Мита Стойчева е родена на 22 март 1909 г. в село Мекиш, Търновско. Израства в естествена музикална среда– майка ѝ и по-голямата ѝ сестра често пеят. От малка започва да се изявява на селските младежки събирания, а учителят ѝ по музика Александър Петков Земни запалва у нея истинската любов към музиката. Детство си прекарва в малка, селска къща, при бедни и трудолюбиви родители. Много работа, но и много песни се пеят в този дом. Първото си признание Мита Стойчева получава пред селската публика. Нейните учители искат да я изпратят да учи музика, но неукият баща, стреснат от неизвестността, отказва. Омъжва я преди да е навършила 16 години. Тежък и труден е тогава селският живот. Работата е много, немотията – голяма, но Мита и тогава не забравя песента. Пее навсякъде: на нивата, в къщи. Хората харесват нейния топъл и звучен глас и често се спират да я послушат.
Още съвсем малка, тя се заслушва в песните, които пеят майка ѝ и кака ѝ по нивите и седянките. Голямата ѝ обич към песните започва от училище, когато нейният учител по пеене е Александър Петков. Както песните, така и мелодиите заучава първа и пее без грешка със съпровод на цигулка от учителя си. Първите песни, които пее на училищните тържества са: "Свири нощната фъртуна", "Я ме жени, мамо", "Кавал свири на поляна".
Желанието ѝ да пее пред голяма публика се сбъдва през 1939 година, на селскостопанския събор в гр. Велико Търново. Участват певци от различни краища на България. Състезанието продължава три дни. Журито отсъжда първо място за Мита Стойчева. Два бели бакъра, с писана кобилица и една сребърна гривна - това е наградата ѝ.
През 1940 година фирмата за грамофонни плочи "Микрофон" в София, я канят да направи записи на 30 песни. А през следващите две години, 1941 и 1942, Мита Стойчева записва още 60, за същата фирма. Събира стари песни от селото, които учи по слух и успява да обогати репертоара си с повече от 400 нови песни. По-късно ги издава в Института по музика, където обработват текста и мелодиите. Тя е и автор на мелодии и текстове на десетки народни песни, но малцина знаят това.
За пръв път през 1946 година, в програмата на Радио "София" прозвучава песента "Стоян месечко думаше".
Истинският талантът на Мита Стойчева разцъфтява тогава, когато тя намира своята публика и истинските си ценители. Сред хилядите концерти изнесени в цялата страна, тя израства като една от най-популярните и любими певици.
В своя репертоар Мита Стойчева има хайдушки, исторически, любовни, жътварски, семейно-битови песни – общо около 400. Най-ярко впечатление правят бавните ѝ хайдушки песни. Самата тя има предпочитание към безмензурните мелодии. В богатата им орнаментика се изявява в пълнота прекрасния глас на певицата.
През 1948 година, Профсъюзите я канят да участва в група, която изпращат на конкурс в Чехословакия. Сред многото участници, групата печели втора награда. През 1949 година, Мита Стойчева постъпва на работа в Радио "София" като щатна изпълнителка. Още с първите изпълнения на народните си песни, приковава внимание на хилядите слушатели. Отличава се с ясния си и силен глас, с богатството и разнообразието на текстовете. През 1959 година, отделът за народна музика в Радио "София" организира честване-юбилей за 50-годишнината, на певицата. Тя получава много подаръци, поздравления и награди. Наградена е и с орден "Кирил и Методий" ІІ степен.
За 60-годишния й юбилей, е удостоена със званието "Заслужил артист", а Българската телевизия заснема филм за творческия ѝ живот.
Мита Стойчева си отива от този свят на 20 август 1976 година.
Народната певица Мита Стойчева се оценява като представител на северняшката народна песен, с над 500 записани песни, от които 400 са съхранени във Фонотеката на БАН.
“Това беше славеят на България” - така всепризнатият народен гений Дико Илиев определя феноменалната изпълнителка на народни песни Мита Стойчева. Затова неслучайно в нейното родно село Обединение, Великотърновска област, се организира национален събор-надпяване “Авлига пее''
Повече за известната народна певица може да чуете в звуковия файл.
"Пригответе се за един незабравим уикенд, изпълнен със спорт, забавление и вдъхновение! На 13-ти и 14-ти септември 2025 г. от 11:00 часа парк „Гео Милев“ ще бъде домакин на първото издание на „Слатина Спорт Фест“. Поканата е на районния кмет Георги Илиев. "Ще имате възможност да се запознаете отблизо с водещи спортни клубове от..
Рубриката от 31.08.25. Чуйте я в звуковия файл.
Чуйте рубриката от 24 август 2025 г. Водещ - Даниела Якова.
Грандиозен православен храм се строи в украинския град Арциз, където голяма част от жителите са бесарабски българи. Храмовият комплекс ще има елементи от различни периоди на християнството по нашите земи. "Малка България" ще се казва комплексът, каза отец Генадий Мартинов, предстоятел на храма "Пресвета богородица" в Арциз, чиято е идеята. Повече..
Заради маловодието и високите температури през това лято се наблюдава масово измиране на рибата в пъстървовите стопанства. Проблемът засяга стопанствата в цялата страна, а примерът е в едно най-големите рибовъдни стопанства в България - това в Триград. Подробности чуйте в звуковия файл.
В големите градове липсата на места за паркиране не е ново явление. В Израел от няколко години има закон, според който при строителството на нови сгради трябва да има гаражи за всички живеещи, плюс някакъв процент паркоместа за кметството, което то да дава под наем. Не е лесно, защото площта не стига и вместо малките къщички изникват..
От инцидента в Русе няма да има голямо сътресение на правителството . Това каза пред БНР Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на..
"Опасявам се, че за случая в Полша повече става въпрос не за военнотехнически аргументи, а за политико-пропагандни аргументи , така че ще се опитам да..
"133 млн. лева загуба на Топлофикация "София" за първото тримесечие на годината , баш в разгара на отоплителния сезон, когато би трябвало да е печатница..