През декември партията на Вучич победи в столицата с 45 процента от гласовете, а опозиционната коалиция "Сърбия против насилието" получи 39 на сто. Международните наблюдатели обаче подложиха на унищожителни критики властта за купен и корпоративен вот, медийна доминация, очерняща кампания и множество други нарушения.
Излизайки на серия от масови протести, опозицията изговори гласно може би най-фрапиращото от изборите - масово участие във вота на псевдостоличани от съседна Босна, регистрирани като обитатели на белградски гаражи, трафопостове, бакалии и други подобни адреси.
Хората са уморени, а опозицията е с далеч по-малък капацитет за мобилизация на избирателите си от управляващите, твърди сръбският политолог Вуйо Илич от Института по философия и социална теория в Белград.
Ще се повторят ли наистина изборите в Белград?
"При всички положение ще има избори, които ще се проведат след месец-два. Причината е, че в общинския съвет не можа да се сформира мнозинство след предишния вот. Разбира се, управляващите и опозицията имат различния виждания по въпроса. Според опозицията това е успех, защото се стигна до повтаряне на изборите. Управляващите не са съгласни и отказват да признаят, че нередностите при предишния вот също са оказали своето влияние за повтарянето на изборите."
В крайна сметка управляващите дали не промениха все пак своята позиция за валидността на предишния вот?
"Би могло да се каже, че нередностите на изборите през декември, които са констатирани в доклада на канцеларията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и са отразени в резолюцията на Европейския парламент, със сигурност са повлияли върху решението да се насрочат нови избори. От една страна го имаше този външен натиск, експертен и политически, както и натиск вътре в страната, че изборите не са проведени съгласно принципите на демокрацията. От друга страна, струва ми се, че има и преценка от страна на управляващите, че с едни нови избори биха могли да постигнат мнозинство, което е необходимо, за да може да се формира управлението в Белград. Така управляващите се надяват да излязат от едно положение, при което след изборите през декември трябваше да разчитат на отцепили се от опозицията общински съветници, за да се опитат да сформират мнозинство в градския парламент."
А опозицията дали е готова за избори?
"Никой не може да бъде готов за такива избори. В България имахте ситуация, при която всяка година правихте избори, и видяхте как това наруши политическия живот и изтощи политическите актьори. В Белград сега се получава същото - ще има трети избори за две години и половина. И опозицията, която има много по-малко капацитет от партиите, които са на власт, не може да поддържа такова темпо. Ние вече от години на практика се намираме в постоянна предизборна кампания. Опозицията може да се подготвя, да повишава своя капацитет, но я има и умората сред хората. И поради това няма как отново и отново хората да се мобилизират. Всеки едни предсрочни избори всъщност се оказват от полза за управляващите."
Защо президентът Александър Вучич говори за натиск върху Сърбия? Какво значи това?
"Александър Вучич отдавна говори за натиск на Запада върху Сърбия. Сега това го казва в контекста на нередностите около изборите. Така той отхвърля тезата за нередностите. Пред обществото той иска да покаже, че повдигането на въпроса за нередностите на изборите през декември е просто инструмент за геополитически натиск. Така той променя посоката на причинно-следствената връзка. Казва се, че Сърбия е подложена на натиск да се разследват нередностите и да бъдат наложени наказания, за да бъдат постигнати геополитически цели. Вместо да се каже, че трябва да се промени нещо в начина на провеждането на изборите в Сърбия, за да може тя да продължи по пътя на европейската си интеграция."
А когато президентът говори за натиск с цел Сърбия да се откаже от подкрепата си за Република Сръбска, както и да въведе санкции за Русия, какво значи това?
"Това са наративи, които Александър Вучич използва всеки ден. Целта е да се мобилизират неговите избиратели. Това са преди всичко послания, отправени към гласоподавателите на Сръбската прогресивна партия. Поставят се големи национални въпроси, за да се отклони вниманието от нередностите при провеждане на изборите, от качеството на живот в Сърбия и така нататък. Върху нещата, на които в този момент не може да намери отговор, той просто хвърля нови проблеми. И понеже той има такова влияние върху медиите - появява се по няколкостотин пъти годишно на живо в национален ефир - може да оформя своите наративи и така да влияе на общественото мнение. И потулва проблемите, които не е в състояние да реши."
Може би затова и говори за установяването на марионетен режим?
"Приказките за марионетен режим целят да се удари по опозицията в Сърбия. На първо място защото през последните няколко месеца лидерите на опозицията бяха много активни в търсене на подкрепа от Европейския съюз за разследване на изборните нередности. Имаше много срещи в Брюксел, Страсбург, Париж и така нататък. И Вучич прокарва инсинуацията, че тези опозиционни водачи са всъщност марионетки на западните сили. И тъкмо чрез тях членките на Европейския съюз и западните сили искат да сменят властта в Сърбия. Така, по думите на Вучич, те ще станат застъпници на чуждите интереси в Сърбия."
А как стоят нещата с външната политика на Сърбия? Може ли да се очаква промяна?
"Въвеждането на санкции срещу Русия можеше да стане през изминалите две години след началото на войната срещу Украйна. Това обаче не се случи. Такова беше стечението на обстоятелствата. За това донякъде има влияние и зависимостта на Сърбия от руските енергоизточници. А и сантиментите, които сръбските избиратели имат по отношение на Русия. Но най-вече такава е дългосрочната ориентация на управлението на Вучич, който се опитва да балансира между Запада и Русия с цел да извлече от противопоставянето помежду им най-голяма полза за себе си. И той донякъде успя в това отношение, защото през сръбските фирми преминаваха големи суми пари. Заради този избор на Вучич обаче европейската интеграция на Сърбия е поставена под въпрос."

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..
На 7 ноември за девета поредна година се проведе кампанията „Твоето здраве е твоя отговорност“, посветена на профилактиката на рака на простатата. Инициативата беше организирана от Astellas Pharma България в партньорство с Българското онкологично научно дружество и Българското урологично дружество . За първи път в България кампанията включи и..
Терапия с роботика и виртуална действителност подпомага възстановяването след инсулт Терапия с роботизирани устройства и виртуална действителност се използва у нас като съвременен метод за възстановяване на пациенти след инсулт. Това обясни физиотерапевтът Людмила Зафирова. Последиците от инсулта често включват затруднено движение, пареза на крайници,..
"Човек е най-трудно да бъде оценен в собствената си държава" . Това коментира пред БНР архонт Слави Бинев , бивш евродепутат, напуснал партията, която самият той е създал. Днес е посветил времето си на спорта и е президент на Българската федерация по таекуондо: "Да съм член на Съвета на световното таекуондо до голяма степен е може би оценка от..
Журналистката Радина Червенова, която дълги години беше водеща на централната емисия „По света и у нас” на БНТ, гостува в студиото на „Нощен хоризонт”. Преди няколко месеца тя издаде първата си книга, която е със заглавието "Преди ме е нямало". Радина Червенова представя дебютния си роман в Пловдив "Аполония" представя дебютния роман на..
"Когато си говорим за диабет и за статистика, винаги цифрите са големи и много впечатляващи , но наистина диабетът всъщност е първото признато заболяване като неинфекциозно социално значимо заболяване , именно заради мащабите на неговото разпространение". Това каза пред БНР доц. Румяна Димова , специалист по ендокринология и болести на обмяната..
"Не познавам господин Спецов . Не знам какви са му познанията, образованието, но със сигурност пред него има доста големи предизвикателства и всички неща, които продължавам да си мисля, че са рискове, си остават". Това заяви пред БНР Явор Куюмджиев , бивш заместник-министър на енергетиката: "В крайна сметка наистина купуването на нефт от..
Очаква ни много, много тежка 2026 г. от икономическа гледна точка, много тежка година, защото с този ръст на заеми – над 20 млрд. лв., ще надскочим..
При превалутирането на българските левове в евро в пощите ще се проверяват документите за самоличност , като ще се прави тяхно копие и ще се извършва..