекти на инцидента – необясними наранявания, следи, които сочат, че участниците в експедицията са разрязали палатката си, за да избягат от нея и то без подходящо облекло или обувки, странната последна снимка, направена от един от тях и следи от радиация по част от дрехите им, предизвикват безброй спекулации за случилото си, които продължават десетилетия.

"Мъртвата планина" на Дони Айхар е вълнуваща документална книга, която навлиза дълбоко в тези мистериозни събития, чрез безпрецедентен достъп до личните дневници и снимки на планинарите, неизвестни правителствени документи, десетки интервюта, както и решението на Дони Айхар да премине по маршрута на групата по време на съдбовния преход сред виелиците на руската зима.

Има много книги, които са писани по темата през годините. Голяма част от тях са базирани по-скоро на сензации", обясни пред БНР Елеонора Гаджева от издателство "Вакон“.

"Дони Айхар тръгва по стъпките на деветимата. Минава през целия маршрут и стига до мястото, на което са загинали.

Докато е в Русия, Айхар се среща и с единствения оцелял от тази експедиция – Юрий Юдин. 

В годините има различни версии, до които авторът се добира, разказа Гаджева в предаването "Хоризонт до обед".

"В книгата се обобщават пет от най-разпространените. 

Една от тях е за лавина. Оказва се недостатъчно подкрепена с факти. 

Минава и през версии, свързани с НЛО, както и с близка площадка, на която са превени опити с биологични и ядрени оръжия. Изказани са предположения, че студентите са станали свидетели на нещо, което не  е трябвало да виждат. 

Авторът преминава и през други версии, свързани с убийство на избягали затворници. Но те също не се потвърждават. Най-близкият наказателен лагер е бил на 80 километра. Не са намерени и други следи. 

Една от версиите е, че са убити от местното население. Тя също не  е достатъчно достоверна. 

Всички те по някак в начин могат да бъдат оборени. Важното  е, че авторът не спира да търси отговори на всички въпроси, с които се сблъсква. Не бърза да приеме една или друга версия. Най-впечатляващо е, че тръгва посред зима в Северен Урал, където температурите достигат до минус 30 градуса. Твърдо решен е да стигне до разплитане на историята, което прави по някакъв начин в края на книгата". 

Групата, която загива, се състои от много опитни планинари, посочи още Елеонора Гаджева.

"Млади хора, които непрекъснато организират такъв тип експедиции. По това време има много малко карти, които показват тези райони. Те са имали за цел и да картографират района.

Тези експедиции са били задължени да водят много подробни дневници. Важна част е било и заснемането на ежедневните дейности. Много важна информацията е взета от тези дневници".

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.