Едно от онези умни и талантливи деца, които от 90-те години насам успешно изпреварват американските със знанията и възпитанието си и се превръщат не в богатство на своята родина , а в интелектуалното богатство на Америка!
"Баба и дядо - те ми липсват. Те са ме отгледали. Като бяхме в София те живяха с наси съм прекарал ранното си детство с тях и много ми липсват. Живеят в момента в Ямбол. Дядо ми е пчелар. Има и градина. И двамата са пенсионери, казва Кристиян Куртев.
През 90 -те години на миналия век американски лекари и психолози констатират имигрантски феномен. В училищата се оказва, че децата на новопристигащите по това време имигранти са много по-различни от децата на тези, които идват 30-40 години по рано. В училище децата на новите имигранти те са с по-висок успех от американските си връстници, спокойни и не агресивни са. През 1994 година лекарите обръщат внимание на това ,че децата на имигрантите от 90-те години са по-здрави от американските деца и изследователите наричат това “Парадоксът на детското здраве”. Д-р Леонард Сакс, лекар и психолог стига до извода, че силните и здрави семейства на имигрантите, културата на уважение към родителите, решителното, не сурово, но строго родителство са най-важните фактори, които правят децата на имигрантите от края на 20-ти век по добри от американските им връстници! Ценностите на нашите баби изглежда се оказват твърде актуални и важни. Семейството възпитава, а училището учи!
15 годишният Кристиян Куртев живее от 5 години близо до Сан Хосе в щата Калифорния. Запознаваме се с него се на българския фолклорен фестивал "Верея" в Чикаго.
Кога започна да танцуваш народни танци?
"Още в детската градина в България преди да се преместя в Щатите. След това танцувах в юношески танцов ансамбъл “Пламъче” в България.
Има ли танц, който ти си направил, на който хореографията е твоя?
"Имам около 4 танца на които аз съм измислил хореографията, като този, който го представихме тук на фестивал "Верея" аз го измислих изцяло".
Преместих се с родителите си в САЩ. Първоначално търсих място ,където да танцувам, защото това е едно от нещата, които съм правил през целия си живот. Липсваше ми и много се радвах, че успях да намеря група, с която да танцуваме в тукашното българско училище в Калифорния.
Първоначално бях леко скептично настроен, защото тъкмо бях приет в Първа частна математическа гимназия, където исках да уча математика. Имах много приятели, с които щяхме да учим заедно. Тъкмо щях да бъда в 5-ти клас. Също така исках и да се преместим, защото е съвсем друго място и ще получа възможности, които няма да получа в България.
Образът, който имах за Америка беше изцяло въз основа на филмите, които бях гледал за американските училища и за тукашното общество, но в момента в който се преместих това се промени, защото открих, че живота не е такъв, какъвто се показва по филмите.
Най-напред ме изненада това в училищата, че всички деца бяха много мили, а по филмите понякога показват хора, че са много груби. Аз ходих в 2 училища и всички бяха много мили.
Нямам проблем с ученето, така че и на двете места ми е еднакво лесно.
Освен танците, обичам и математиката. Аз съм състезател по математика още от България. Също така съм състезател и по информатика. Искам да се занимавам с математика, информатика, инженерство..
По математика съм участвал на много Олимпиади. Тази година моят отбор, аз се състезавам към Руското училище по математика, спечелихме 4-то място на отборния кръг в Харвард MIT състезанието. Също така спечелихме 1-во място на Pupple Comet се нарича. В някои седмици се случва да участвам в по 4 състезания, разказва Кристиян.
"Баба Мариана Тагарева и дядо Герорги Тагарев са електроинженери. Те са ме научили на много важни неща. Например четенето. Баба ми ме научи да чета едно лято. Точно преди първи клас и това са ми едни от най-скъпите спомени, защото след като се научих да чета, аз открих света на книгите и съм прочел със сигурност много, много книги.
Аз съм един от най-големите зубрачи в училище, но в моето училище голяма част от децата са зубрачи и обичат да четат и да учат и това е вдъхновяващо. Когато отидем на обяд, ние не си говорим там за социалните медии какво се е случило, кой какво казал на кого, ние си говорим за това, което сме прочели, кои книги четем в момента, какво сме научили в час по математика.
И спорт обичам. Аз тази година се записах да бягам. А също така плувам още от детската градина, тази година реших да се запиша и на лека атлетика.
Веднъж на всеки 2 седмици да се събирам с приятели, да отидем на кино, да ходим в парка да играем футбол, споделя той.
Не си мечтал за Америка, а сега имаш ли американска мечта?
"Мечтата ми е след като завърша училище да работя нещо, което ми доставя удоволствие и което да помогне на хората."
Още по темата в звуковия файл.
На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..
Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..
Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..
Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..
Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова. Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Строежът на нова жилищна кооперация на метри от сградата на Операта в Русе е повод за професионални и съдебни спорове. Русе е известен с..
"Пикът на грипа все още не е достигнат. Надявам се, че ще го достигнем до дни". Това обясни пред БНР проф. Тодор Кантарджиев, епидемиолог, бивш..
Младо семейство от Гоце Делчев оцеля по чудо в дома си, след като един от автомобилите им беше залят с бензин и запален под прозорците на спящите им..