Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Елица Йорданова - между Канада и България

2
Елица Йорданова
Снимка: Елена Цанева
В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова, която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между  двете страни.

САЩ са единствената страна, с която граничи Канада. Всички други канадски граници са брегова линия. И въпреки,че американците много обичат да бъдат най-най във всичко, пред канадците се налага да отстъпят и да признаят, че като територия с  приблизително 9, 98 - те си милиона квадратни километра, Канада остава най-голямата страна в Западното полукълбо, а в световен мащаб припомням, че отстъпва първенството само на Русия.

Канада, както и САЩ са привлекателни за емигрантите от всички точки на света, но всяка от тях си има своята политика, своите минуси и плюсове. Легендата разказва, че в САЩ се печелят много пари, а статистиката  показва, че въпреки всичко продължителността на живота за американците е спаднала до 76 години, а канадците  живеят средно до около 83. Американците имат една от най-скъпите и не най-добри здравни системи в света, и много хора нямат изобщо здравна застраховка, а в Канада здравното осигуряване е безплатно.

32 милиона пълнолетни граждани на САЩ не могат да четат. Това са цели 14% от населението на страната. В Канада процентът на  грамотност е 99, т.е почти всички канадци знаят да четат и пишат. Според  Организацията за икономическо сътрудничество и развитие над 56% от жителите на Канада на възраст от 25 до 64 години имат завършено някакво образование след средното.  

За образованието на доста канадци от 30 години вече заслуга има и българката Елица Йорданова, която решава да отиде на симпозиум във Ванкувър преди време, но една неочаквана среща променя посоката на живота й.


"През лятото на 1993 година бяхме поканени от женския камерен хор от Торонто от музикалната академия със семейство Крикор Чикирян да пеем във Ванкувър на музикален симпозиум във Ванкувър и аз пътувах тогава с този хор. Имахме седмица престой и там се срещнах с един мой много близък бивш приятел. Той беше емигрирал. Той ме чакаше на летището с една роза... Някак си връзката се възобнови и решихме да създадем семейство и по този повод аз съм в Канада."
Колко време ти трябваше за да вземеш това решение?

"Аз си спомням, че имахме 7 дена и на 5-тия му казах - Добре.Ще се оженим и ще остана, защото се върнаха някакви стари чувства и някак си ми се даде втори шанс в живота да съм с този човек и да създадем семейство този път."

Успешно ли се оказа решението?

"Да. Имаме две прекрасни деца, които са вече на 26 и 28 години. Родени са в Торонто, момче и момиче."

Не ти липсва България?

"Аз съм много свързана с България, защото аз продължавам да ходя и да правя всяко лято най-различни проекти, арт проекти. С единия крак съм винаги там, с нашия хор, правих една изложба - "Канада- позната и непозната", т.е по някакъв начин искам този мост, който съм създала да представям български музиканти, джаз-музиканти, автори, театрални постановки и филми в Канада искам отново да връщам и нашите хора, нашите приятели в България да научават нещо повече за Канада".

Допускала ли си мисълта,че ще бъдеш емигрант?

"По някакъв начин ми беше интересно, любопитно бих казала. Ние много често ходехме до Германия с нашия хор и аз имах опит. Години наред по 4 - 5 пъти прекарвах време в Германия и гледах какво е да бъдеш в друга страна и мога да кажа, че се чувствах добре като наблюдавах действителността около мен. Разбира се беше трудно, защото си спомням като студентка трябваше да изкарвам и някакви пари, но не съм планирала да бъда емигрант.

Аз стъпих в Канада и се оженихме и след това знаех, че следващата ми стъпка е професията ми. Имах шанс да завърша такъв курс, който да те подготви, специалисти емигранти ни подготвят, за да можем после да бъдем назначени. Аз бях учителка."

Какво ти харесва в Канада?

"Уреденост, стабилност. Разбира се много се работи, много е натоварено понякога ежедневието, но като че ли има и неща, които ти помагат в ежедневието. Някак са по подредени нещата. По-организирани".

А какво не ти харесва?

"Разстоянията. Огромни са. И това, че трябва много често да карам кола. Да пътувам примерно 30 км. да стигна до моето училище. За това като отида в България обичам да вървя пеша."

Какво си си донесла от България в Канада?

"Български дрян, който моята майка с едно малко храстче много искаше да донесе като подарък и го посадихме и той взе ,че стана едно огромно дърво. И ето имам истински български дрян в моя двор и даващ дренки на всичкото отгоре.

Канада е много различна сега отпреди 30 години. Аз виждам разликата. Хората, всичко се променя.Торонто става един все по-голям и по-голям град,много хора от най-различни части на света.
Здравеопазването е безплатно, но за специалисти понякога  се чака по месец -два за някакъв тест, но когато пък има някакви спешни случаи, съответно това има приоритет. Ние имаме здравни карти и не плащаме.Тестовете са безплатни".

Какво друго ти доставя истинско удоволствие освен музиката?

"Много обичам да се занимавам с дирижиране, да дирижирам хор, да пея с децата, обичам да готвя. Не съм роб на готвенето, не мога да готвя сложни ястия, питки, но обичам да си сготвям в къщи. Може би и това е нещо, което от България съм донесла".

Занимаваш се с музика и с организирането на фестивали. Проявяват ли канадците интерес към българската музика?

"Мисля,че да. Обаждат се в българското консулство и искат някой, който да им помогне. И аз съм ходила. Съвсем скоро, миналата година с един хор правих две песни - "Дилмано, Дилберо" пееха и наистина аз им помогнах .Така че, познати са нашите песни. Освен това, когато правих българския - Арт фестивал, поканих много джаз изпълнители. Илдъз Ибрахимова, Теодоси Спасов, Живко Петров, акустична версия Христо Йотов. 

Правихме събитията в един много известен джаз клуб в Торонто и те винаги отваряха врати за нашите изпълнители и казваха,че ние имаме уникални музиканти. "Мистерията на българските гласове" са идвала 2 - 3 пъти в Торонто на концерти. Хората ,танците са много известни също. Бог да го прости Монро, който живееше в Монреал, голям преподавател и танцьор ,той много,много канадци е обучил".

Свързваш ли живота си с България отново или не?

"Всяка година си ходя в България понеже имам голяма ваканция и всяка година работя по някакви проекти, като например изложбата-  "Канада - позната и непозната", проекти с нашият бивш хор от Музикалната академия…Така че, за мен България продължава да е част от моя активен живот като творец и аз продължавам да съм много свързана!"


Още по темата в звуковия файл.
По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Туристи от САЩ, Канада и Австралия на културен тур в село Професор Иширково

Туристи от САЩ, Канада и Австралия на културен тур в село Професор Иширково

Любов към българския фолклор събира туристи от три континента в културна обиколка у нас. Чужденци от САЩ, Канада и Австралия посещават Силистренския край, привлечени от магията на българската традиция. Една от спирките им е село Професор Иширково.  Група чуждестранни туристи от САЩ, Канада и Австралия се потопиха в автентичната атмосфера на..

публикувано на 04.08.25 в 11:56
Покритият мост на Кольо Фичето в Ловеч

Историкът Пламен Ечков за покрития мост на Кольо Фичето в Ловеч

Ловеч е град с богато история,   като се започне още от древното тракийско селище Мелта, през средновековната крепост Хисаря, първия революционен комитет създаден от Васил Левски и т.н.  Но  може би емблемата на града е покрития мост, познат още като моста на Кольо Фичето.   На практика обаче в сегашния си вид ловешкия покрит мост не е моста..

публикувано на 03.08.25 в 13:27
 Сабята на Стефан Караджа в Русе

Спомени за сабята на Стефан Караджа - сабя-револвер, която и сече, и стреля!

На 30 юли се навършиха 157 години от гибелта на Стефан Караджа. Паметта му бе почетена в Русе, където умира от раните си, а денят е повод да разкажем и една любопитна и съвременна история, свързана със сабята на войводата. Русе пази много спомени за Стефан Караджа. Тук са ръкописите на Никола Обретенов за четите на Хаджи Димитър и Караджата, на..

публикувано на 03.08.25 в 08:00
Петър Илиев

От чертежите на архитектурата до пулса на човешкия живот - пътят на 29-годишния Петър Илиев

Един млад човек сбъдва мечтата си да помага и да бъде полезен.  29-годишният Петър Илиев се занимава със спешна медицина на терен и води курсове по първа долекарска помощ.  Преди това е практикувал професията си на архитект, но един инцидент го връща към една от детските му мечти - да лекува .  След като става свидетел на катастрофа , при която..

публикувано на 28.07.25 в 10:45

Над 150 се записаха за летните занимания в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян

Над 150 се записаха за летните занимания в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян. "Ваканция в музея, научи българското" ще продължи до 25 юли.  Заниманията са за деца от 6 до 12 години.  Най-интересното е да готвят родопски ястия, разказва Валентина Василева – директор на музея в Смолян.  "Залагаме както на традиционни..

публикувано на 20.07.25 в 07:10

Град Левски отбеляза тържествено годишнината от рождението на Апостола на свободата

Град Левски отбеляза тържествено годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. В честването се включи и президентът Румен Радев. В общината отбелязват и 80 години от обявяването на селището за град. Към събралото се множество тази вечер президентът Румен Радев се обърна с думите: "Историята помни ентусиазма и..

публикувано на 20.07.25 в 06:55
Асаф Ясур

Асаф Ясур не спира да печели медали за Израел на параолимпийски игри

Може би за социалните служби Асаф Ясур да е инвалид,но той е параолимпийски състезател по таекуондо, двукратен световен шампион, двукратен европейски шампион и олимпийски шампион от Париж. Дори в момента е на състезание в Корея - родината на този спорт. На конференция на медицинските сестри и брата на Израел за ролята на медиците в неговия..

публикувано на 20.07.25 в 05:52