Мита Стойчева е родена на 22 март 1909 г. в село Мекиш, Търновско. Израства в естествена музикална среда– майка ѝ и по-голямата ѝ сестра често пеят. От малка започва да се изявява на селските младежки събирания, а учителят ѝ по музика Александър Петков Земни запалва у нея истинската любов към музиката. Детство си прекарва в малка, селска къща, при бедни и трудолюбиви родители. Много работа, но и много песни се пеят в този дом. Първото си признание Мита Стойчева получава пред селската публика. Нейните учители искат да я изпратят да учи музика, но неукият баща, стреснат от неизвестността, отказва. Омъжва я преди да е навършила 16 години. Тежък и труден е тогава селският живот. Работата е много, немотията – голяма, но Мита и тогава не забравя песента. Пее навсякъде: на нивата, в къщи. Хората харесват нейния топъл и звучен глас и често се спират да я послушат.
Още съвсем малка, тя се заслушва в песните, които пеят майка ѝ и кака ѝ по нивите и седянките. Голямата ѝ обич към песните започва от училище, когато нейният учител по пеене е Александър Петков. Както песните, така и мелодиите заучава първа и пее без грешка със съпровод на цигулка от учителя си. Първите песни, които пее на училищните тържества са: "Свири нощната фъртуна", "Я ме жени, мамо", "Кавал свири на поляна".
Желанието ѝ да пее пред голяма публика се сбъдва през 1939 година, на селскостопанския събор в гр. Велико Търново. Участват певци от различни краища на България. Състезанието продължава три дни. Журито отсъжда първо място за Мита Стойчева. Два бели бакъра, с писана кобилица и една сребърна гривна - това е наградата ѝ.
През 1940 година фирмата за грамофонни плочи "Микрофон" в София, я канят да направи записи на 30 песни. А през следващите две години, 1941 и 1942, Мита Стойчева записва още 60, за същата фирма. Събира стари песни от селото, които учи по слух и успява да обогати репертоара си с повече от 400 нови песни. По-късно ги издава в Института по музика, където обработват текста и мелодиите. Тя е и автор на мелодии и текстове на десетки народни песни, но малцина знаят това.
За пръв път през 1946 година, в програмата на Радио "София" прозвучава песента "Стоян месечко думаше".
Истинският талантът на Мита Стойчева разцъфтява тогава, когато тя намира своята публика и истинските си ценители. Сред хилядите концерти изнесени в цялата страна, тя израства като една от най-популярните и любими певици.
В своя репертоар Мита Стойчева има хайдушки, исторически, любовни, жътварски, семейно-битови песни – общо около 400. Най-ярко впечатление правят бавните ѝ хайдушки песни. Самата тя има предпочитание към безмензурните мелодии. В богатата им орнаментика се изявява в пълнота прекрасния глас на певицата.
През 1948 година, Профсъюзите я канят да участва в група, която изпращат на конкурс в Чехословакия. Сред многото участници, групата печели втора награда. През 1949 година, Мита Стойчева постъпва на работа в Радио "София" като щатна изпълнителка. Още с първите изпълнения на народните си песни, приковава внимание на хилядите слушатели. Отличава се с ясния си и силен глас, с богатството и разнообразието на текстовете. През 1959 година, отделът за народна музика в Радио "София" организира честване-юбилей за 50-годишнината, на певицата. Тя получава много подаръци, поздравления и награди. Наградена е и с орден "Кирил и Методий" ІІ степен.
За 60-годишния й юбилей, е удостоена със званието "Заслужил артист", а Българската телевизия заснема филм за творческия ѝ живот.
Мита Стойчева си отива от този свят на 20 август 1976 година.
Народната певица Мита Стойчева се оценява като представител на северняшката народна песен, с над 500 записани песни, от които 400 са съхранени във Фонотеката на БАН.
“Това беше славеят на България” - така всепризнатият народен гений Дико Илиев определя феноменалната изпълнителка на народни песни Мита Стойчева. Затова неслучайно в нейното родно село Обединение, Великотърновска област, се организира национален събор-надпяване “Авлига пее''
Повече за известната народна певица може да чуете в звуковия файл.
В епоха, в която общуваме с докосване на екран, радиолюбителите ни напомнят, че понякога най-смисленият разговор започва със... сигнал, изпратен в тишината . На 5 юни 1926 г. е основано Сдружение "Български радиоклуб“, който събира любители на радиото. Това е само една година след основаването на Международната радиолюбителска организация..
Второ стадо зубри започна своя нов живот в Източните Родопи. То е част от амбициозния проект на фондация „По-диви Родопи“ да възстанови популацията на вида, изгубен за България през средните векове. Зубрите пристигнаха в района в края на юни и съвсем скоро ще бъдат пуснати на свобода в дивата природа. В момента в Източните Родопи живеят над 30..
Чували ли сте за мети сокак, за шишане, бойлия или тромбон. Може и да сте ги срещали някъде в историческите извори, но не и в ежедневието. Това са названия на оръжия от 18 и 19 век. Кореспондентът ни в Сливен Стоян Радев ни среща с един местен колекционер на оръжия от това време – Йордан Янев, който освен, че колекционира такива оръжия, изнася..
Във видинското село Ракитница традициите оживяха с провеждането на първия международен фолклорен фестивал „Кодица“, който събра състави от България, Сърбия и Румъния. Събитието се превърна в празник на фолклора в региона, където музика, танци и обичаи преминаха отвъд граници и поколения. Сред най-вдъхновяващите фигури беше Тодор Михайлов –..
В звуковия файл можете да чуете рубриката от 27 юли 2025 г. Месечен победител е законът, предложен от Румен Узунов от с. Поликраище : Политиката е като бейзбола: Без бухалка нищо не става. Успехи и вдъхновение за всичики законотворци на "Рано в неделя"
Един съдия ме нарече “скандален поет” и “тъмно петно върху светлата българска словесност” , както и други възмутителни твърдения, като например, че съм се носил на крилете на крадени метафори и бадява съм ядял мусаката на България. Заради тия квалификации получих разстройство и семейни проблеми. Жена ми заяви, че съм се опозорил окончателно в..
Довечера в Банско започва традиционната “Лятна филмомания под звездите” . В три поредни вечери жителите и гостите на града могат да видят наградените ленти от последното издание на Международния фестивал на планинарското кино, както и други подбрани филми. Това е 15-ото издание на кинопанорамата. Прожекциите ще бъдат на площада в планинското..
Освен със своите милиони декари, засети със зърнени култури, Добруджа винаги е била прочута и със своята вкусна, хрупкава и сладка диня . Пред..
На 30 юли се навършиха 157 години от гибелта на Стефан Караджа. Паметта му бе почетена в Русе, където умира от раните си, а денят е повод да разкажем и..
Преди ден стартира новият археологически сезон в района на селищната могила Юнаците край Пазарджик. Проучванията продължават вече няколко десетилетия,..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Променлива облачност; възможно е да превали