В памет на патриарх Неофит, за прошката с отец Дончо Александров

Днес е ден за Прошка, Сирни Заговезни. Разговарям с отец Дончо Александров от Варна за Прошката.

Добро утро, отец Дончо! Господ Иисус Христос поставя много високи цели на християнския морал, да се каем и смиряваме, да обичаме враговете си, да ги благославяме, да се молим за тях. За това ще ни помогне и постът на който ще застанем от утре. Защо прошката е преди поста? Толкова ли е лесно да простим? Не се ли изискват духовни усилия и старание?

Всъщност прошката е един отличителен белег на християнската вяра, защото без прошка християнството би било теория, без практика. Прошката извира от любовта. Не можем да кажем, че този път е лек. Думите простено-прости лесно се изричат, но са нужни духовни усилия и голяма твърдост на вярата, за да можем реално да простим на хора, с които имаме неприятности и проблеми. Като християни всеки ден казваме молитвата „Отче наш“. Умоляваме Бога да ни прости прегрешенията, както и ние прощаваме на длъжниците си. Има взаимовръзка. Ако ние не можем да простим на тези, които са около нас, как може да очакваме, че ще бъдем простени от Бога. От друга страна, ние може да направим крачка – да поискаме прошка, но да не я получим. Или да я получим формално. Но за нас е важно, че сме поискали прошка, за да очистим душите си. Това че другия не ни е простил, е негов път, проблем и грях. Да се стремим да прощаваме не само днес, в навечерието на Великия пост, а в останалото време да живеем в непростителност

Случва се да държим в себе си огорчение и непростителност към починал вече човек. Ако човекът е преминал от този свят, можем ли да му простим? Уместно ли е? Пречи ли ни една такава непростителност? 

Естествено, че е необходимо и нужно да простим, защото каквото и да е било, то е в миналото.

Понякога се обвиняваме сами за минали грешки или грехове, за които сме се покаяли? Защо е толкова трудно да си простим? Имат ли участие злите сили в тези мисли и обвинения?

Да се вслушаме в съветите на светите отци. Те ни учат, че ако човек се е покаял сърдечно и искрено в тайнството покаяние или изповед, той е получил прошка от Бога. Не е необходимо да се връщаме към това, което е простено. То може да ни напомня да не грешим по същия начин, да не повтаряме старите грешки. Имаме надеждата в Божията милост, че ни е простено. Нужно е да вървим напред, да насочим силите си към преодоляване предизвикателствата на днешния ден, това което има да решаваме тук и сега. Със сигурност в невидимия свят има въздействие на злите сили, които ни нашепват вина. Но не трябва да се съмняваме, че ни е простено. Да гледаме напред с поуката от миналото.

Най-страшно е, когато човек обвинява Бога за нещо и не може да Му прости? Някои хора казват, защо Бог допуска толкова злини на земята, нали е Всемогъщ?

Мнозина си задават този въпрос и мислят, че има голяма несправедливост. Но Бог ни е сътворил със свободна воля, с разум и ни е поставил в този свят, за да се грижим за него, да го управляваме в синхрон с Божията воля. Ако се случват злини, то е защото сме се отдалечили от Бога и искаме да се изпълни не Божията, а нашата воля. Това води до конфликти и размирици, до зло. Бог очаква от нас нравствено извисяване, което изисква воля и упорит труд в изработване добродетелите на живата вяра. Това не е изкуствен морал, а жива вяра, която въдворяваме в дните си. Един от най-големите грехове, които може да стори човек, това е ропота, обвинението срещу Бога и недоверието към Него. Ние търсим причините за проблемите си извън себе си, виновни са ни хората или Бог. Не си задаваме въпроса, какво допринесох, за да има повече мир, любов, за да има по-малко бедни и страдащи хора. Когато вървим в посока на раздаване на любов, на облекчаване на страданията, на изслушване на тези, които са в беда и мъка, ние лекуваме техните рани и помагаме. Когато живеем егоистично, естествено е злото да се умножава.

Да се помолим: „Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“

Желая ви благодатни Сирни заговезни, лек и спасителен Великденски пост!

Простено-прости!