Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Децата от 3 клас на 75-о училище „Тодор Каблешков“ във „Факултета“ се справят и с българския, и с ромския език

През тази седмица отбелязахме Международният ден на майчиния език. Този ден е въведен по инициатива на международната организация на Обединените нации за култура и наследство ЮНЕСКО през 1999 г.. Причината за появата на празника на майчиния език и избора на датата 21 февруари е борбата на бенгалския народ да говори на собствения си език. В годините между 1947 и 1956 г. територията Източен Бенгал (или днешната държава Бангладеш) е била част от Пакистан.


Единственият официален език тогава е бил урду - езикът, на който е говорел мюсюлманският елит в Индия. Недоволството на бенгалците стигнало до там, че се зародило Бенгалско езиково движение, което било забранено от централната власт в Пакистан. Кулминацията на недоволството е точно на 21 февруари 1952 г., когато безредиците в Източен Бенгал стават масови и продължават няколко години. Кризата е разрешена, когато през 56-а г. бенгалският език получава статут на официален език. 20 години по-късно тази първа победа за езика довежда до Бенгалската освободителна война, с която се създава независимата държава Бангладеш. Виктория Петрова продължава темата:

Според Етнологичния атлас на световните езици, издаден от Летния институт по лингвистика в Далас, в света се говорят над 7000 езика, а държавите са едва 195. Това означава, че голям брой хора по света се раждат и живеят в двуезична среда. На родния си език говорят в семейството и общността си, но навсякъде другаде те трябва да използват езика на държавата, в която живеят. В такава двуезична среда живеят и ромите в България.


Децата от трети клас на 75 основно училище „Тодор Каблешков“ в ромския квартал „Факултета“ в София се опитват да се справят и с българския и с ромския език.

Мисията на Вяра Михайлова от Интернационална асоциация „Едюкарт“ е всички деца в България да владеят езика на образователната система и да се справят в училище.

Езиковата бариера при ромите и ромските деца в частност е проблем за тяхната успешна интеграция в образователните институции, където официалният език на обучение е българският.

През последните години и с развитието на ромската общност в квартал „Факлутета“ във все по-малко ромски семейства се говори на ромски език, обясни началната учителка Мими Иванова.

Вяра Михайлова смята, че двуезичието е предимство и в случая с ромските деца, техният майчин език им дава възможността да развият когнитивни умения от по-висш порядък.

Повече чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00

В търсене на бездомници - дежурството на един мобилен екип в София

В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..

публикувано на 22.01.25 в 06:51