Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Децата от 3 клас на 75-о училище „Тодор Каблешков“ във „Факултета“ се справят и с българския, и с ромския език

През тази седмица отбелязахме Международният ден на майчиния език. Този ден е въведен по инициатива на международната организация на Обединените нации за култура и наследство ЮНЕСКО през 1999 г.. Причината за появата на празника на майчиния език и избора на датата 21 февруари е борбата на бенгалския народ да говори на собствения си език. В годините между 1947 и 1956 г. територията Източен Бенгал (или днешната държава Бангладеш) е била част от Пакистан.


Единственият официален език тогава е бил урду - езикът, на който е говорел мюсюлманският елит в Индия. Недоволството на бенгалците стигнало до там, че се зародило Бенгалско езиково движение, което било забранено от централната власт в Пакистан. Кулминацията на недоволството е точно на 21 февруари 1952 г., когато безредиците в Източен Бенгал стават масови и продължават няколко години. Кризата е разрешена, когато през 56-а г. бенгалският език получава статут на официален език. 20 години по-късно тази първа победа за езика довежда до Бенгалската освободителна война, с която се създава независимата държава Бангладеш. Виктория Петрова продължава темата:

Според Етнологичния атлас на световните езици, издаден от Летния институт по лингвистика в Далас, в света се говорят над 7000 езика, а държавите са едва 195. Това означава, че голям брой хора по света се раждат и живеят в двуезична среда. На родния си език говорят в семейството и общността си, но навсякъде другаде те трябва да използват езика на държавата, в която живеят. В такава двуезична среда живеят и ромите в България.


Децата от трети клас на 75 основно училище „Тодор Каблешков“ в ромския квартал „Факултета“ в София се опитват да се справят и с българския и с ромския език.

Мисията на Вяра Михайлова от Интернационална асоциация „Едюкарт“ е всички деца в България да владеят езика на образователната система и да се справят в училище.

Езиковата бариера при ромите и ромските деца в частност е проблем за тяхната успешна интеграция в образователните институции, където официалният език на обучение е българският.

През последните години и с развитието на ромската общност в квартал „Факлутета“ във все по-малко ромски семейства се говори на ромски език, обясни началната учителка Мими Иванова.

Вяра Михайлова смята, че двуезичието е предимство и в случая с ромските деца, техният майчин език им дава възможността да развият когнитивни умения от по-висш порядък.

Повече чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

"Искам бебе" вече и в Ловеч

В Ловеч беше открит кабинет на фондация "Искам бебе" за безплатни прегледи и консултации на семейства и двойки с репродуктивни проблеми. Нов кабинет на "Искам бебе" в Ловеч предлага безплатни прегледи и консултации Новият кабинет се намира в сградата на бившата детска поликлиника на болницата и е предоставен на фондацията от общината...

публикувано на 23.11.25 в 06:34
Таня Монева

131 СУ "Климент Тимирязев" отбеляза 40 години със спектакъл "Устрем към върха"

С празничен концерт-спектакъл в зала 1 на НДК столичното 131 Средно училище „Климент Аркадиевич Тимирязев“ отбеляза своя 40-годишен юбилей. Под надслова „40 години устрем към върха“ ученици, учители и родители се събраха, за да отбележат развитието, постиженията и духа на училището, чиито възпитаници през годините се утвърждават сред най-успешните в..

публикувано на 23.11.25 в 06:00

Нов поглед към Калояновската гробница

Още от входа на възстановката на Калояновската гробница посетителят попада в атмосфера, която напомня за тайнственост и древност. Приглушената светлина и ниските тонове на специално подбрана музика създават усещане за мистичност, а пространството може да бъде разгледано от три различни позиции. Това позволява своеобразен „поглед“ към света на отдавна..

публикувано на 23.11.25 в 05:15

Давид Папо: Професията на аптекаря е важна и ще се запази

В края на календарната година в повечето страни, включително и България, се приема бюджетът. През последните години все по-малък е делът на парите за здравеопазване. Но от това зависи кои ще са субсидираните лекарства. Революционна е идеята на президента на САЩ между потребителя и производителя на лекарства да няма посредници, включително аптекари...

публикувано на 23.11.25 в 05:15

От бащи на синове: как се калява стоманата в родната екстремна сцена

Как се калява стоманата на родната екстремна сцена влезе във фокуса на Автономията за слушане. В студиото на “Изотопия” чухме как се “наливаха основите” в началото и как “се строи” днес. Засегнахме и въпроси като: Как се предава страстта към тази музика и как се „поема щафетата“ по линията бащи и синове, както и кой от кого и какво..

публикувано на 21.11.25 в 18:59

"Преди и сега": Народният съд - пълна генна модификация на обществото

Само две седмици след паметния 9 септември "любимият син на българския народ" Георги Димитров дава указания от Москва да се унищожи фашистката интелигенция, а Трайчо Костов нарежда до началото на октомври да са готови списъците с врагове . В същата заповед уточнява, че е задължително при репресиите да се унищожават всички документи и да се..

публикувано на 20.11.25 в 11:46
Здравко Димитров

Дефицит ли е милосърдието: Защо пчелар от Враца дари 1 тон мед на деца и възрастни хора?

Доброто, също като любовта, може да се окаже лудост. За тази нестандартна трактовка ни подсеща един врачански пчелар, който споделя как му е хрумнала "откачената идея" да дари 1 тон мед на деца в неравностойно положение и на бедни възрастни хора.  Идеята беше да се направи нещо добро , съвсем естествено обяснява врачанският пчелар Здравко Димитров...

публикувано на 19.11.25 в 09:40