През декември партията на Вучич победи в столицата с 45 процента от гласовете, а опозиционната коалиция "Сърбия против насилието" получи 39 на сто. Международните наблюдатели обаче подложиха на унищожителни критики властта за купен и корпоративен вот, медийна доминация, очерняща кампания и множество други нарушения.
Излизайки на серия от масови протести, опозицията изговори гласно може би най-фрапиращото от изборите - масово участие във вота на псевдостоличани от съседна Босна, регистрирани като обитатели на белградски гаражи, трафопостове, бакалии и други подобни адреси.
Хората са уморени, а опозицията е с далеч по-малък капацитет за мобилизация на избирателите си от управляващите, твърди сръбският политолог Вуйо Илич от Института по философия и социална теория в Белград.
Ще се повторят ли наистина изборите в Белград?
"При всички положение ще има избори, които ще се проведат след месец-два. Причината е, че в общинския съвет не можа да се сформира мнозинство след предишния вот. Разбира се, управляващите и опозицията имат различния виждания по въпроса. Според опозицията това е успех, защото се стигна до повтаряне на изборите. Управляващите не са съгласни и отказват да признаят, че нередностите при предишния вот също са оказали своето влияние за повтарянето на изборите."
В крайна сметка управляващите дали не промениха все пак своята позиция за валидността на предишния вот?
"Би могло да се каже, че нередностите на изборите през декември, които са констатирани в доклада на канцеларията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и са отразени в резолюцията на Европейския парламент, със сигурност са повлияли върху решението да се насрочат нови избори. От една страна го имаше този външен натиск, експертен и политически, както и натиск вътре в страната, че изборите не са проведени съгласно принципите на демокрацията. От друга страна, струва ми се, че има и преценка от страна на управляващите, че с едни нови избори биха могли да постигнат мнозинство, което е необходимо, за да може да се формира управлението в Белград. Така управляващите се надяват да излязат от едно положение, при което след изборите през декември трябваше да разчитат на отцепили се от опозицията общински съветници, за да се опитат да сформират мнозинство в градския парламент."
А опозицията дали е готова за избори?
"Никой не може да бъде готов за такива избори. В България имахте ситуация, при която всяка година правихте избори, и видяхте как това наруши политическия живот и изтощи политическите актьори. В Белград сега се получава същото - ще има трети избори за две години и половина. И опозицията, която има много по-малко капацитет от партиите, които са на власт, не може да поддържа такова темпо. Ние вече от години на практика се намираме в постоянна предизборна кампания. Опозицията може да се подготвя, да повишава своя капацитет, но я има и умората сред хората. И поради това няма как отново и отново хората да се мобилизират. Всеки едни предсрочни избори всъщност се оказват от полза за управляващите."
Защо президентът Александър Вучич говори за натиск върху Сърбия? Какво значи това?
"Александър Вучич отдавна говори за натиск на Запада върху Сърбия. Сега това го казва в контекста на нередностите около изборите. Така той отхвърля тезата за нередностите. Пред обществото той иска да покаже, че повдигането на въпроса за нередностите на изборите през декември е просто инструмент за геополитически натиск. Така той променя посоката на причинно-следствената връзка. Казва се, че Сърбия е подложена на натиск да се разследват нередностите и да бъдат наложени наказания, за да бъдат постигнати геополитически цели. Вместо да се каже, че трябва да се промени нещо в начина на провеждането на изборите в Сърбия, за да може тя да продължи по пътя на европейската си интеграция."
А когато президентът говори за натиск с цел Сърбия да се откаже от подкрепата си за Република Сръбска, както и да въведе санкции за Русия, какво значи това?
"Това са наративи, които Александър Вучич използва всеки ден. Целта е да се мобилизират неговите избиратели. Това са преди всичко послания, отправени към гласоподавателите на Сръбската прогресивна партия. Поставят се големи национални въпроси, за да се отклони вниманието от нередностите при провеждане на изборите, от качеството на живот в Сърбия и така нататък. Върху нещата, на които в този момент не може да намери отговор, той просто хвърля нови проблеми. И понеже той има такова влияние върху медиите - появява се по няколкостотин пъти годишно на живо в национален ефир - може да оформя своите наративи и така да влияе на общественото мнение. И потулва проблемите, които не е в състояние да реши."
Може би затова и говори за установяването на марионетен режим?
"Приказките за марионетен режим целят да се удари по опозицията в Сърбия. На първо място защото през последните няколко месеца лидерите на опозицията бяха много активни в търсене на подкрепа от Европейския съюз за разследване на изборните нередности. Имаше много срещи в Брюксел, Страсбург, Париж и така нататък. И Вучич прокарва инсинуацията, че тези опозиционни водачи са всъщност марионетки на западните сили. И тъкмо чрез тях членките на Европейския съюз и западните сили искат да сменят властта в Сърбия. Така, по думите на Вучич, те ще станат застъпници на чуждите интереси в Сърбия."
А как стоят нещата с външната политика на Сърбия? Може ли да се очаква промяна?
"Въвеждането на санкции срещу Русия можеше да стане през изминалите две години след началото на войната срещу Украйна. Това обаче не се случи. Такова беше стечението на обстоятелствата. За това донякъде има влияние и зависимостта на Сърбия от руските енергоизточници. А и сантиментите, които сръбските избиратели имат по отношение на Русия. Но най-вече такава е дългосрочната ориентация на управлението на Вучич, който се опитва да балансира между Запада и Русия с цел да извлече от противопоставянето помежду им най-голяма полза за себе си. И той донякъде успя в това отношение, защото през сръбските фирми преминаваха големи суми пари. Заради този избор на Вучич обаче европейската интеграция на Сърбия е поставена под въпрос."
В ефира на "Нощен хоризонт" Нина Цанева, дългогодишен водещ на икономическто издание на програма "Христо Ботев" на Българското национално радио, представи инициативата "Посланици на културата" . Кои са българските посланици на културата на 2024 г.? Започна новото издание на кампанията "Българските посланици на културата"..
Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги. С въвеждането на системата ще има..
В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..
Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..
Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..
Израелската армия и полиция, както в цял свят, имат поделения за служебни кучета. Но много преди началото на войната, през 2021 година се създава и гражданско сдружение за търсене на изгубили се по една или друга причина хора. Само в Израел , без да има война, те са около 4 000 годишно. С Майк бен Яков – ръководител на частна фирма, към която..
Най-голямата ямболска църква „Св. Николай Чудотворец“ ще посрещне, след по-малко от месец, храмовия си празник с реставрирани икони. Зографът Андрей Крясков е посветил своя талант, опит и знания за възстановяването на светите образи в иконостаса на катедралния храм. Андрей Крясков е на 33 години, роден е в молдовския град Тараклия, но от 17..
" Няма съмнение, че е крайно време да има правителство, но няма съмнение също така, че няма как да се получи. Системата е изчерпана ". Това заяви..
Държавният глава коментира всички тези теми след конституционната клетва на трима нови магистрати, които влизат в обновения Конституционен съд,..
Ще подкрепим всяка инициатива за цялостно или частично касиране на изборите. Това заяви пред БНР Севим Али, депутат от АПС, член на Националното..