През тази година се навършват 350 години от смъртта на трима големи българи католици от 17-ти век – Петър-Богдан Бакшев, Петър Парчевич и Филип Станиславов, които умират през една и съща година – 1674 г. По този повод в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" в София беше открита изложба, свързана с книжовното наследство на българските католици от 17 - ти до 19 - ти век. Автори са доц. Радостин Спасов от Историческия факултет на Софийския университет и д-р Бояна Минчева от Националната библиотека.
Карти, писма и книги на българските католици, живели от 17 - тидо 20 -ти век свидетелстват за книжовния и културен принос на една малка религиозна общност за запазването и популяризирането на българската идентичност.
"Идеята беше да се сложи акцент върху книжовното наследство на българските католици и на нашите изселници след Чипровското въстание. Част от тях живеят и до ден днешен в историческата област Банат", разказа пред БНР доц. Радослав Спасов, историк и изследовател.
Сред личностите, които изграждат експозиционния разказ, са Илия Маринов, Петър Богдан Бакшев, Филип Станиславов, Кръстю Пейкич, Павел Дуванлията и др.
"Сведенията, които черпим за тези личности, са от архивите на католическата църква в Италия и копията на документите, които се намират тук, при нас в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", както и в държавните архиви по места".
Част от документите са илюстровани с карти, които показват мащаба на действие на българските католици от 17 - ти до 20 - ти век.
"Това е едно напрегнато време за Европейския континент с рефлексии върху европейския югоизток".
По-будните момчета сред българските католици по онова време са изпращани да учат в Лоретската колегия в Италия. Италианският град Лорето приема стотици българи от Чипровци и павликянските села от Дунав до Пловдив.
"Неслучайно това са и едни от най-образованите хора през 17 - тото столетие в нашите земи.
Тук е прочутият "Абагар" на Филип Станиславов. В Националната библиотека притежаваме копие от тази уникалрна книга".
"Абага̀р" е първата българска печатна книга, съставена от бъдещия никополски католически епископ Филип Станиславов. Изданието е отпечатано в Рим в средата на 17 -ти век – 2 века след отпечатването на Библията от Йохан Гутенмерг – изобретателят на печатната преса.
"Филип Станиславов е известен с това, че е бил и преводач на папа Урбан Осми".
Самият Филип Станиславов в годината, в която отпечатва своя "Абагар" - 1651 -ва, открива и училище за павликяните в село Трънчевица. По подобие и модел, по който той е имал възможност да получи своето образование в Рим.
"Филип Станиславов доста активно работи с Петър-Богдан през този период".
Петър-Богдан Бакшев е съвременник на Филип Станиславов. Роден е в Чипровци, получава образованието си в Климентската колегия в Рим. Става глава на Софийската епископия, която по негово време е издигната до архиепископия, която ръководи всички католици в България, Влахия и Молдова. Той пише най-ранната известна българска история. По време на обиколките из католическите епархии Петър-Богдан създава и множество исторически разкази за България и Сърбия, за градовете София и Охрид.
"Много отдавна е публикувана прословутата му релация на българските земи от 1640 г. Дава се подробна информация за демографията, етническия състав, религиозния състав, архитектурата, църквите".
Втората част на изложбата обхваща католическата общност в южна България. Авторите се натъкват на факти за Павел-Гайдаджийски Дуванлията, намерени от католическия свещеник в Белене – отец Паоло Кортези.
"През последните години търсих в архивите на моята конгрегация в Рим и Ватикана. Намерих някои писма на Павел-Гайдаджийски Дуванлията".
Интересното, според отец Паоло, са четири пасторални писма до свещеници и вярващи, които са се чели на неделните литургии.
"Говорят за единството между християните".
Документалната изложба за българската католическа общност през Възраждането ще бъде показана в градовете Пловдив и Русе – центрове на двете големи католически епархии в северна и южна България. Тя ще отпътува за Италия и други католически страни, в които живеят по-големи български общности.
Две продукции спечелиха наградата "Гоя" за най-добър филм. За първи път в историята на отличията на Испанската филмова академия две ленти си поделиха първото място – "47" и "Инфилтраторът". В изненадващ финал на церемонията в Гранада тази нощ екипите на двата филма се качиха заедно на сцената. След като беше обявено, че наградата печели..
" Когато се отдалечим от любовта, само тогава можем да я осъзнаем и пресътворим, винаги има една дистанция, когато не си много далеч, но не си и близо...За да видиш преживяното в цялата му сложност, във всичките смисли на любовта, а любовта е тази, която ни дава най-много уроци . Но само когато сме се отдалечили от нея, преди да я забравим и..
Историята на Националната художествена академия е показана в изложба , която може да се разгледа до 9 март в галерия "Академия" на ул. "Шипка" 1 в столицата. Това е разказ за първото училище по художество и покровителството на монарсите. "Академията въ Княжество и Царство България" е заглавието на експозицията с куратор д-р Милена..
Основен фокус на тазгодишния фестивал е българското кино . В програмата ще бъдат представени рекорден брой български игрални, документални и късометражни филми, както и международни копродукции с българско участие – близо 60 . Почти 50 от тях ще имат своята световна или софийска премиера на фестивала. Голямата част от тези филми са..
Започва фестивалът за документално кино "Master of Art". Откриването е от 19.00 часа тази вечер в кино "Люмиер". В специалната селекция са 50 документални филма . Ще бъдат раздадени 18 награди. За последните 10 издания са представени над 500 ленти , уточнява създателят на фестивала Найо Тицин. По думите му, дигитализацията..
На 4 февруари се навършиха 90 години от рождението на големия български диригент от турски произход Месру Мехмедов - изключителен талант, загинал трагично на прага на своята световна кариера, ненавършил 36 години. Той е роден във Велико Търново, в семейство на бръснар, което по-късно се премества в Дряново. В детските си години Месру свири на..
Младият български пианист Емануил Иванов гради успешна международна кариера. В момента специализира в Кралската академия за музика в Лондон. През 2023 г. той е поканен да участва в звукозаписен проект, в който си партнират Кралската Бирмингамска консерватория, където учи в продължение на шест години, и реномираната компания Naxos. Интегралът има за..
Информационният поток от прокуратурата към определени жълти медии не е спирал. Напоследък този поток е и към външни на системата лица , които..
Въвеждането на задължителна матура по математика в XII клас няма да стане от днес за утре. Трябва законодателна инициатива, съгласие в НС за промяна..
Соросоид стана обидна дума, защото хората нямат никаква мисъл за България. Джордж Сорос се надцени и мислеше, че тази вълна на "Отворено общество"..