На хълм над Габрово, само на 3 километра от града, се намира късноантичната и ранновизантийска крепост "Градище". Старините в района привличат вниманието още по време на османското владичество, за тях пише големият дарител за новобългарско образование Васил Априлов. Камъкът от Градище е послужил за новостроящите се обществени сгради по време на Възраждането - практика, характерна за този период. Останките от някогашното укрепено селище дават представа за предшественика на Габрово - археологически обект, който е най-дълго проучваният тук, припомня директорът на Регионалния исторически музей - археологът Росен Йосифов.
Първоначално "Градище" е представлявало стражево укрепление, което защитава пътя към Шипченския проход. Впоследствие, когато населението се отдръпва от равнинните части към планините заради чужди нашествия, прераства в укрепено селище и започва гражданско строителство.
Преди повече от век са се провели първите разкопки на Градище, а преди 50 години започват системни проучвания, до 1992-ра. Така са разкрити останките на едно укрепено селище, съществувало от началото на 4 до края на 6 век.
В укрепената територия, разположена на 23 дка площ, са открити останки от църква. На 200 метра източно от крепостта са следите от друга църква и некропол. За бита на местните жители свидетелстват производствените помещения, в които са обработвали желязо, рог и кост. Познавали са и стъклото. Тук е била една от малкото стъкларски работилници, известни по българските земи от този период.
Градище е културна ценност с местно значение и любимо място за разходка и туризъм на габровци и гостите на града, а от крепостта се разкрива великолепна гледка към града и околностите му. За съжаление останките в района са обрасли с гъста растителност, а от информационните табели е останала само една.
"Към този момент е може би лека джунгла. Погледнете какви дебели дървета има, зад това нещо – разкопките! По нищо не личи, че отзад има някакъв вид артефакти. Всичко е изоставено", казва Веселин Василев, който подава слушателски сигнал до БНР за състоянието на крепостта.
"Вървим по 15-вековна история", категоричен е той. По думите му, крепостната стена е дебела две крачки.
От 30 години на крепостта не са извършвани консервационно–реставрационни работи, уточнява директорът на РИМ Росен Йосифов и припомня, че през 2017-а година проучванията на Градище са подновени в рамките на три последователни сезона. Сега музеят кандидатства за завършване на тези проучвания, благодарение на които бяха открити нови жилища, с разнообразни находки.
Същевременно отдавна разкритото продължава да се руши. Музеят не получава средства за поддръжката на обекта. От Община Габрово твърдят, че обектът е публична държавна собственост, но в Закона за културното наследство се казва, че кметовете на общини организират и координират осъществяването на политиката по опазването му на територията на съответната община.
"Поддръжката е много скъпоструваща дейност. Едно е да се дадат средства – еднократни или няколко години, за проучвания. Другото е много по-ангажиращо и натоварващо: даден обект да го поддържаш всяка година, да се извършва почистване, да се прави консервация и реставрация, ако се наложи и охрана. Много малко общини могат да си го позволят."
В годините назад общината търси възможности за опазване и развитие на обекта като кандидатства пред Министерството на културата за промяна статута на "Градище" – от местен в паметник на културата с национално значение. Бюрократични спънки обаче не позволяват довеждането на процеса докрай, въпреки тогавашното положително решение на експертна комисия към министъра на културата, пояснява директорът на Историческия музей Росен Йосифов.
Изключително много ще струва да се реши проблемът с опасните части на крепостта, както и да се направи цялостен проект, посочва той.
Засега единствените възможни мерки са поставяне на временни табели, които да предупреждават посетителите за опасността от рухване на зидовете.
Обява за предстоящо бутане на незаконни постройки е била разлепена върху домове в ромската махала в столичния квартал "Захарна фабрика". Местната администрация предлага на жителите на махалата жилища, които те не одобряват. От общината посочват, че подготовката за събарянето тече от месеци, като всички са надлежно информирани. Потърпевшите..
Какво може да накара човек да изостави в една мразовита зимна вечер кучето, за което до този момент е полагал всеотдайни грижи? Историята на едно куче разказва Явор Гечев. "Да, благодарение на хилядите споделяния на предишните постове, вече е ясна цялата история на Шадоу (#Шади) - кучето, което беше оставено вързано на пейка на мост на..
Репортаж на Димитър Драганов чуйте в звуковия файл.
Да пресъздават българската история, да вдъхновяват децата да четат и знаят за делата на предците си . Това е каузата, която обединява от години един учител в затвор и един шлосер, които са увлекли след себе си десетки мъже и жени и правят исторически възстановки със свои средства и на ползу роду. Срещаме ви с Димитър Чушев от Цалапица и..
Поетичната книга на Пламен Пеев "Кратки истории" ще бъде представена на 14 април от 18.00 ч. в Гьоте институт. В стихосбирката са включени творби от 40-годишен период. "Една книга за разстоянията в живота ми, приближаването да някои истини в живота, изричането им на глас. Разказването на истории е част от нашето ежедневие. Когато имаме..
В "Родина зад граница" ви срещаме с една млада българка от Северна България - Шенел Сюлейманова , която е влюбена в биологията и преди 12 години тръгва от малкия крайдунавски град Никопол към Брюксел, с амбицията да продължи образованието си в Медицински университет в Белгия и да стане фармацевт. Пътят към реализиране на мечтата е дълъг и труден,..
Как тупти едно сърце, отдадено на книгите и техния свят? - Отговорът следва в рубриката "Горещи сърца". Гостуваме в първата у нас кафе - книжарница с благотворителна кауза, която се намира във Враца. Там ни посреща Кристина Константинова. Тя е на 39 години и чете от петгодишна. Във Враца отвори първата по рода си у нас кафе-книжарница..
Какво може да накара човек да изостави в една мразовита зимна вечер кучето, за което до този момент е полагал всеотдайни грижи? Историята на едно..
България след Освобождението е проявявала няколко пъти форми на субектност – Съединението, двете балкански войни. Всичко това завършва с две..